16 Юли 2024вторник14:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Непознатата Гора, непознатите горани

Любопитно и малко известно за нашенците от днешна Албания, Косово и Македония

/ брой: 124

visibility 3048

Веселка ТОНЧЕВА


Когато стане дума за гораните и областта Гора, обикновено тази общност се свързва териториално с Косово. Не са малко хората, които дори бъркат горани с "горяни" или просто свързват това назоваване с "гора" и "горски хора". Кои са гораните? У нас те са слабо познати. Гора е високопланинска област, разположена между планините Шар, Кораб и Коритник, на териториите на днешните републики Албания (9 селища), Косово (19 селища) и Македония (2 селища). Историко-географски в по-ново време Гора се дели на две части, познати като Призренска Гора (Косово) и Кукъска Гора (Албания), по имената на най-близките градове Призрен и Кукъс.

Женски обредни песни на сватба в Шищавец


За първо споменаване на някои от горанските села се счита Душановият Хрисовул, издаден през 1348 г. (с вариант от 1352 г.). Според тази повеля земи, принадлежащи на горанските села, са подарени на манастира "Св. Архангели", построен от цар Стефан Душан край Призрен. През ХV в. под името Гора е позната нахия с 27 села, изброени в Турския регистър от 1452/55. Според данни от турските извори от ХV и ХVI в. за периода 1452/55 г. - 1591 г. населението се увеличава петкратно. Този прираст се отдава на преселения от съседните територии, но преселниците са главно жители на овчарските региони в Западна Македония.
След Балканските войни и освобождаването на областта Гора от Османската империя тя попада първоначално на сръбска територия, а по-късно последователно е под българско и под австро-унгарско административно управление. През 1924-26 г. е утвърдена държавната граница между Кралството на сърби, хървати и словенци и Албания, а Гора е разделена, макар за това да няма никакви географски, езикови или етнически основания.

Булка от Шищавец


Разделянето на областта и поставянето на нова граница се оказва преломно събитие за гораните и особено за живеещите в онзи дял, който попада на албанска територия. Интересно е обяснението на границата във фолклорните представи: една от версиите разказва за подкупен ходжа от село Църнолево. Неговата реч на албански език пред "интернационалната комисия" става причина за оставането на част от горанските села в Албания. С такова съдържание е и фолклорен разказ от с. Шищавец, според който попитаните са албанци от съседното Ново село (чието население вече е изцяло подменено с албанско, но в началото на века е споменавано като смесено горано-албанско). Този модел илюстрира фолклорните механизми за обясняване на историята и историческите събития.

