Настъплението на вълците продължава

Експанзията на вълка у нас през последните десетилетия се развива с неотслабващи темпове и той вече се среща в тревожна численост на територията на цялата страна. 

В Европа семейство Кучета, към което принадлежи и той, е представено от 6 вида. От  тях у нас не се срещат единствено полярната и степната лисица. Енотовидното куче навлезе в страната от североизток през делтата на Дунав и през последните трийсетина години зае цялата територия на България, макар с все още незначителни запаси. От югоизток нахлу чакалът и след 1960 г. запасите му нарастват непрекъснато. 

Най-ярък представител на семейството, разбира се, е вълкът. Той е и най-едрият -  дължината на тялото му достига до 150-160 cм, опашката - до 30-35 cм, а височината до 80-90 cм. Стига до 40-45 кг живо тегло, рядко някои екземпляри надхвърлят 55-60 кг. Възрастните вълци формират глутница, а малките вълчета, до отделянето им от майката, формират т.нар. кучило. Окраската им е преобладаващо сива на гърба до сиво-черна, а коремът и краката са по-светли и често с ръждив оттенък. Гърдите и шията сиво-бели, понякога и чисто бели. Много рядко козината им е с преобладаващо друг цвят - ръждив или червен.

У нас вълкът се среща във всички планини и през последните десет години запасите му нараснаха многократно. Среща се вече и в равнинните гори на страната. Леговищата му са в непристъпни големи горски масиви, обикновено в подножието на стръмните, скални склонове, непосредствено под билата. Привързаността му към дадени територии се определя преди всичко от наличието на чифтокопитен дивеч, който заедно с домашните животни е основната му плячка. 

Брачният период на вълка е през януари и февруари. След бременност от 65 дни вълчицата окучва от 4 до 8, рядко повече вълчета. Малките са слепи и безпомощни. Проглеждат на 13 дена. И двамата родители се грижат за потомството. При наличие на храна и спокойствие ловуват и в съседство на леговището си. Малките растат бързо. На едномесечна възраст излизат и започват да се хранят самостоятелно, като родителите им първоначално повръщат поетата храна, а по-късно им носят и полуумъртвени животни, с които малките се обучават да ловят, задържат и убиват.

Вълкът е кръвожаден хищник, ловува групово и при добра организация. При възможност убива повече от потребната му храна. От дивеча най-честата му плячка са сърните и приплодите на дивата свиня, а в специализираните стопанства - еленът лопатар и муфлонът. Още по-често негова жертва е домашният добитък. Самото присъствие на вълка безпокои дивеча и го прогонва от местообитанието му. 

Стъпката и дирята на вълка се отличават по форма от тези на едрото домашно куче, докато по големина отпечатъците са еднакви - достигат до 9 cм на дължина и до 6,5 cм на широчина. При вълка стъпката е продълговата, тъй като двата външни пръста са зад предните и не ги обхващат в основата им, както е при кучето, стъпката на което е по-закръглена. Стъпките в дирята при вълка са подредени точно в една линия, а при кучето има отклонение между отпечатъците на левите и десни крака. Стъпката на чакала прилича на стъпката на вълка, но е много по-малка.