23 Октомври 2025четвъртък03:36 ч.

От редактора

Не плачете за НАТО...

/ брой: 61

автор:Боян Бойчев

visibility 1804

Днес няма да плача със сълзи от радост. Не и по този повод. 

Рева един известен наш атлантик, когато преди 15 години България стана член на НАТО. 

Днес просто ме е срам. Защото това е една от черните дати в нашата история. 

Тогава България беше закачена, вече официално, на синджира на НАТО, за да лае като малко пале по заповед на Чичо Сам. Тогава, без да ме питат, българските политици ме направиха мълчалив съучастник на една престъпна групировка, която под предлог, че осигурява защита, налага своето, разбирай американското, влияние с оръжие върху света. 

Групировка, която пет години преди това извърши най-бруталното престъпление в края на 20 век - агресията срещу Югославия. Срещу една суверенна православна християнска държава. Без съгласието на Общото събрание на ООН. С утежняващи вината обстоятелства -  бомбите с обеднен уран, които експериментално се сипеха върху мирното население и които продължават да нанасят своите поражения и днес. 

Аз обаче не можах да сдържа сълзите си тогава, когато разговарях с онова малко сръбско момченце с балонче в ръката и сини като небето очи. Толкова нереално на фона на димящите сгради, виещите сирени и падащите бомби и ракети. 

Разговор между две поредни бомбардировки. На фона на небето, което не бе синьо. 

То искаше да ми подари балончето си, но аз не го взех, защото нямах моралното право. Правителството на моята страна беше подкрепило войната и беше отворило небето си през него да минават сеещите смърт метални хищни птици. 

Защо ни предадохте, братя? Това ме питаха непокорните сърби и аз нищо смислено не можех да им отговоря. 

Но сложих мишена на гърдите си. И бях заедно с тях на мостовете, пазени с тела от летящите ракети. 

Тази групировка, която дали официално, дали неофициално, под формата на съюзници, се появи и в Ирак, и в Либия - там, където има американски интереси и много петродолари. И превърна тези държави в руини. 

Там бяха изпратени и наши войници...

Няма да забравя спомените на един от тях, който ми разказваше какви зверства са били извършвани в тези страни от натовските "умиротворители".

И затова ще стисна ръката на достойните български политици, които ще имат смелостта да гласуват излизането ни от НАТО. 

И когато това стане, няма да плача от радост. Натовците не заслужават да виждат сълзите ми. Само онова малко момченце, което, вярвам, е станало достоен човек. 

Обаче ще бъда спокоен и горд, че и моята родина България най-накрая е достойна и суверенна страна. 

Такситата в София поскъпват с 18,6%

автор:Дума

visibility 2733

/ брой: 197

Бюджетният дефицит на България стигна 3% през 2024 г.

автор:Дума

visibility 2728

/ брой: 197

Търсенето на жилища изпреварва предлагането

автор:Дума

visibility 2941

/ брой: 197

45% от чиновниците у нас обядват за над 10 лв.

автор:Дума

visibility 2667

/ брой: 197

Кремъл: Няма дата за среща Путин - Тръмп

автор:Дума

visibility 2810

/ брой: 197

Австрия и Швеция засилват мерките срещу мигрантите

автор:Дума

visibility 3092

/ брой: 197

Испания възобнови дебата за смяната на часа

автор:Дума

visibility 2855

/ брой: 197

Колумбия отзова посланика си в САЩ

автор:Дума

visibility 3006

/ брой: 197

Пиротехника

автор:Александър Симов

visibility 2512

/ брой: 197

Голямата картина

visibility 2675

/ брой: 197

Предсказуем резултат

visibility 2653

/ брой: 197

Младите гласове за пътя на България

автор:Дума

visibility 2784

/ брой: 197

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