Не е правен одит на КТБ

Преди изборите.
Бойко Борисов: "Репутацията на БНБ в последния месец се срина и подаване на оставката е най-малкото, което може да се търси като отговорност. Иван Искров трябва да подаде оставка веднага след изборите."
Радан Кънев: "Г-н Искров не може да продължи да изпълнява функциите си както до този момент. Той не може да бъде гарант на този процес и незабавно трябва да подаде оставка."
След изборите.
Менда Стоянова: "Парламентът няма правомощия да поиска оставката му (на Искров - б.р.), няма основания по закон да го направи. Ако има такава оставка, тя ще бъде изцяло морален акт от негова страна."
 Ами да, Иван Искров си свърши работата. Нещо повече, той я свърши блестящо и

вече няма нужда от бутафорни искания на оставката му
 
Както се казва, по делата им ще ги познаете. Едно говореше Искров, а друго вършеше. Всички действия на БНБ и гуверньора бяха насочени единствено и само към ликвидацията на КТБ и нямаха нищо общо с високопарните изявления за спасение на затворената финансова институция. Нещо повече, всички действия на Искров и ръководената от него банка в повечето случаи бяха на ръба на закона, да не кажем и извън него.
На 22 юни, само два дни след като КТБ бе поставена под особен надзор, БНБ обяви, че отписва капитала на акционерите на банковата група КТБ и отнема техните права "в съответствие с предвидените в закона процедури". Да, ама процедурите изискват това да стане, след като одитори анализират състоянието на банката. Тогава одиторите дори не бяха определени.
Малко по-късно, през юли, Искров даде пресконференция, за да направи няколко внушения на няколко избрани медии, а чрез тях и на обществото, като говореше за престъпления в КТБ, макар че за това може да се произнася само съдът. Тогава гуверньорът на БНБ направи внушението, че най-вероятно лицензът на КТБ ще бъде отнет. "Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.
Очевидно е, че не можем да пълним "каца без дъно", както казва мъдрият български народ, и не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката", каза Иван Искров пред медиите.
А данните от проверката на наетите три одиторски фирми - "Делойт одит", "Ърнст и Янг" и "АФА", според прессъобщението на БНБ показват, че "в резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието, и качеството на обезпеченията, което, от своя страна, води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на част от кредитния портфейл в размер на 3,5 млрд. лв."
Каква блестяща интерпретация от страна на БНБ! Конгениално, както би казал Великият комбинатор Остап Бендер. Всички остават с впечатлението, че в КТБ липсва информация за длъжниците, за обезпеченията и пр. Всички остават с впечатлението, че това заключение е на база одиторската проверка на трите световно признати фирми.

Нищо подобно. Истината е, че одит няма

Истината е, че квесторите сключват договори с одиторите, от които се иска в рамките на 10 дни  да направят "проверка и анализ на избрани активи с цел установяване необходимостта от допълнителни обезценки; установяване на индикации за юридическа, икономическа или друга свързаност между кредитополучателите; проверка и анализ на инвестиционния портфейл с цел установяване необходимостта от допълнителни обезценки; ограничен анализ на пасиви с цел установяването на кредитополучатели, които поддържат депозитни и разплащателни сметки в банката; проверка и анализ на извадка от банкови гаранции". Това е.
Одиторите не са наети да правят пълен анализ и оценка на състоянието на банката, както твърдяха БНБ и нейният управител, а трябва да извършат само няколко строго ограничени дейности, насочени единствено и само към търсене на необходимост от допълнителни обезценки на кредитите и инвестициите на банката. Информацията, която им се подава, е по преценка на квесторите. Очевидно тя умишлено им е била подавана в такова количество, което "води до невъзможност за съставяне на крайно заключение...".
На 16 септември БНБ съобщи, че не може да вземе решение без ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, поради което трите одиторски фирми ще извършат цялостна оценка на активите на КТБ, а квесторите ще направят отчет за капиталовата адекватност на банката до 31 октомври.
Пак се прави внушение за цялостна проверка. И това очевидно пак не е така. Точно поради тази причина в Писмо за поемане на ангажимент от 13.10.2014 г. одиторските фирми заявяват: "По своята същност услугите са консултантски.

