Най-древните информатори, или постиженията на гълъбовата поща

Гълъбовата поща е един от позабравените днес начини за доставяне на писмени съобщения по въздуха. Но още от дълбока древност хората забелязват чудната способност на тези красиви птици - каквото и да се случва, винаги да се завръщат отдалеч към родното гнездо. Римляни, египтяни, перси, евреи, а по-късно гали и германци оставят многобройни писмени документи, в които подробно се разказва за използването на гълъбите за военни, търговски, лични и други цели.
С помощта на тези пернати пощальони гърците например разпространяват из страната имената на победителите в Олимпийските игри. Гълъбите играят ролята на незаменими куриери още през XII век в Древен Египет, където за двойка летящи красавци давали около 1000 динара. По-късно хората използват красивите и умни птици за какви ли не услуги, като им доверяват ценна информация и по време на войните.

Любопитен факт е, че кланът Ротшилд също дължи част от колосалното си богатство именно на гълъбите. Преди изобретяването на телеграфа (1832) изумителните летящи пощальони били много ценни за брокери и финансисти, работещи на борсата с ценни книжа. Та Натан Ротшилд, благодарение на пощенски гълъб, успява през 1815 г. да получи известие за изхода от сражението при Ватерло две денонощия по-рано от колегите си. Това му дава възможност успешно да развърти кампанията с френски ценни книжа и да забогатее.
Холандското правителство пък още в началото на XIX век създава военно-гражданска система за съобщения, доставяни с помощта на гълъби. За да действа тя безотказно, пернатите пощальони са докарани чак от Багдад.
За първи път те са увековечени върху марка през далечната 1845 г. Филателистите-късметлии пазят като зеницата на окото си екземпляри от "Базелската гълъбица", изобразяваща красива бяла птица.

По време на Френско-пруските сражения през 1870-1871 г. при обсадата на Париж за войниците "работели" над 350 гълъба. Само за 73 от тях се знае, че са пренесли 150 000 официални и около милион частни депеши - микрописма, снимки и други съобщения. Във френската столица по това време за гълъбовата поща се оборудва специална зала, където се разкодират всички послания, донасяни от летящите куриери във водонепропускливи капсули, прикрепени към крачето или крилото на птиците. Ведомството дори издава указ, според който "Всеки жител на Френската република има право да кореспондира с Париж с помощта на гълъби, които се намират на служба в Управлението на пощите и телеграфа". За всяка дума, пренасяна от птиците в пределите на страната, се заплаща по 50 сантима. Благодарните парижани дори издигат паметник на гълъбите.
Но не всички са доволни от услугите им. За борба с тези пернати пощальони немците се опитват да използват ястреби. Но, за щастие, така и не успяват да пречупят упоритостта и верността на прекрасните умни птици.
След Френско-пруската война в доста европейски държави започват масово да използват гълъбите за целите на мъже в униформи. Способностите на тези красавци намират приложение не само на бойното поле, но се прилагат и за цивилни цели. В частност, преди изобретяването на радиото (1895) летящите разпространители на информация са незаменими доставчици на сведения в различни редакции на вестници. Находчиви журналисти най-напред се сещат да изпращат с помощта на гълъбовата поща данни за състезанията с яхти. А някои от тези бързоходни лодки дори се оборудват за целта с цели гълъбарници.
Опити за доставяне на съобщения благодарение на пернатите се правят в доста страни по света в края на XIX век. За това свидетелстват и много публикации в пресата от онова време. "По инициатива на Жифар през 1895 г. е доказано, че добре дресираните пощенски птици могат да прелетят над Атлантическия океан разстояние до 800 мили (1 миля = 1,6093 километра). Експериментът се повтаря и от капитан Рено - завеждащ Военната гълъбова поща на френската армия, който пуска един от питомците си от американско крайбрежие. Гълъбът успял да преодолее огромната дистанция от 3000 мили, твърдят свидетели на опита", цитирани от "Правителствен вестник" на 24 май 1898 г.
Заради недостатъчната бързина и регулярност на доставяне на съобщенията с помощта на кораби, на Хавайските острови през 1897 г. също се създава редовна гълъбова поща, с която се изпращат не само писма, но дори и пари. Всеки от летящите куриери пренася до 5 послания на ден. А гълъбът Велосити (от англ. - скорост) дори поставя рекорд - преодолява разстоянието между остров Грейт Бариер и Окланд за 50 минути, като хвърчи с около 125 км/ч.
Успехите на други пернати пощальони в пренасянето на информация също са впечатляващи - 80% от тях прелитат 240 км със средна скорост от 55-65 км/ч. Затова в началото на ХХ век гълъбите започват да се използват най-вече за доставка на важни данни. От услугите на умните и бързи птици се възползват в страни като Германия, Франция, Австрия, Белгия, Испания, Италия и Русия.
През втората половина на 20-ото столетие летящите куриери са незаменими помощници за репортери на агенция Ройтерс. Птиците доставят пощата в редакцията по-бързо от автомобилите, които често попадат в задръствания, особено в час пик.
Съвременните високоскоростни методи за изпращане на съобщения оставиха най-древните пощальони без работа. Използването на гълъби в днешно време намира приложение най-вече с рекламно-агитационни и комерсиални цели. Някои филателисти също продължават да отделят специално внимание на марки с изображения на красивите птици. На всички други остава само с умиление и признание да си спомнят за приноса на гълъбите в разпространението на информация и доставянето на писма по света. Особено на днешния 16 февруари, отбелязван в ЕС като Международен ден на пощальоните и куриерите.

По-бързи от интернет

Тези, които си мислят, че интернет е най-бързият разпространител на данни, добре е да преосмислят разбиранията си, особено след експеримента в Дърбан. Южноафриканска компания, свързана с високите технологии, решава да докаже, че скромните пощенски гълъби са по-скоростни от глобалната мрежа в страната.
Авангардният подтик за необичайната проверка се ражда съвсем случайно. Ядосан клиент в пристъп на ярост, оплаквайки се от лошата интернет връзка, рекъл, че дори гълъби по-бързо биха доставили важното за него писмо. За да се потвърдят или опровергаят думите на разочарования потребител, се извършва следният любопитен опит.

Флашка с 4-гигабайтова памет се прикрепя към красавеца Уинстън. Пернатият пощальон доставя данните на разстояние 60 мили за 2 часа, 6 минути и 57 секунди. Резултатът от експеримента изненадва всички, защото в същото време ADSL услугата на най-голямата уеб фирма в страната - Telkom, успяла да пренесе едва 4% от същото количество информация през мрежата. Така гълъбът Уинстън наистина се справил по-бързо от вездесъщия интернет.
И ако някой продължава недоверчиво да клати глава и рече, че бавното доставяне на данни се дължи на отдалечеността на Африка от останалия свят, добре е да научи нещо повече за аналогичен експеримент, извършен в Англия. Организаторите му също искали да докажат, че в някои райони на Острова наличният интернет е прекалено бавен.
Британците изпратили не един, а 10 гълъба, които излетели от местност, разположена в близост до Йоркшир. Пернатите пощальони доставили 300 мегабайта информация на разстояние от 120 мили (193 км) за "час и четвърт", както съобщи "Дейли телеграф". За същото време по интернет били изпратени едва 24% от данните. Изследването на Би Би Си било направено през 2009 г., като целта е била да се обърне внимание на съответните органи, че близо 3 млн. домакинства във Великобритания имат прекалено бавен достъп до глобалната мрежа - със скорост под 2 мегабита в секунда. До 2015 г. правителството планира да осигури по-бърз интернет за всеки дом в страната.