Нека се поучим от Естония

Доц. д-р Ганчо Т. Ганчев

    Напоследък светлият пример на Ирландия, която в продължение на години беше давана като еталон за правилно икономическо развитие от представителите на неолиберализма у нас, беше заменен с Естония, тъй като Ирландия се оказа в катастрофална фискална криза с рекорден бюджетен дефицит от над 30 на сто от БВП.
    Сега вече Естония е държавата, където последователното прилагане на неолибералните идеи води до забележителни икономически успехи. В частност, неолибералната парадигма предполага плоско подоходно данъчно облагане, неутрални косвени данъци, малко държава и балансиран бюджет като рецепта за изход от кризата. Струва си да сравним икономическата политика, провеждана в България и Естония, за да видим в какво точно е разликата между тях.
    Да започнем сравнението с плоското подоходно облагане. У нас то е 10%, а в Естония - 21%, т.е. два пъти по-високо, с известна възможност за намаляване до 18% през 2012 г. Но естонското облагане не само е по-високо, то на практика не е и плоско, тъй като в Естония се прилага значителен необлагаем минимум. По този начин облагането на ниските доходи там е значително по-слабо от средното за ЕС.
Естония фактически използва концепцията за заместване на вертикалното прогресивно облагане (високи ставки върху високите доходи) с хоризонтално прогресивно облагане, базиращо се върху въвеждането на различни необлагаеми компоненти на дохода - необлагаеми например са част от разходите, свързани с използването на личните автомобили. Нищо подобно няма у нас.
    Корпоративното подоходно облагане в Естония е също над два пъти по-високо, отколкото в България (21% срещу 10%). За сметка на това ДДС е по-нисък, тъй като се използват на практика две ставки- 20% и 9%. С намалено ДДС се облагат книгите, периодичните издания, лекарствата и някои други стоки и услуги. Социалният характер на косвеното облагане в Естония е очевиден и силно контрастира с единната ставка на ДДС у нас. Естонският модел на ДДС очевидно не е и неутрален.
    Казаното означава също, че в Естония съотношението преки/косвени данъци е съществено по-високо, отколкото в България. Оттук следва, че в условията на криза Естония има значително по-стабилна данъчна основа, тъй като доходите намаляват по-малко, в сравнение с потреблението, при влошаване на икономическата среда вследствие на ефекта на спестяването.
    Най-съществената разлика между Естония и България обаче не е в това. Основната идея на нашата фискална политика е пасивността. България се ориентира към поддържането на пределно ниско данъчно облагане в очакване това да привлече чуждестранни инвестиции, които да решат проблемите на страната. Естония от своя страна успя не просто да удържи под контрол бюджетния дефицит, но залага на изключително активна фискална политика.
Това се проявява съвсем не в драстичното орязване на държавните разходи, както се твърди неизвестно защо у нас, а в рязкото, направо драматично, увеличаване на преразпределителната роля на държавата. Ако през 2008 г. държавните разходи, включително социалните, са възлизали на 39,9% от БВП, то през 2009 г. те са 47,6%, през 2010 г. са 47,9 и за 2011-а се предвижда да бъдат 46 на сто от брутния вътрешен продукт, според естонската конвергентна програма. Това увеличение е финансирано посредством нарастването на ДДС от 18 на 20%, както и с покачването на редица акцизи, особено върху горивата и енергоносителите. Спадане на държавните разходи до предкризисното равнище се очаква едва за 2013 г.
    Увеличаването на държавното преразпределение в условията на криза има решаващо значение. То позволява избягване на изтичането на капитал и канализирането на доходите в рамките на националната икономика. За да стане ясен механизмът, ще дадем пример с България.
У нас в резултат на кризата нарастнаха вътрешните спестявания - под формата на прираст на депозитите в търговските банки. Това нарастване е резултат не на увеличаване на доходите, а на свиване на потреблението. Така спестените ресурси обаче не бяха инвестирани у нас, а изнесени извън страната под формата на погасяване на задълженията на нашите трезори към техните банки-майки в чужбина. В резултат на това наблюдаваме изтичане на капитали и свиване на вътрешното потребление, вместо очаквания от фиска приток на чуждестранни инвестиции и нарастване на вътрешното търсене.
Ако спестяванията бяха централизирани от държавата чрез по-високи данъци както в Естония, съответните ресурси биха били върнати обратно в икономиката под формата на държавни инвестиции и потребление. Това би стабилизирало вътрешното търсене и инвестиционния процес. Точно това се случи в Естония и именно поради това тази страна се възстановява бързо от кризата.
    Примерът с Естония показва и изключителната опасност от въвеждането на фискален борд у нас. Българският вариант на фискални ограничения предполага поставянето на лимит от примерно 40% на държавното преразпределение. Но, както виждаме от примера на Естония, рязкото увеличаване на държавното преразпределение в условията на криза е решаващ антикризисен инструмент, от който ще се лишим доброволно, в очакване проблемите да се решат от само себе си. Тази пасивност силно ще увеличи, а няма да намали макроикономическите рискове, които заплашват България. Приемането на правителствения проект за фискален борд, както убедително показва опитът на Естония, може само окончателно да разруши българската икономика.
    Ако обобщим: в Естония няма нито плоско облагане, нито единна ставка на ДДС, нито свиване ролята на държавата, дори и бюджетът не е напълно баласиран. На практика става въпрос за специфична, изключително активна и социално ориентирана кейнсианска политика.
Следователно, в последна сметка, българските неолиберали са по изключение напълно прави - трябва наистина да се учим от челния опит на Естония.