Настояваме за политика, в центъра на която стои човекът

Иван Карагьозов

Председател съм на партийна организация в районната организация на БСП - Красно село. По-голямата част от социалистите, които членуват в организацията ни, са млади хора, студенти и служащи. Именно те преди няколко години решиха, че нашият патрон ще бъде поетът-революционер Никола Вапцаров, защото вярата в по-доброто утро, обичта към хората и борбата за социалното преобразуване на обществото са идеите, които привлякоха тези над четиридесет млади човека.
Започвам с това кратко представяне, защото моите млади другари поискаха от мен да поставя въпросите, които ги вълнуват. Ще започна с това: БСП преживя тежки загуби на парламентарните и на общинските избори. За парламентарните избори няма да говоря. Ще обърна обаче внимание върху изборите през 2015 година, в които нашето представяне бе катастрофално. БСП вече е третостепенна партия, без сериозно представителство в нито един от областните центрове.

Особено сериозна е загубата ни в столицата

националния център на икономически, социални, образователни, научни и културни институции. За първи път от последните 25 години в София ние имаме едва 7 съветника и вече сме с характеристики на третостепенна партия. А в София е съсредоточена една трета от населението на страната, тук живеят най-много младежи, тук е и най-висок процентът на трудово активното население. Т.е. в София БСП, ако е истинска партия на трудещите се, на младите хора и на интелигенцията, ако последователно защитава техните интереси, би следвало да има по-широко влияние. А това означава да познава проблемите на столичани, да работи за тяхното решаване, да печели авторитет с професионализма и личните морални качества на своите представители.
 За съжаление практиката да се издигат и налагат кадри, които нямат никакъв професионален опит, още по-малко зачатък на авторитет, чийто първи работен ден е свързан с избора им на висок обществен или партиен пост, започва да придобива застрашителни размери. И което е по-опасно, те се превръщат в лесна мишена за личности, които чрез тях решават собствените си въпроси, обслужват собствените си интереси. Ако си затворим очите пред този факт, това ще означава нова загуба на авторитет и влияние.
 
Младите хора от клуб "Никола Вапцаров" са разтревожени

че вместо конкретни решения за преодоляване на тежката икономическа, демографска, социална, образователна и културна криза у нас, вместо подкрепа за подготвените, за доказалите се с експертни и морални качества наши кадри, започна нова чистка, нова силова подмяна на поколенията. Лозунгът за новите млади лица, който някой упорито ни налага през няколко години, по своето естество се използва, за да бъдат ликвидирани неудобните хора със самостоятелно мислене. Така се постъпи в началото на прехода, когато от активната политика бяха изхвърлени високо подготвени личности и заменени с новите лица. После, след управлението на Жан Виденов, отново под лозунга за "нови лица" отново бяха натирени експертите и специалистите, за да стигнем до днешния ден, когато вече и представителите на активното население, които в БСП се броят на пръсти, отново се подменят с недоказали се личности.
Социалистите с тревога констатират, че в БСП все повече се разраства самоизяждането, че разгорелите се битки не са за идеи, нито за социална и лява политика, а са за пари и за лична кариера. Че представители на БСП говорят за постигане на национален консенсус, а зад гърба на другарите си плетат интриги и коват козни как да ги отстранят от пътя си. Та нали уж другарството, нали уж помощта към съпартиеца и съмишленика бяха сред добродетелите, които крепят нашата партия? За каква солидарност може тогава да става въпрос, ако този принцип е фалш? Или солидарността се използва като дума, хвърлена на вятъра, за да се прикрият партийното лицемерие и двуличие.
Друг въпрос: той е свързан с дискусията

дали трябва да говорим за историята на БСП

Позицията на нашата организация е категорична. Стига сме навеждали виновно глави за грехове, които нашите предци не са извършили. Защо се мълчи и почти нищо не се споменава за болшевишкия период от историята на партията след 1919 година? Защо не кажем, и то категорично, че именно партията на българските комунисти е в основата на Септемврийското въстание през 1923 година и че кървавите репресии от 1924-1925 година срещу големите имена на българската лява интелигенция, екзекуцията на Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Тодор Страшимиров, Георги Шейтанов, Васил Карагьозов, са истинското лице на фашизиращата се българска буржоазия? Какво да кажем за децата от Ястребино, разстреляни в зората на своя живот? Трябва ли да мълчим и свеждаме глави, забравяйки набитите на кол глави на партизаните и ятаците? Не сме ли длъжни да защитаваме наследството на Вапцаров и на петимата от РМС? Висша форма на цинизъм е историята на нашата партия да бъде захвърлена под претекст, че младите вече не се интересуват от нея. Тогава какво правят тези млади в партията на българските социалисти?
И пак за историята. За 25 години БСП, особено в София, всъщност не защити периода на социалистическото управление на страната ни. Малцина от ръководните ни другари посочват, че членовете на БСП трябва да се гордеем с постиженията си през втората половина на ХХ век. Никой не отрича грешките от първите години на социализма, най-вече от края на 40-те и началото на 50-те години. Но те не могат да обезсмислят постиженията на социалистите през времето на социализма. Факт е, че България се превърна в модерна индустриална страна, с развито земеделие, с високи постижения в културата, здравеопазването, образованието и науката, със съвременна и функционираща социална система. Младото поколение трябва да знае, че независимо от опитите да се внуши престъпно минало на БСП, 

 истината е една - БСП наследи революционния дух на българския народ

и изведе най-талантливите и подготвени кадри на страната по пътя на модерните държави. Историята ни учи също, че в своя  125-годишен път нашата партия е правила грешки тогава, когато се е поддавала на конформизма и на идейната аморфност.
 Но ние отказваме да дадем оценка и на изминалия 25 години преход. Не мога да се съглася, че всяко управление с участието на БСП трябва да бъде квалифицирано като провал. Както и не мога да приема мълчанието на наши партийни ръководители във връзка с разграбването на страната, нежеланието им да се говори за криминалния преход, извършен и с участие на представители от БСП.  
Ето, тези и други въпроси вълнуват социалистите от клуб "Никола Вапцаров". Настояваме да се сложи край на политиката на двойните стандарти. Настояваме да се сложи край на политическото лицемерие и търгашество. Настояваме за политика, в центъра на която стои човекът с неговите права за реализация и достоен  живот!
 
*Непроизнесено изказване пред конференцията на Градската организация на БСП в София