Нелогично е да вземаме заеми при излишък

Към август тази година фискалният излишък е над 3 млрд. лева, което е около 3,5% от БВП. Това обаче не се дължи на факта, че сме си повишили приходите, а поради неизпълнение на разходната част, особено в капиталовите стойности. По план за 2016 година инвестициите трябваше да бъдат над 6 млрд. лева, или по 3 млрд. лева за шестмесечие. Но за първото полугодие те са били около 860 млн. лева, а това означава неизпълнение от над 2 млрд. лева само в разходите - по капиталовата сметка, което обяснява почти целия излишък. Това обясни доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН. Според него капиталовите разходи не се изпълняват заради незапочналите програми по еврофондовете, което е предпоставка заложеният дефицит от 2% да не бъде постигнат. Икономическите експерти от БАН очакват годината да завърши с около 1% дефицит, ако ситуацията в страната след политическите избори е спокойна. Фискалният резерв, който в момента е рекордно висок - около 15 млрд. лева, е икономически нелогичен за експертите, тъй като тази година налице са и излишък, и дълг. Това е така, защото в годината, в която са реализирани такива големи излишъци, взимаме и големи заеми, като за 2016 г. те надхвърлят 2 млрд. евро, а реализираният излишък е 3 млрд. лв. Според доц. Йоцов обаче това са

политически, а не икономически решения

на правителството. Икономистите от БАН коментираха и прогнозите си за растежа на страната ни за 2016 г., който според техните изчисления ще бъде 2,9 на сто, въпреки прогнозираните от тях 2% по-рано тази година. Независимо от добрите резултати основна пречка за покачване на растежа са отрицателните стойности на инвестициите през второто тримесечие на 2016 г. и слабото изпълнение на проекти по европрограмите. Темповете на растеж според учените няма да бъдат устойчиви, а предпоставка за това са както вътрешни, така и външни за страната ни фактори. Тази година е постигнат по-висок ръст заради задържаните темпове на износа и силно намалелят внос в страната ни. Устойчивостта му обаче не е гарантирана, тъй като няма нарастващи обеми на износа, следователно производството, заетостта и доходите остават на същите нива, без да се покачват. В дългосрочен план растежът ни винаги е бил тясно свързан с обемите на вноса, а намаляването на вноса за дълъг период не може да оказва положително въздействие върху растежа и заради това той ще бъде краткосрочен. В бъдещите ни прогнози

очакваме леко забавяне на растежа

именно заради факта, че външният сектор няма да даде вече този положителен растеж. Тогава остава да разчитаме само на вътрешните фактори, а те за съжаление се развиват още доста бавно, поясни Виктор Йоцов. Нашият експортен потенциал е силно нарушен и ако преди години имахме какво да изнасяме, но нямахме къде, то сега вече имаме пазари, но нямаме какво да изнасяме. Фискалният сектор също допринася за изпълняването за финансовата стабилност, но намалелите инвестиции остават съществен проблем за забавянето на ръста на икономиката ни.
Учените от БАН са констатирали, че пазарът на труда у нас през тази година има положителен принос за растежа, тъй като се развива във възходяща посока. Заложеният в прогнозите коефициент на заетост за 2016 г. от около 50 на сто не се променя за периода януари-септември на тази годината, а резултатите са отново заради по-високата заетост в туризма и селското стопанство. Прогнозира се обаче лек спад за четвъртото тримесечие на годината поради сезонния спад и в двата отрасъла. Добивната и обработващата промишленост, търговията, услугите и държавното управление са сферите с най-много заетост у нас.
Намаление има в селското стопанство, строителството, операциите в недвижими имоти, професионалните дейности и научните изследвания.
Прогнозираният коефициент на безработицата от 8% е много вероятно да бъде постигнат, тъй като през първите две тримесечия на годината равнищата на безработица са съответно 8,7 на сто и 8,2%. Спадът е резултат на заложеното по-високо търсене на работна ръка в частния сектор. Уязвими остават някои групи на пазара на труда като хората с ниско и без образование, както и тези без квалификация. По средна работна заплата прогнозите на Института за икономически изследвания към БАН са по-високи в първите две тримесечия, а причините са в завишеното търсене на работна сила. Учените предвиждат забавяне в темпа на растежа на средната работна заплата от 6% на годишна база и ниво от 950-960 лева за 2016 година.
За 2017 г. и 2018 г. прогнозата на икономистите е за растеж до 2,2% - 2,7 на сто предвид нестабилната външна среда. Тя бе оповестена в годишния им доклад за темповете на икономическия растеж на страната.


