03 Юни 2026сряда00:41 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

...Не грешете, за да не бъдете съдени!

/ брой: 192

автор:Константин Еленков

visibility 4274

Още от първия разказ се разбира, че това ще са "докторски" истории. Или поне - случки, пречупени през окото на лекаря... Георги Б. Георгиев, както се вижда от кратката биографична бележка на обложката, е дългогодишен лекар и завеждаш отделение в болницата "Стамен Илиев" в Монтана.
Вече не е рядкост лекар, адвокат или артист да се пробват и на полето на словото. Често дори с по-голям успех от "професионални" писатели. (Впрочем тук кавичките можеха да са и на по-точното място: "писатели"!), затова подозрението и съмнението отстъпват вече място на любопитството. "Я да го видим сега този какво ще ни каже!"
Към моето любопитство се прибавя и скепсисът на обременения със задачата на доброволен оценител. И първото впечатление, което никога не подлагам на допълнителна ревизия, бе, че това няма да са някакви упражнения по стилистика. Авторът още с първия разказ, дал заглавието на книгата, не скрива намеренията си: това е четиво нравоучително, без никаква следа от маскиране зад дълбокомислени и високопарни фрази, авторът директно, още в увода ни казва: "Героите от тази книга са от кръв и плът, живеещи сред нас, всеки със своите болки и проблеми. Всеки от тях плаща за грешките си, някои със собствения си живот. В техните съдби читателят може да съзре частица от собствените си преживявания и проблеми, да почувства като свои терзанията им."
И сякаш, за да не оставя съмнение или подозрение, че на стари години е решил да атакува територии, извън "двора" на Асклепий, е добавил: "Резултатите от нашите грешки и безумия често се завръщат като бумеранг, поразявайки нас и нашите близки." Ето впрочем и един детайл от първия разказ, в който заедно с чисто лекарската "анамнеза" се намества и художествената зарисовка: "Хлътналите му небръснати бузи, пепелявосинкавият цвят на кожата и огромните сини кръгове около очите му излъчваха отчаяние и безнадеждност. Изхвръкналите от орбитите му очи, с широко отворени зеници, се взираха напрегнато в тъмния ъгъл на стаята, където се спотайваше... чудовището..."
Чудовището е видението на наркомана, спасението - не е в приоритет на лекаря. Д-р Георгиев е от селото на писателите Иван Давидков и Анастас Стоянов, земляк е на Радичков. Но, повтарям, няма амбициите на писател. Това прочитаме и в посвещението: "На моя внук Боян, по чието настояване се роди тази книга."
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