Нека помним корените на своята история

Миглена Китанова

През февруари се навършват 197 години от рождението на известния славянофил и благодетел на българите епископ Йосип Щросмайер. Ежегодно  заслужена почит към неговото дело отдават от гражданско сдружение "Епископ Йосип Щросмайер" с идеята да не забравяме корените на своята история.
Какво повече за сдружението и за неговите идеи научих от Трифон Павлов, председател на УС и изпълнителен директор на гражданско сдружение "Епископ Йосип  Щросмайер", учредено в столицата през 2004 г. Повод за създаването на неправителствената организация е издигането на паметник в София на големия приятел на народа ни - хърватския духовник, национален водач и възрожденски деец Йосип Щросмайер.

Каква е значимата роля и дейност на епископа за нас, българите? Големият славянофил е издал в Загреб през 1861 г. сборник на българите от Струга - братята Димитър и Константин Миладинови, "Български народни песни". По-младите българи може би не знаят, че епископът е един от първите почетни членове на Българското книжовно дружество (БАН) и един от първите дарители на БЧК. Благодарение на неговата финансова подкрепа в Загребския университет десетки българи са получили своето образование, сред които около 30 жени. Хърватинът Щросмайер е бил застъпник за преодоляване на разкола между Западната и Източната църква, вярвайки, че духовното съединение на славяните е важна предпоставка за тяхното обединение, като се запази идентичността на всеки народ. С негови средства в Рим и Лорето, Италия, са построени параклиси, носещи името на светите братя Кирил и Методий.

Той се посвещава на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на тогавашната Австро-Унгарска империя. Славянофил по разбиране, Щросмайер искрено се радва на Освобождението на България от турско робство и в писмо до папата се застъпва за Санстефанска България.
Когато е открит паметникът на известния славянофил у нас през септември 2006 г., представителите на ГС "Епископ Й. Щросмайер" получават писмо от Държавния секретариат на Ватикана от името на негово светейшество папа Бенедикт XVI с благословия и най-светли пожелания.
Трифон Павлов сподели, че учредили библиотечна поредица с името на епископа. До момента има две книги - двуезичната стихосбирка на хърватския поет Недйелко Шпилек "Непознати пътеки" и сборникът "Епископ Йосип Щросмайер и българите". В знак на благодарност за заслугите на епископа към страната ни в столицата ни има улица на негово име.
Какво още за сдружението? По тяхна инициатива в Централните софийски гробища са възстановени забравените и полуунищожени гробовете на поета Пейо Яворов, на заместник върховния главнокомандващ на Българската армия по време на Балканските войни ген. Михаил Савов, на Гьорче Петров и Иван Гарванов. Последната реализирана инициатива на сдружението е откритият в края на 2011 г. до паметника на епископ Щросмайер паметен знак, оставен във връзка със 150 години от издаването на сборника на братя Миладинови "Български народни песни".
Павлов изрази своето огорчение от забравените наши светини и осквернените гробове на видни  възрожденци, поети и писатели. Потресаващо е в XXI век да видиш поругани паметници и да твърдиш, че си част от Европа, споделя моят събеседник. Трифон Павлов разказа, че преди да възстановят гроба на Гьорче Петров, в Скопие е имало инициатива за пренасяне на костите му в Р Македония. И може би имаха основание, заради нашето немарливо и пренебрежително отношение към героите и радетелите за свобода, признава изпълнителният директор на сдружението.
Павлов не пропусна да подчертае, че за успешната дейност на сдружението особено място имат, освен подкрепата от патриотични организации и родолюбци, и успешно спечелените проекти от тяхна страна. Един от тях е за издаването на сборника "Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София". Другите два са по повод издаването на книгата на Стйепан Радич "Възродена България", един от достойните чуждестранни приятели и духовни пазители на България. Третият е за възстановяване и социализация на паметника на Щросмайер.
Павлов твърди, че добри препоръки и съдействия за сдружението са получили от СУ "Св. Климент Охридски", БЧК, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националния исторически музей, Министерството на външните работи и други обществени организации. От сдружението имат идея да издадат като двуезична книга "История на българския народ", чийто автор е французинът Жорж Буске. През далечната 1909 г. я написва и издава в Париж. В момента единственият оригинал на творбата е в библиотеката на Софийския университет.
"През този наш преход редица ценности изчезват, губим национално-историческата си памет, склонни сме да унищожаваме светини. Но има и хора, които ценят историята и искат да я предадат на поколенията чиста и неопетнена", споделя Павлов. И допълва, че целите на сдружението и в бъдеще са насочени към популяризиране живота и дейността в полза на България и на чуждестранните ни приятели. Представителите на сдружението се стремят да запознаят най-вече подрастващите с неизвестни факти, събития и личности, оставили нещо за историята. "Ще продължим да отстояваме общочовешките ценности без разлика на религиозна или етническа принадлежност", допълва Павлов.