Не плащаш ли за пенсия - чака те решетка

Роман Маркелов

Шест години затвор заплашват бизнесмените, които не плащат вноските си в социалните фондове. И това не ги освобождава от големите глоби, с които наказват сега нарушителите.
Експертите на "Российская газета" се опасяват, че такова увеличаване на наказанието може да доведе до активното преместване на заплатите в сянка. Въпреки че се целеше тъкмо обратният ефект.
Промените в законодателството предвижда законпроектът "За внасяне на промени в отделни законодателни актове на Руската федерация във връзка с усъвършенстването на правовото регулиране на отношенията, свързани със заплащането на вноските в социалните фондове". Текстът му сега преминава независима антикорупционна експертиза.
На практика наказанието за неплащане от страна на предприемачите на вноски в Пенсионния фонд, а също така в социалните и задължителните медицински фондове може да стане също толкова строго, както за неплащане на данъци. Например за укриване на пари или имущество на организация (или индивуален предприемач), за сметка на които трябва да бъде направено възстановяването на просрочени задължения по социални вноски, може да се получи наказание от седем години затвор. Ако вноските не иска да ги плаща индивидуален предприемач, максималният срок, който го заплашва, е три години лишаване от свобода. Градацията на глобите за физическите лица е от сто до петстотин хиляди рубли. За представителите на компании за неплащане на вноски е предвидено максимално наказание от шест години затвор. Диапазонът на глобите за тях остава като за индивидуалните предприемачи.
Експертите на "Российская газета" не са съгласни с тези по-строги наказания. Според обществената опасност, уточняват те, неплащането на социалните вноски трябва да съответства на неплащането на данъци, за което наказанието е лишаване от свобода.
Претенциите на социалните фондове към предприемачите, като правило, обаче са по-малки, отколкото на данъчните. Затова да се говори за приравняване би било несправедливо, смята председателят на юридическия комитет на Асоциацията на младите предприемачи в Русия Сергей Варламов. "И наказанието трябва да е по-леко", казва експертът.
Логиката на правоохранителите обаче също е разбираема, казва Варламов. "Предприемачите гледат на глобата като на индулгенция и предварително я записват като фактор на ценообразуването на стоките или услугите", обяснява експертът. По думите му наказанието като глоба често се използва не съвсем добре. А това означава, че заплахата от наказателна отговорност теоретично може да увеличи плащанията в извънбюджетните фондове.
"Бизнесът обаче ще пострада от това. А след него - и работникът, ако предприятието не му увеличи заплатата или спре работа", смята експертът от проекта "Обществена дума" Сергей Литвиненко. Според него събираемостта на пари във фондовете дори и да нарасне, ще е за сметка на представителите на средния бизнес. При останалите, смята той, заплатите ще отидат "в сянка" още по-активно, отколкото сега.
Най-оптимален вариант за бизнеса би било не затвор за неплащащите социални вноски, а реинкарнация на единния социален данък (ЕСН), отменен през 2010 година, плюс въвеждането на доброволни вноски. Това е мнението на вицепрезидента на Обществената организация за малък и среден бизнес "ОПОРА на Русия" Владислав Корочкин.