09 Юли 2020четвъртък04:05 ч.

От редактора

Не плачете за НАТО...

/ брой: 61

автор:Боян Бойчев

visibility 844

Днес няма да плача със сълзи от радост. Не и по този повод. 

Рева един известен наш атлантик, когато преди 15 години България стана член на НАТО. 

Днес просто ме е срам. Защото това е една от черните дати в нашата история. 

Тогава България беше закачена, вече официално, на синджира на НАТО, за да лае като малко пале по заповед на Чичо Сам. Тогава, без да ме питат, българските политици ме направиха мълчалив съучастник на една престъпна групировка, която под предлог, че осигурява защита, налага своето, разбирай американското, влияние с оръжие върху света. 

Групировка, която пет години преди това извърши най-бруталното престъпление в края на 20 век - агресията срещу Югославия. Срещу една суверенна православна християнска държава. Без съгласието на Общото събрание на ООН. С утежняващи вината обстоятелства -  бомбите с обеднен уран, които експериментално се сипеха върху мирното население и които продължават да нанасят своите поражения и днес. 

Аз обаче не можах да сдържа сълзите си тогава, когато разговарях с онова малко сръбско момченце с балонче в ръката и сини като небето очи. Толкова нереално на фона на димящите сгради, виещите сирени и падащите бомби и ракети. 

Разговор между две поредни бомбардировки. На фона на небето, което не бе синьо. 

То искаше да ми подари балончето си, но аз не го взех, защото нямах моралното право. Правителството на моята страна беше подкрепило войната и беше отворило небето си през него да минават сеещите смърт метални хищни птици. 

Защо ни предадохте, братя? Това ме питаха непокорните сърби и аз нищо смислено не можех да им отговоря. 

Но сложих мишена на гърдите си. И бях заедно с тях на мостовете, пазени с тела от летящите ракети. 

Тази групировка, която дали официално, дали неофициално, под формата на съюзници, се появи и в Ирак, и в Либия - там, където има американски интереси и много петродолари. И превърна тези държави в руини. 

Там бяха изпратени и наши войници...

Няма да забравя спомените на един от тях, който ми разказваше какви зверства са били извършвани в тези страни от натовските "умиротворители".

И затова ще стисна ръката на достойните български политици, които ще имат смелостта да гласуват излизането ни от НАТО. 

И когато това стане, няма да плача от радост. Натовците не заслужават да виждат сълзите ми. Само онова малко момченце, което, вярвам, е станало достоен човек. 

Обаче ще бъда спокоен и горд, че и моята родина България най-накрая е достойна и суверенна страна. 

Радев: Да падне охраната на Пеевски и Доган

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 129

Пандемията е засегнала финансово 63% от ИТ фирмите

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 129

Центърът на София близо два месеца без топла вода

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 129

Две трети от българите свиват харчовете

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 129

Бизнесът склонен за смесено работно време

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 129

САЩ официално напуснаха СЗО

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 129

Арестуваха руски журналист за шпионаж

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 129

Близо 60 души загинаха при наводнение в Япония

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 129

Бандера - с Хитлер срещу Червената армия

автор:Христо Георгиев

visibility 264

/ брой: 129

Ключовите сгради на София

visibility 111

/ брой: 129

Чавдар Христов: На хората им писна!

автор:Ева Костова

visibility 171

/ брой: 129

Датата

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 129

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