Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук

Паметниците съхраняват спомени, те са мостове от миналото и настоящето към бъдещето. Независимо от съгласието или несъгласието ни с онова, което е било и което е. Паметниците са разказвачи на история, на факти, с които се гордеем. От някои може да ни е срам или пък да ни хване страх. Каквито и да са историите им, те трябва да останат - като пример, предупреждение, упование или надежда, но най-вече като Памет.   
"Нека роденият по-късно гледа и си спомня", това е заветът, оставен ни от хан Омуртаг в далечната 822 г. Сещат ли се за него днес хората с власт, или не са чували за словата, издълбани върху камъка и достигнали до нас въпреки превратностите на епохите? А може би удобно ги забравиха в опитите си да ни убедят, че светът и летоброенето започват с идването им на власт? Минаха 18 години, откакто разрушиха мавзолея, преди него истерично и набързо се отърваха от "комунистическите" символи, част от фасадите на държавните сгради, от петолъчката на Партийния дом, от паметниците на незнайните воини. Тези дни не се посвениха и пред очите ни сринаха монумента "1300 години България". Бил грозен (щял да ни изложи пред чужденците, дето ще заприиждат за европредседателството след по-малко от половин година), опасен, не се вписвал в градската среда, това ни обясняват. И нищо не ги спира. Нито протестите на творческите гилдии, нито на гражданите, нито мненията на експерти.
Властта си знае едно - да руши и да заличава в невъзможността си да се справи с комплексите си от миналото. Като премахнаха от лицето на земята мавзолея, какво построиха на негово място? Едно голямо и безлично Нищо. Паркинг и трева. Като сринаха монумента "1300 години България" в градинката на Националния дворец на културата, какво ще построят там? Ще възстановят паметните плочи на Първи и Шести софийски полк? Да, може би. Но първо там ще има... трева. Скучна, безлична и равно подстригана. Да не дразни очите на евробюрократите. Пък после, някой ден току-виж нещо се изгради. Може да е мемориалът с имената на загиналите (какво пречеше той да "съжителства с монумента "1300 години България"), а може и нищо да не се прави. Така по-лесно се забравя. Забравят го, забравят го, докато се забрави. Миналото.
"Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото", написа Джордж Оруел в антиутопията "1984". Замислете се! Колко пророчески са словата му! Ето защо онова, което не се осмелиха да разрушат физически, го оставиха на природните стихии. Те да го заличат. Бавно, но сигурно. Радикалната промяна, осъществена през 1989 г. прекъсна естествения процес на предаване на същина и смисъл между епохите. Творбите на едно цяло поколение онемяха, занемарени и умишлено загърбени. Техният разказ за времето, материализиран в бетон и пространство, е погребан и държан далеч от публичното внимание - като дом-паметника на Бузлуджа, построен по случай 90-годишнината от създаването на комунистическата партия в България.
Монументът обаче се оказа жилав. Устоя. Макар разграбен и поруган, паметникът до днес привлича небивал интерес. Като съградено уникално архитектурно чудо. Наивно е да мислим, че той няма какво да разкаже дори в този му призрачен вид. Всеки ден около 100 човека го посещават. Той е обект за туристи от цял свят, чието хоби е урбекс туризмът (практикува се от хора с различни професии, които се интересуват, посещават и снимат изоставени паметници, фабрики, болници, жилищни сгради).
Изложбата на фотографа Никола Михов под мотото "Forget your past" ("Забрави миналото си") в няколко европейски столици, снимал дом-паметника на Бузлуджа, дипломната работа на завършилата с отличие Техническия университет в Берлин арх. Дора Ангелова "Бузлуджа - паметта на времето" провокираха дискусия в европарламента. Неин инициатор е евродепутатът от БСП Момчил Неков. В хода на дебата стана ясно, че монументът може да се превърне в паметник от световно значение и да бъде предложен за листата на ЮНЕСКО, в която към момента няма паметник от периода на социализма от Източна Европа. Заедно с това той може да влезе и в "Седемте най-застрашени паметника в Европа". Каква ирония, илюстрираща настоящето ни!
На родна почва се разигра нашенски спектакъл около монумента. След като БСП публично заяви, че е готова да получи собствеността върху паметника, кабинетът на Бойко Борисов неочаквано реши, че няма да я предостави. Изведнъж се появи навалица от кандидати, желаещи да стопанисват "Бузлуджа". Дори да наддават за паметника на търг. Защо ли? Питайте ги, ако ги срещнете някъде. Защото там, около върха, тези дни тях няма да ги има!

