Непразнично за празника

Когато през 1945 г. дипломати се срещнали, за да създадат ООН, едно от най-важните неща, които са обсъждали, било създаването на глобална здравна организация. Очевидно след войната политиците са прозрели, че нещото, което може да допринесе за доброто на човечеството, е грижата за здравето на хората. Така на 7 април 1948 г. е създадена Световната здравна организация, чиято цел е постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. Дали 66 години по-късно тези цели са постигнати, е отделен въпрос.
Днес повечето от близо 70-те хиляди български лекари, зъболекари, сестри, вероятно ще получат заслужени поздравления и букети. Други може да получат незаслужени упреци. Все неща, които произтичат от почти имагинерния образ, който всеки от нас си е създал за лекаря, към когото болният и близките му гледат като към Бог и очакват от него да свърши едва ли не божии дела. Ала и лекарят е човешко същество, макар че болният човек трудно си дава сметка за това. Затова са и упреците към него, когато не успее да оправдае очакванията, защото човешкото познание и в медицината има граница. Тогава и лекаря го боли.
Днес е празник, но 70-хилядната армия бели престилки ще е на работа. Всички, спасили човешки живот, всички, ругани и пребивани от близки на пациентите им, всички, които не са оправдали очакванията на пациентите си.
Честит празник, докторе, и дано днес да те боли по-малко!