Проф. Искра Белева:
Децата, които учат в чужбина, не могат да намерят реализация тук

Има недостиг на кадри, няма инвестиции и няма на какво да разчитаме, за да предотвратим забавянето на ръста на икономиката, казва зам.-директорът на Института за икономически изследвания към БАН


Снимка Благовеста Цветкова
От 2007 година проф. д-р Искра Белева е зам.-директор на Института за икономически изследвания към БАН. Завършила е икономическия институт "Карл Маркс" в София. Специализирала е в икономически висши учебни заведения в Москва, Гърция, както и в Кеймбридж, Великобритания. Член е на европейски и международни експертни икономически комисии.


- Проф. Белева, прогнозирате забавяне на растежа за 2017 и за 2018 година. Кои са факторите за намаляване на ръста на икономиката ни?
- Ние говорим за тенденция за намаляване, тъй като вече две, три години имаме позитивен растеж - през 2013, 2014 и 2015 година. Естествено е цикълът да тръгне надолу и да се забави растежът поради външните въздействия. Първият фактор е, че в момента има неопределена международна среда и световни пазари. Вторият е, че във вътрешното развитие на България има известно забавяне в инвестиционните програми и изпълнението на проектите по европейските фондове. Можем да считаме, че през 2017 и 2018 г. едните процеси ще бъдат компенсирани за сметка на другите и не е ясно доколко можем да продължаваме да разчитаме на износа като един равностоен фактор на растежа. Считахме, че тази година тенденцията ще бъде надолу поради промените на цените на световните пазари. Засега обаче тези влияния забавят въздействието си върху нашата икономика, но ако те продължат, това ще се случи догодина. Затова планираме по-нисък темп на растеж от 2,2%. Вътрешните ресурси също се изчерпват, у нас има недостиг на кадри, няма инвестиции и няма на какво да разчитаме, за да предотвратим забавянето на ръста.
- Стана ясно, че незадоволителното развитие на високите технологии обуславя забавянето на ръста.
- Предвид бързите скорости на световното технологично развитие българската икономика е със забавени темпове и това е причината голяма част кадрите ни да излизат навън. Защото дори създавайки висококвалифицирани кадри в никакъв случай не можем да им създадем работна среда, където те да се реализират като такива. Децата, които учат в чужбина, ползват друга база, високи технологии, които обаче тук не са развити и те не могат да намерят трудова реализация в страната ни.
- Изтичането на кадри от страната също ли е фактор за по-бавните темпове?
- Не само това, но и ниските инвестиции, на по-бавното обновяване и модернизиране на страната ни. Имаме по-бавен растеж на високотехнологичните производства, които изискват висококвалифицирана работна ръка. Ако вземем например износа - ние изнасяме непреработени суровини, а една високоразвита икономика експортира продукти, които са преработени в страната.
- Защо за 2016 г. има по-висок темп на растеж от този, който бяхте прогнозирали през месец май?
- Главно заради секторите туризъм и селско стопанство, които имат по-висок принос, отколкото ние очаквахме и това е позитивно. От гледна точка на източниците на растежа - това са частното потребление и нетният износ, които са с равно участие. Брутообразуването на основен капитал, както и публичното потребление са с по-ниски стойности, отколкото очаквахме. Това значи по-ниски инвестиции, по-малко проекти са финансирани от страна на държавата и потребление от държава.
- Силният туристически сезон през тази година е породен от влошената външнополитическа обстановка. Как ще се отрази този сектор на ръста догодина?
- В тази сфера икономическият растеж е конюнктурен. Това е така поради специфични за региона обстоятелства и в света и нищо не гарантира, че този сектор догодина ще има същото участие в определянето на растежа. Тази година секторът на туризма се е повишил, не защото имаме по-високо стойностни услуги. Тенденцията би била добра, ако се промени структурата на отрасъла. Забелязва се, че услугите заемат все по-голям дял в туристическия сектор, докато само туризмът като такъв забавя своя темп.
- Къде се нареждаме в Европа по темповете на икономически растеж?
- В зависимост от показателите сме на различни позиции. По темп на растеж на БВП сме на седмо място. ЕС е с много нисък растеж от 0,7 на сто до 1%, така че ние с 2,9 на сто се нареждаме сред първите десет страни. По растеж на заетостта обаче сме на 15 място, по спад на безработицата сме в добра позиция с ниско равнище. По новосъздадени работни места и високотехнологични работни места сме на едно от последните места.