Как беше построен дом-паметникът

Първата идея за изграждане на паметник на връх Бузлуджа е от 1898 г. Тогава митрополит Кусевич предлага проект за малък паметник и параклис с градина в чест на четниците на Хаджи Димитър. Идеята е приета и доразвита с предложение за 8-метрова скулптура на Хаджи Димитър, но проектът не се осъществява. През 1936 г. е построена хижа Бузлуджа - да приютява гостите, които идват за поклонение, да поддържа костницата на Хаджи-Димитровите четници и да развива туризма в региона.
На 29 януари 1959 г. се организира архитектурен конкурс за изграждане на четири паметника. Три от тях са в подножието на върха - на Хаджи Димитър, на Бузлуджанския конгрес и на загиналите партизани. Те са изпълнени и открити за 70-годишнината на партията през 1961 г. Четвъртият паметник е трябвало да бъде на самия връх Бузлуджа - червена светеща петолъчка. Конкурсът е спечелен от арх. Георги Стоилов, който предлага да се изградят пръстен върху шест колони и пилон с петолъчна звезда. Проектът не се реализира поради мащабността си. Години по-късно обаче е дадена зелена светлина за монумента.  Арх. Стоилов преработва първоначалния проект, като добавя затворена ритуална зала заради тежките метеорологични условия на мястото. Предложението му е сферично тяло и пилон с петолъчка върху него. Предвид силните ветрове той изнася пилона извън залата, за да гарантира стабилността на конструкцията. Формата на паметника символизира поставен на върха венец с развято знаме.
Подготвителните дейности започват на 23 януари 1974 г. Връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1441 на 1432 м). За хващането на основите са изкопани над 15 000 куб. м скална маса. Над 500 войници от Строителни войски, ръководени от ген. Делчо Делчев, десетки майстори, инженери, проектанти, техници, офицери ръководители и доброволци - общо 6000 души, работят по проекта. Работният процес е денонощен, в три смени в месеците от май до септември. Строителите живеят в хижи на връх Бузлуджа 7 години. В строежа са използвани 70 000 тона бетон, 3000 тона стомана и 40 тона стъкло.
Вътрешният пръстен е украсен с 510 кв. м мозайка в 42 различни цвята, показващи борбите на партията. За него са използвани 35 тона изкуствена мозайка - смалт, направена в Украйна. По изпълнението са работили 60 души в продължение на 18 месеца. Външният пръстен е изработен от естествени камъни, събирани от реките в България. В рамките на 14 пана от 14 автори е представено установяването на социализма в България. На купола на залата има 50 кв. м позлатена мозайка, изобразяваща сърп и чук. Централното фоайе е декорирано с две бронзови скулптури "Партията" и "Свободата". От двете страни на централния вход са изписани текстове от "Интернационала и работнически марш". Пилонът е изграждан в продължение на 2 години от бригадата на Генади Милованов. Със своите 70 м височина, 9 м ширина в основите и 16 м на върха той е изключително инженерно постижение. Неговите 12-метрови звезди са най-големите в света. Произведени са в СССР от рубинено стъкло. Средствата за изграждането на дом-паметника се събират чрез дарения. Така са събрани 16 200 000 лв., достатъчни за изграждането на самия монумент. Инфраструктурата - водоснабдяване, електрификация, пътят Крън - Бузлуджа и други, възлиза на около 9 000 000 лв. и е финансирана отделно от съответните министерства. Целият комплекс "Дом-паметник на Бузлуджа" струва 25 000 000 лв.
На 23 август 1981 г. паметникът тържествено е открит. В основите му е положена капсула, адресирана към поколенията. "Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук, на този легендарен старопланински връх Бузлуджа, където първите марксисти дойдоха, за да поемат от възрожденците щафетата на свята и чиста любов към народа! Нека поколение след поколение... идват тук да се прекланят пред подвига на делото на ония, които са живели преди тях на тази земя и всичко свое са отдали на своя народ, нека изпитват облагородяващото и укрепващо духа вълнение от съпричастието с идеите и мечтите им...", казва в словото си Тодор Живков.
В периода между 1981 и 1989 г. паметникът е посетен от над 2 милиона души. На всеки кръгъл час са влизали до 500 души. Входът е безплатен, но с предварителни резервации.

