Не стана ли време за работа?

Мирела Иванова

Не бива да очакваме чудеса - това е ясно. Но пък ни се щеше да повярваме, че след като така неистово се бяха устремили към властта, БСП и ДПС ще осъзнаят, че от тях се изисква много. Много повече от това, което вършат.

След като положиха неистови усилия да вземат властта, днес БСП и ДПС демонстрират завидно разточителство на време при избора на кадри и партийните договорки. Консултациите вече трябваше да са проведени, вторият властови ешелон вече трябваше да е уточнен. И вече трябваше да започне работата - повечето обещания от програмите така или иначе няма да се спазят, но поне да се спази приличието.

Свалянето на депутатския имунитет на Цветанов бе основен политически и медиен фокус седмици наред. А сега се задават прокурорски искания за още депутатски имунитети. Да се надяваме, че това са симптоми за оздравителните процеси в работата на прокуратурата, от която вече толкова дълго очакваме да се превърне в действаща институция.

Войната на световете

Какво се случва обаче с оздравителните процеси в обществото и как новоизбраните парламент и правителство се справят с първите си стъпки? Засега всичко е по-скоро привидност: тече „войната на световете”, на екрана наблюдаваме сблъсък между безцеремонния и експресивен език на силата, незабравимо упражняван от предишното управление, и хватките на пропагандната логорея, запазен знак на по-предишното, а отвъд картината ние, зрителите, се опитваме да схванем властовите амбиции, апетити и сделки, лобистките договорки, които прозират вече тук и там във фигурите на министрите.

Все още се битува в димките от пушаческо-непушаческите дискусии, през които прозира напрежението в дългата опашка на наредилите се за високи административни постове. Изплуват имена на странни фигури, ДПС предлага бившия кмет на Своге за губернатор на Софийска област, а довчерашен член на ГЕРБ - за областен управител на Пловдивска област. Разнасят се слухове за четвърти „властови център” с акцент върху кадровички с роднински и семейни обвързаности. Пламен Орешарски пък, в чийто прагматизъм се кълне от сутрин до мрак управляващото мнозинство - макар че не съм сигурна дали мнозинство е точната дума за тази коалиция, към този момент е зает с устройването на седенки със съсловни организации и профсъюзи, а министрите му с практиката, която най-яростно отричаха у Борисов: обикаляне на телевизионните студия.

И ето ти ги тътените...

Не бива да си мислим, че е възможно да се случи бързо каквото и да било обръщане на икономическата ситуация, но от друга страна ни се ще да вярваме, че след като така неистово се бяха устремили към властта, БСП и ДПС ще си дадат сметка, че от тях се изисква повече решителност, динамика, професионализъм и спазване на приличието. В техните редици вероятно се срещат и мнозина, даващи си ясна сметка, че за първи път след промяната е налице ситуация, в която над милион непредставени парламентарно образовани и мислещи с главите си българи не харесват нито управляващите, нито опозицията. Като добавим към тях и още милион, обеднял и освирепял на ента степен народ, плюс винаги готовите да се поддадат на агресивно рушителство националисти и ето ти ги доловимите обществени тътени, които биха могли да разтърсят правителството преди още да е заработило. И да пометат ритуалите на самооблащението и всички прояви на надменен цинизъм спрямо критичната точка, в която се намират и страната, и хората, които я обитават.