...Не грешете, за да не бъдете съдени!

Още от първия разказ се разбира, че това ще са "докторски" истории. Или поне - случки, пречупени през окото на лекаря... Георги Б. Георгиев, както се вижда от кратката биографична бележка на обложката, е дългогодишен лекар и завеждаш отделение в болницата "Стамен Илиев" в Монтана.
Вече не е рядкост лекар, адвокат или артист да се пробват и на полето на словото. Често дори с по-голям успех от "професионални" писатели. (Впрочем тук кавичките можеха да са и на по-точното място: "писатели"!), затова подозрението и съмнението отстъпват вече място на любопитството. "Я да го видим сега този какво ще ни каже!"
Към моето любопитство се прибавя и скепсисът на обременения със задачата на доброволен оценител. И първото впечатление, което никога не подлагам на допълнителна ревизия, бе, че това няма да са някакви упражнения по стилистика. Авторът още с първия разказ, дал заглавието на книгата, не скрива намеренията си: това е четиво нравоучително, без никаква следа от маскиране зад дълбокомислени и високопарни фрази, авторът директно, още в увода ни казва: "Героите от тази книга са от кръв и плът, живеещи сред нас, всеки със своите болки и проблеми. Всеки от тях плаща за грешките си, някои със собствения си живот. В техните съдби читателят може да съзре частица от собствените си преживявания и проблеми, да почувства като свои терзанията им."
И сякаш, за да не оставя съмнение или подозрение, че на стари години е решил да атакува територии, извън "двора" на Асклепий, е добавил: "Резултатите от нашите грешки и безумия често се завръщат като бумеранг, поразявайки нас и нашите близки." Ето впрочем и един детайл от първия разказ, в който заедно с чисто лекарската "анамнеза" се намества и художествената зарисовка: "Хлътналите му небръснати бузи, пепелявосинкавият цвят на кожата и огромните сини кръгове около очите му излъчваха отчаяние и безнадеждност. Изхвръкналите от орбитите му очи, с широко отворени зеници, се взираха напрегнато в тъмния ъгъл на стаята, където се спотайваше... чудовището..."
Чудовището е видението на наркомана, спасението - не е в приоритет на лекаря. Д-р Георгиев е от селото на писателите Иван Давидков и Анастас Стоянов, земляк е на Радичков. Но, повтарям, няма амбициите на писател. Това прочитаме и в посвещението: "На моя внук Боян, по чието настояване се роди тази книга."