Услугите няма да представляват одит или преглед

или друг ангажимент, извършен в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за извършване на преглед. Съответно ние няма да изразим мнение или каквато и да е друга форма на сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети или друга финансова информация или вътрешни контроли, като част от услугите."
Тук е заровено кучето - "Услугата няма да представлява одит или преглед, или друг ангажимент...". Одит няма!
Има доклади за някакви частични проверки, истината за които така и никой не разбра. Освен това одиторските фирми категорично заявяват, че БНБ няма право да се позовава на докладите. Простичко казано, БНБ не може да ги използва при вземането на решение за КТБ. БНБ обаче направи точно това.
Така, след като няколко месеца поред Централната банка манипулираше общественото мнение, като ловко жонглираше с извадки от доклади и анализи, КТБ вече е история.
А фактите около действителното състояние на банката остават нейде в зоната на здрача. Централната банка само подхвърляше цифри от "одиторски доклади", гарнирани с тълкувания, с което ни запращаха в определена от нея насока. И никой не би могъл сам да си направи няколко простички сметки за състоянието на КТБ.
Например за нейната ликвидност. А ликвидността на една банка се установява чрез анализ на депозитите - по видове и срокове, и на кредитите - по падежи и рискова структура. На тази база се изчислява и коефициентът на ликвидност на банката. Впрочем има няколко вида коефициенти на ликвидност. Този от трето ниво се изчислява като съотношение между краткосрочните активи (парични средства, ценни книжа в оборотен портфейл, краткосрочни вземания) и краткосрочните пасиви (със срок на погасяване до 1 година, в които влизат безсрочните и срочните депозити и други текущи задължения). И най-големият банков корифей не би могъл да изчисли този коефициент, тъй като в разпространената от БНБ "информация" за състоянието на КТБ към 30 септември, която се позоваваше на докладите на одиторите, няма данни нито за краткосрочните активи, нито за краткосрочните пасиви, а за активите и пасивите въобще.
По тази причина

никой не би могъл да разбере  и какъв е коефициентът на ликвидност

от второ ниво, защото той се изчислява като този от трето ниво, но като се изключат ценните книжа. Не би могъл да се изчисли и коефициентът на ликвидност от първо ниво, който пък се определя без участието на краткосрочните вземания.
А може ли някой да изчисли коефициентът на първична ликвидност? Не, не и не! Той пък се определя от сбора на паричните средства и срочните депозити, разделен на общия размер на депозитите. Ядец. Такива разбивки в информацията на БНБ няма.
Ами коефициентът на вторична ликвидност? Той е равен на сбора от паричните средства, държавните ценни книжа до 90 дни и вземанията от банки до 1 година, който се дели на общия размер на депозитите. Пак ядец. И такива данни не се съдържат в информацията на БНБ.
А Иван Искров искаше точно разписана оферта от консорциума, представляван от ЕРтС, който възнамеряваше да спаси банката. Това е само намерение, няма оферта, повтаряше и потретваше Искров. Няма как да се представи оферта, след като не се знае действителното състояние на КТБ.   За тази цел трябваше да се извърши пълен дю дилиджънс. А той не става за ден, два, три или дори за 30 дни.
Като стана дума за дю дилиджънс, не можем да подминем и това, че в същото време, в което от устата на Иван Искров се лееха внушения за КТБ, от устата на прокурори, че дори и на главния, се лееха внушения за собственика на КТБ Цветан Василев. 
Ама какви ли не внушения. За да се стигне до края на септември, когато бе разпространено съобщението, че Лихтенщайн разследва Цветан Василев за пране на пари. Ето какъв бе първоначалният вариант на съобщението: "Процедурата започна, след като банка в Лихтенщайн внесе доклад в Бюрото за финансово разузнаване (FIU) въз основа на закона за дю дилиджънс и FIU ни предаде това уведомление." Това казва в интервю за "Ройтерс" главният прокурор на Лихтенщайн Робърт Уолнър (Роберт Валнер - б.р.) по повод започналото разследване срещу банкера Цветан Василев по подозрение за пране на пари.
Той допълва, че не могат да бъдат разкрити повече подробности, защото разследването е в начална фаза.
Българската прокуратура потвърди във вторник, 30 септември, че Лихтенщайн разследва Василев и властите там са поискали сведения за воденото разследване срещу него в България." Толкоз.

Всъщност закон за дю дилиджънс няма

Нито в Лихтенщайн, нито някъде другаде по света. Категорично. Но думичките "дю дилиджънс" в случая са много важни. Те бяха пропуснати в информациите на телевизиите, радиата, вестниците, които бяха съсредоточени единствено върху прането на пари.
А дю дилиджънс (буквално - дължимо усърдие) е предварително проучване на физически или юридически лица преди подписването на сделка с тях и е с цел да се намали до минимум рискът. Всъщност българската прокуратура не потвърди, че Лихтенщайн води разследване срещу Василев за пране на пари, а потвърди, че е получила запитване какви обвинения са повдигнати срещу него.
В случая най-вероятно става дума за правен дю дилиджънс, при който се прави проучване на правния статут на лицето, дължими данъци, съдебни искове, ипотеки, спорове, глоби и пр. На бас, че ще се окаже така!
А пък в понеделник министър Томислав Дончев каза по повод КТБ: "Говорим за милиарди. Част от тези милиарди тежат върху публичните финанси. Ако държавата не осъди никого за това, тя няма право да осъди дори един джебчия."
Ако осъдят и правилния човек...