Мъжко хоро Калъчуйна на сватба в Шищавец


Периодът около Първата световна война за гораните е свързан и с България - местата, от които Гора получава жито, са български. Споменът за присъствието на България се обвързва както с топоним около с. Шищавец - Булгарски каракул (Български караул), така и с конкретна история - за Деян (Делян, Дайлян) капитан, превърната в песен. Тъкмо тогава в българските научни изследвания се появява по-детайлна информация за Гора и гораните, където те са представени като българи. В наблюденията си от експедицията в Македония и Поморавието от 1916 г. акад. Ст. Младенов пише, че не само по език жителите на Гора са българи, а "по интереси и чувства те се смятат неразделни от България, в която като гурбетчии всички почти си изкарват прехраната". Наред с българската гледна точка, припознаването на гораните като сърби присъства значително по-рано в сръбската историческа литература и книжнина, а от началото на 60-те години на ХХ в. в Република Македония те категорично са представяни като македонци (определяни са също и като босненци). Претенциите към общността са различни, но по-важна в случая е констатацията на Ст. Младенов за гурбетите като основно препитание в Гора. Първоначално с овчарството и сезонните миграции по Беломорието, а по-късно, от средата на ХIХ век, със сладкарството из цялата Османска империя, гораните стават едни от известните гурбетчии и печалбари на Балканите - "салепчии", "бозаджии" и "алваджии".
Говорът на гораните е наричан от самите тях "горански" и "нашенски" и с това в голяма степен се изчерпва знанието за неговия произход, принадлежност или характеристики, макар че те добре разбират повечето славянски езици. Според изследователите той спада към специфичен тип гранични говори. Религията, която гораните изповядват днес и в двата дяла на Гора (както и в двете села в Република Македония), е ислямът. Приемането му се датира сравнително късно - последната християнка баба Божана от с. Брод, днешно Косово, умира през 1856 г. С това се обяснява и силната памет за християнското минало, изразяваща се особено ярко в топонимията - църков, църквище, клисе, както и в спомените за християнския обредно-празничен календар.
Най-новата история на гораните в Албания е свързана с новото им гражданство, с новата принадлежност на територията им след 1924-26 г. През 1939 г. те преживяват италианската окупация и Втората световна война, последвани от партизанските борби и режима на Енвер Ходжа. "Затваря" се границата и за над 40 години се прекъсва връзката между гораните от двете й страни. Отношенията на "албанските" горани с горанската общност в СФРЮ (днешно Косово) се възстановяват след демократичните промени в началото на 90-те години на ХХ в., когато става възможно пътуването. За половин век липса на контакт обаче се формират и разлики между двата дяла на областта.
Календарната и семейната обредност в традиционната култура на онзи дял от общността, населяващ Албания, са особено съхранени, тъкмо поради "затворения" й начин на живот. Освен ислямските Курбан Байрам и Рамазан Байрам, в Кукъска Гора все още се помнят и някои християнски празници: например Митровден/Димитровден - както навсякъде на Балканите, земеделската година се дели от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден; Атанасовден - познато е наричането "Атанас - таламбас, зови лето код нас; Летник - празнува се на 14 март и ознаменува началото на пролетта; Благоец/Свето Благовещение, Благовец - гораните казват: "Благоец врагоец, триста козе йен ярец"; Гюргевден/Джурджевден - Гергьовден е най-важният празник в Гора, празнува се няколко дни, свързан е с поредица ритуални действия като ходене за цветя и билки преди изгрев слънце, люлки, хора и др.
Интересни са локалните зимни празници Бабе, Средзима, Средлето, както и Корезеляници и Дуарници. В с. Шищавец (албанската част на Гора) е широко позната историята за Бабата, която предизвиква Март и намира смъртта си (замръзва). Корезеляници и Дуарници се считат за чисто горански празници. Корезеляници се празнува през месец февруари, точат се кори и тази практика има конкретно предназначение - против рани от самар по конете. Празнуването на Дуарници, макар че е през зимата, е посветено на вършитбата и цели да подсигури успешна и добра вършитба през лятото. И още едно ритуално действие си спомнят на Дуарници гораните от с. Шищавец - поставяне на паричка в обредния хляб.
Не по-малко съхранена е и семейната обредност - сватбите продължават няколко дни, спазват се всички местни "закони", все още се пеят ритуални сватбени песни, взема се сватбения "байрак", месят се обредни хлябове при невестата и младоженеца... Попадайки в Гора, човек се чувства поне 100 години назад във времето.
Разбира се, съвременната ситуация в този регион е сложна - от една страна от няколко години съществува Република Косово, наследила територии, които доскоро бяха част от Сърбия (Югославия), от друга страна - Република Албания също се развива и в икономическо и културно отношение много бързо компенсира застоя от тоталитарния режим на Е. Ходжа. Патриархалният модел в Кукъска Гора е все още жив, календарната и семейната обредност са съхранени, но "отварянето" на общността към света, влиянията на медиите и въобще модерния свят, както и съвременните гурбетчийство и миграции, вероятно ще доведат до постепенното изгубване на традициите.

 

Застрахователи не покриват щети

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 133

НСИ отчете 2,5% годишна инфлация през юни

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 133

БНБ отчита бум на фалшивите банкноти

автор:Дума

visibility 286

/ брой: 133

По-малко и по-скъпо винено грозде тази година

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 133

Германия прехвърля 800 000 войници

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 133

Френската левица опитва да състави кабинет

автор:Дума

visibility 310

/ брой: 133

Диктаторът Фухимори кандидат за президент

автор:Дума

visibility 310

/ брой: 133

Накратко

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 133

Код "Пожар"

автор:Ина Михайлова

visibility 609

/ брой: 133

Вода в пясъка

автор:Евгени Гаврилов

visibility 317

/ брой: 133

Евро 2024 - в историята

автор:Марин Милашки

visibility 325

/ брой: 133

Преди да теглим потребителски кредит

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 133

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