Бузлуджа ще я има

Дом-паметника ще го има. За съвременниците и за поколенията след нас. Не само заради енергията, обединяваща хилядите, които се събират под върха всяка година въпреки горещината на лятото. Не само заради желанието на БСП да стопанисва паметника. Или пък напук на ината на кабинета "Борисов 3". България е част от Европа и член на ЕС. В тази общност разрушаването на паметници не се толерира. Напротив. Търси се начин те да бъдат запазени, възстановени и ресоциализирани. В дом-паметника на Бузлуджа има не само идеология. Той е продукт и свидетелство за съществуването на сериозна българска школа за монументално изкуство, която вече е загубена. Той е монумент на националната памет, синтез на история, идеология, архитектура и изкуства.
Дори политиците да не постигнат съгласие за съдбата му, младите хора, онези, необременени с комплексите на гузно минало и пощадени от дамгата на идеологическите етикети и клишета, вече работят за възстановяването му. В периода 2007-2010 г. архитекти и хора на изкуството, част от които пребивават във Франция, се обединяват около проекта "Следа". Групата е убедена в потенциала на монументите, строени по времето на социализма, но смята, че е нужен дебат, в който да се чуят всички гледни точки за съдбата им - на архитекти, политици, културолози, социолози, историци, философи и обикновени граждани. Целта на проекта е да подкрепи монументалните пространства в ролята им на живо историческо свидетелство в служба на днешните и бъдещите поколения. Правят два семинара в Париж и в София и фотографска изложба - "Портрет на монумент", част от която са снимките на Никола Михов.
Фотографът е роден през 1982 г. в София. Проектът му "Forget your past" получава името си от графит, изрисуван на входа на дом-паметника на Бузлуджа. Той заснема 30 монумента в течение на три години, строени по времето на социализма и изоставени след 1989 г. "Има една голяма дупка между поколенията. Ние като поколение на интернет сме виждали какво ли не, но примерно не знаем какво се е случило малко преди да се появим на бял свят. А за мен тази приемственост е важна", казва Никола Михов. Фотографиите му са показвани в Лондон, Париж, Амстердам, Берлин и на Sofia Architecture Week.
Впечатлен от видян по телевизията филм, в който дом-паметникът на Бузлуджа е показан като едно от най-красивите изоставени места в света, немски архитект пита колежката си Дора Ангелова (родена през 1990 г.), възпитаничка на Техническия университет в Берлин, знае ли за паметника-НЛО в България. Съдбата на монумента я впечатлява и тя създава проекта "Бузлуджа - паметта на времето", който защитава през 2014 г. с отличен и като дипломна работа в Германия. Според нея дом-паметникът е превъзходен от архитектурна гледна точка и сложен като строителство обект. Той може да стане част от архитектурно-музейния комплекс "Шипка-Бузлуджа". Арх. Ангелова разработва преустройството на Бузлуджа в Музей на националната памет с многофункционалната зала за 400 места, която да бъде форум за история и изкуство. Мозайката ще представя периода на социализма, дългият полутъмен коридор - османската власт, кулоарите - средновековието. В три подземни зали - античността по българските земи. Панорамен асансьор ще отвежда посетителите до върха в рубинената зала на петолъчките (макар и счупени), за да достигне залата на Прехода.
През 2016 г. екип от студенти в университета в Единбург (Шотландия) - българинът Тодор Русанов и полякът Рафал Черновски, виртуализира паметника. Смесвайки фотографии на интериора от моментното му състояние с такива при откриването му и добавяйки виртуална среда, те предлагат 45-минутна разходка из монумента.  


