Непоказвани творби на Цанко Лавренов

Изложба с непоказвани досега творби на големия български художник Цанко Лавренов (1896-1978) представят Държавният културен институт към министъра на външните работи и фондация "Цанко Лавренов". Тя се открива на 12 декември от 18 ч. в галерия "Мисията". В експозицията централно място ще заема творба, част от богатия художествен фонд към Министерството на външните работи и която екипът от Държавния културен институт организира да пристигне от българското посолство в Букурещ, за да се включи в представителната изложба, научи ДУМА от Лаврен Петров, управител на фондация "Цанко Лавренов".
Заедно с изложбата ще бъде представена и монография за художника на английски език, преведена от Нигрита и Филип Дейвис. Книгата е издание на фондация "Цанко Лавренов" и Книгоиздателска къща "Труд", в партньорство с музеи и галерии от страната, както и частни колекции. Обемното и богато като съдържание издание е първото, което в цялост представя творчеството и личността на една от най-изтъкнатите фигури на българското изкуство. В своите 568 страници то включва 1321 изображения на творби, снимки, писма и документи. Книгата има изключителен приносен характер - за първи път се публикуват студия за графичното творчество на Лавренов, а също и за писменото му наследство като критик и изследовател на изкуството. Съставена е първата подробна биография с богат документално-илюстративен материал, произхождащ от личния архив на художника. По-голямата част от факсимилно предложените документи и писма от архива на художника се публикуват за първи път.
Цанко Лавренов е роден в Пловдив през 1896 г. Още по време на ученическите си години във Френския колеж в родния си град, знае, че ще посвети живота си на изкуството. Не успява да получи мечтаното академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще. След завръщането си от Виена в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора през 1935-1936 г.
Самият той споделя, че е достигнал своя художествен стил след много "пот на челото". Знаейки, че живота му е обвързан с изкуството, той е започнал да черпи вдъхновение от прекрасната българска архитектура, българската икона и всички изделия на художествените занаяти. Преминавайки през средновековни елементи и вдъхновение от работата на Захарий Зограф, изучавайки гравюра върху дърво, той овладява похватите за нанасяне на светлинни петна и черти на черен фон, които прехвърля върху работата с маслени бои. Цанко Лавренов казва: "При манипулирането с тези похвати открих, че в зависимост от композиционните ми изисквания в картината на места мога да работя в техниката на сграфито, а другаде да използувам измиванията, присъщи на акварела. И така, в много мои картини са съчетани възможностите на три изобразителни техники. В тях съм използувал силата на пастьозната маслена боя, точността на графиката и нежността на акварела."
Присъствието на Цанко Лавренов в общите художествени изложби в София през 30-те години го откроява като един от интересните български живописци. Доминиращата в изкуството ни от тогава родна тематика е водеща и в картините му. Сюжети от българската история и образи на старата ни архитектура определят основно тематичните му предпочитания. Но неговите обвеяни с романтично-идилична атмосфера възрожденски къщи и манастири носят различен от познатия до тогава пластичен изказ. Те се запомнят със съзнателното търсене на иконописната стилистика чрез наивистичен рисунък и условно пространство. В тях тогавашната критика вижда новаторство и обещаващи хоризонти. Неслучайно за неговата премиерна на конкурс картина "Стария Пловдив", 1930, говорят всички.
Освен като художник, Цанко Лавренов има солидно присъствие в културния живот с активната си критична дейност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя голям масив от публикации, научни рецензии, монографични изследвания за художници." - споделя изкуствоведът Анелия Николаева през 2016 г. по повод 120 години от рождението му.
Изложбата ще продължи до 22 декември.