22 Септември 2019неделя10:52 ч.

От редактора

Не плачете за НАТО...

/ брой: 61

автор:Боян Бойчев

visibility 612

Днес няма да плача със сълзи от радост. Не и по този повод. 

Рева един известен наш атлантик, когато преди 15 години България стана член на НАТО. 

Днес просто ме е срам. Защото това е една от черните дати в нашата история. 

Тогава България беше закачена, вече официално, на синджира на НАТО, за да лае като малко пале по заповед на Чичо Сам. Тогава, без да ме питат, българските политици ме направиха мълчалив съучастник на една престъпна групировка, която под предлог, че осигурява защита, налага своето, разбирай американското, влияние с оръжие върху света. 

Групировка, която пет години преди това извърши най-бруталното престъпление в края на 20 век - агресията срещу Югославия. Срещу една суверенна православна християнска държава. Без съгласието на Общото събрание на ООН. С утежняващи вината обстоятелства -  бомбите с обеднен уран, които експериментално се сипеха върху мирното население и които продължават да нанасят своите поражения и днес. 

Аз обаче не можах да сдържа сълзите си тогава, когато разговарях с онова малко сръбско момченце с балонче в ръката и сини като небето очи. Толкова нереално на фона на димящите сгради, виещите сирени и падащите бомби и ракети. 

Разговор между две поредни бомбардировки. На фона на небето, което не бе синьо. 

То искаше да ми подари балончето си, но аз не го взех, защото нямах моралното право. Правителството на моята страна беше подкрепило войната и беше отворило небето си през него да минават сеещите смърт метални хищни птици. 

Защо ни предадохте, братя? Това ме питаха непокорните сърби и аз нищо смислено не можех да им отговоря. 

Но сложих мишена на гърдите си. И бях заедно с тях на мостовете, пазени с тела от летящите ракети. 

Тази групировка, която дали официално, дали неофициално, под формата на съюзници, се появи и в Ирак, и в Либия - там, където има американски интереси и много петродолари. И превърна тези държави в руини. 

Там бяха изпратени и наши войници...

Няма да забравя спомените на един от тях, който ми разказваше какви зверства са били извършвани в тези страни от натовските "умиротворители".

И затова ще стисна ръката на достойните български политици, които ще имат смелостта да гласуват излизането ни от НАТО. 

И когато това стане, няма да плача от радост. Натовците не заслужават да виждат сълзите ми. Само онова малко момченце, което, вярвам, е станало достоен човек. 

Обаче ще бъда спокоен и горд, че и моята родина България най-накрая е достойна и суверенна страна. 

Честваме 111 години независима България

автор:Дума

visibility 43

Слънчево в празничния ден

автор:Дума

visibility 44

До 100 000 лева глоба за БНР

автор:Дума

visibility 299

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 686

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 572

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 459

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 447

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