Арх. Георги Стоилов:
Бузлуджа е паметник на една идея


(В интервю за ДУМА, 11 юли 2016 г.)

Паметникът на Бузлуджа не е на отделен човек, а е паметник на една идея. И затова цяла Европа го гледа. Идват всеки ден по 100 души европейци да го гледат. И даже плащат по 50 лв. за такси от Габрово да ги закара до Бузлуджа. Всеки ден. Не може паметници, които са ценни като архитектура, та даже и да не са чак такива шедьоври, да се рушат. Вземете Париж, вземете Лондон, вземете Италия. Италия цялата е стара, ренесанс, но сградите си стоят и идват туристи, за да гледат старата архитектура.
Но там са похабени много ценни мозайки. Всички мозайки, които са вътре, са изпотрошени, белите мрамори са изпотрошени, декоративният таван, който е величествен, и той е изпотрошен и зее една огромна дупка, което означава, че дъжд и сняг го похабяват. Въпросът е кой ще бъде собственик на този монумент. Ако е БСП, БСП ще определи неговото съдържание. Ако е държавата, Министерството на културата ще определи неговото съдържание.


Вежди Рашидов:
Вътре има творби на чудовищно талантливи българи


(По време на блиц контрол в НС, 2016 г.)

Паметникът на Бузлуджа е правен в синтез между Съюза на архитектите и Съюза на българските художници. Вътре има мозайки. 18 гениални български автори вече не са между живите. Гениални хора, чудовищно талантливи български хора. Дайте да го обмислим, дайте да върнем експертните съвети. Дайте да върнем живите архитекти.

Проф. Йорг Хаспел*:
Бузлуджа е "пантеон на периода"


(В дискусия "Социалистическо наследство в риск" в Централния дом на архитекта в София, 20.08.2015 г.)

Монументът на Бузлуджа е "пантеон на периода". Може да не приемаме миналото, но живеем с него. Много важно е да запазим тези реликви като историческа памет и по този начин да подобрим начина, по който управляваме историята си. Паметниците трябва да останат на местата, където са поставени, а не да се местят в музеи, защото те са част от историята на това място. Хората трябва да ги виждат и да си спомнят. Запазването на културното наследство трябва да е училище за толерантност.
----------
*Проф. Хаспел e директор на Държавния орган за опазване на паметниците на културата в Берлин и президент на ИКОМОС-Германия.

Никола Милър, британка, живееща в с. Крушево:
Монументът заслужава статут на световно наследство



Според мен този монумент заслужава статут на световно наследство. Архитектурата му е уникална и никъде по света няма друга подобна сграда. Ако политиците не могат да узреят, че туризмът тук ще донесе милиони левове всяка година в държавната хазна и ще отвори така нужните за местната общност нови работни места, то може би мястото им въобще не е в правителството. Ефективните политици правят най-доброто за интересите на хората, на които служат, и не използват позициите си на властимащи, за да разчистват стари сметки със съперниците си.

Радослав Първанов, фотограф:
Бузлуджа е един от най-големите идеологически паметници в света



Бузлуджа е магическо място, изпълнено с история и наситено с изключително силен заряд. Интригува ме заради планинската красота, сред която е разположен монументът, заради уникалната си архитектура, заради преплетената в него история и защото няма еквивалент. "Бузлуджа" е един от най-големите идеологически паметници в света.
Възрастта не ми позволява да сравнявам или да съдя миналото. Роден съм, след като паметникът е бил "подарен" на стихиите и вандалите, и може би малко съжалявам, че не съм го видял в целия му блясък. Аз се гордея с нашата история и бих се гордял още повече, ако успеем да опазим следите и артефактите от нея. Според мен Бузлуджа трябва да се използва отново, да се изчисти и ремонтира.



Свещеното място на паметта                                              Момент от откриването на дом-паметника
                                                                                                                       на 23 август 1981 г.


Графитът                                                                            Разрухата на вътрешния пръстен
                          "Forget your past"
                 ("Забрави миналото си")

над централния вход е дописан

                         "Never forget your past" 
        ("Никога не забравяй миналото си"),

сега е заличен напълно                                                                           


Днешен поглед отгоре