НАТО се променя, ядреното наследство остава

Срещите на НАТО обикновено не носят изненади, нито променят кардинално същността на организацията. Но те очертават перспективата и посоката, в която ще се развива, както и характера на отношенията й с "външния свят". Лисабонската среща в края на седмицата не направи изключение. Преди тя да започне, се изговориха много приказки за дневния й ред - новата стратегическа концепция на Алианса за следващите десет години, противоракетната отбрана (ПРО), войната в Афганистан и партньорските отношения с Русия. "Ние оставихме зад нас не само студената война, но и периода след нея" - обобщи същността на форума генералният секретар Андерс Фог Расмусен. Той обаче тактично премълча факта, че ядреното наследство от времето на студената война остава в Европа. На Стария континент днес има около 200 американски ядрени бомби В-61. И петте страни, на чиято територия се съхраняват тези бомби - Германия, Турция, Италия, Белгия и Холандия, настояват за премахването им. Берлин дори свърза ПРО с възможността НАТО да се отърве от ядрения кошмар и настояваше срещата в Лисабон да обяви, че противоракетният щит може да стимулира разоръжаването. Германия настояваше новата стратегическа концепция на НАТО да задължи съюзниците да работят за Европа без ядрено оръжие. Париж бе твърдо против. И в този случай Франция показа, че ще брани яростно независимия си ядрен арсенал. Броени часове преди срещата обаче спорът бе решен. Някогашните вековни врагове, които с помирението си след войната изградиха фундамента на днешния ЕС, отново намериха компромисен вариант - Франция се съгласи ракетният щит да не бъде наречен "допълващ" елемент на възпирането, а Германия се отказа от обвързването на ПРО с колективния ангажимент за разоръжаване.
Това, разбира се, е само един от многото важни детайли, които очертават днешното състояние на НАТО, претендираща в новата си стратегическа концепция за универсална роля. Особено значение има положителният отговор на Русия на поканата да работи съвместно с бившите си врагове за развитието на бъдеща европейска противоракетна система. Това стана възможно, след като САЩ отстъпиха и се реши противоракетният щит да бъде натовски, а не само американски.
Войната в Афганистан, изходът от която е все още неясен, е другата важна причина за промяната на отношенията с Русия. Без нейно съдействие - транспорт, логистика и пр., НАТО трудно може да излезе от батака край Хиндокуш и да изтегли от фронтовата линия своите войски.
Общо позитивният резултат от срещата в Лисабон не може да скрие и последиците за Алианса от икономическата криза. Намаляването на бюджетите за отбрана в Европа (с 8% във Великобритания) е откровено притеснително, смятат във Вашингтон.
И накрая в самото навечерие на срещата Обама бе принуден да преглътне горчив хап - републиканците в Сената дадоха ясен сигнал, че договорът с Русия за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия няма да бъде ратифициран тази година. Това отлагане намалява силно шансовете то да стане идната година. Което, естествено, не може да не се отрази на отношенията с Москва. Списъкът на възможните вредни последствия обхваща цяло минно поле от безпокойства, писа "Вашингтон пост" - иранския проблем, спънки пред членството на Русия в Световната търговска организация, лоши сигнали към ядрените сили Китай и Индия, мрачни перспективи за НАТО. Така че оценките за форума в португалската столица не могат да бъдат еднозначни.