Нашият народ е интелигентен, умен и толерантен

Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в Бургас. Завършил е Музикалната академия със специалност тромпет при проф. Петър Кърпаров. Работил е като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник, Софийската опера. Сред основателите е на оркестъра на Сатиричния театър, на "Балкантон" и "Спектър". Свирил е в Биг бенда на БНР. Бил е директор на "Българска естрада". Автор е на повече от 1000 песни, сред които "Ти сън ли си", "Наше лято", "Не всичко е пари, приятелю", "Панаири", "Може би", "Незабрава", "Остаряваме бавно", "Телефонна любов", "Чудо", "Топъл дъжд", "Ти си любовта", "Горчиво вино" и др. Автор е на музика към театрални спектакли и филми, детски песни и мюзикъли. Удостояван е с престижните отличия на "Златният Орфей", "Мелодия на годината", "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора", "Пирин фолк", "Пролетния радиоконкурс", на фестивали в Париж, Токио, Дрезден, Сопот и др. Член е на СБК. Почетен гражданин е на Бургас. През 2007 г. получава орден "Стара планина". На 22 май в зала 1 на НДК ще се състои юбилейният концерт "Тончо Русев на 80" в чест на обичания композитор, чиито песни ще звучат в изпълнение на най-известните български певици и певци.

"Българската фолклорна музика е гениална"

"Предателството е уродливо нещо, срещу което цял живот съм се борил"


- Маестро Русев, кое е онова нещо от Бургас, което продължавате да носите у себе си, макар много отдавна да сте излезли от родния град?
- Шейсет години вече живея в София, а сърцето ми остана в Бургас. Не знам каква е тази магия, тази носталгия, обаче непрекъснато мисля за моя роден град. При всеки повод гледам да отида да се видя с моите приятели, близки, роднини. Носталгията ми към Бургас е много силна. Морето е една от причините, самата артистична атмосфера в Бургас е много специфична. Имам там срещи и разговори с хора на изкуството като Недялко Йорданов, Ваньо Вълчев и т.н.
- Вашите родители са били хора с отношение към музиката, а баща ви е свирел на акордеон и на мандолина. Какво ви казаха, когато решихте да се занимавате професионално с музика?
- Моят баща бе локомотивен машинист, а майка ми също работеше в железниците. Родителите ми никога не са се месили в моите планове за бъдещето ми като музикант. Напротив, поощрявали са ме. Даже баща ми ми купи първия тромпет, за да мога да свиря, да кандидатствам в консерваторията и да бъда приет с отличие.
- Свирили сте в оперни, симфонични оркестри, дирижирали сте хор, но твърдите, че не е истински музикант онзи, който никога не е свирил в кръчма.
- Имам предвид старите кръчми, още по времето, когато нямаше телевизия, там беше събран и бохемският, и културният живот. Ресторантите имаха оркестри, в тях работеха най-добрите български музиканти, които след това минаха на медийни позиции. В ресторанта навремето контактът с публиката беше директен, както е сега по време на концерт, затова ние се чувствахме всяка вечер на сцена.
- Кога написахте песента "Остаряваме бавно"?
- Не мога да кажа кога, но беше доста отдавна. Много ме впечатли стихотворението на Недялко Йорданов. Написах я за Стефан Димитров и Богдана Карадочева, които я изпяха великолепно и продължават да я пеят. Тя ми е много скъпа, обичам я и се гордея с нея.
- Как ви звучи днес това заглавие?
- Звучи ми много актуално... Само че не остаряваме бавно, а остаряваме доста бързо и това е проблемът.
- Какво се промени у вас през годините?
- Като младеж бях много неорганизиран. На срещи ходех със закъснение, понякога не отивах... Но съвместното ми съществуване с моята съпруга Елена ме дисциплинира. И така, съвсем несъзнателно, по естествен път започнах да живея по-организирано и стигнах дотам, че в някои отношения вече даже съм педант.
- Имате дълъг съвместен живот, това е голямо щастие, но не става от само себе си. Освен любовта, на която сте посветили почти всичките си песни, какво друго е нужно?
- Трябва да имаш насреща си един сериозен партньор, какъвто е Елена. Тя ме е спечелила с коректността си, с почтеността си. Отлична домакиня, отлична съпруга и майка най-вече. А аз вероятно съм й партнирал достатъчно убедително и добре.
- Кое най-много харесвате в характера си и кое смятате за свой недостатък?
- Като мой недостатък смятам това, че съм много доверчив, много вярвам на хорски приказки, на казано, на чуто и т.н. Като положителна черта смятам моето трудолюбие. Аз съм много трудолюбив човек - смея да кажа, защото и потеклото ми е такова, и животът ми е минал така, че винаги съм се борил с несгодите. И знам, че единственото нещо, на което мога да разчитам, е моят личен труд.
- Какво може да ви изкара от равновесие?
- Мразя предателствата! А те са толкова често у нас - като се започне от национален мащаб и се стигне до семеен. Предателството е нещо уродливо, срещу което цял живот съм се борил.
- От какво се трогвате, просълзявате?
- Просълзявам се много лесно - това може би е вече и от възрастта. Просълзявам се от една детска усмивка, от една новина, чута по радиото или по телевизията, от хубава песен, от хубава пиеса... изобщо от всичко, което действа на сърцето, на душата ми.
- Имате ли любими вещи, предмети, с които никога не бихте се разделили или са с особена стойност за вас?
- Мандолината на баща ми е едно от нещата, с които само смъртта може да ме раздели. Имам някои снимки, на които много държа - на брат ми, която седи на видно място, на дъщеря ми, на баща ми и брат ми, сега моята внучка за годишнината ми направи една снимка с тромпета, когато съм бил млад. По принцип не робувам на вещите, но имам скъпи неща, които ревностно пазя.
- А любими спомени, моменти - житейски и творчески, които ви топлят?
- Най-много ме е вълнувало раждането на дъщеря ми, раждането на внучката ми - това са неповторими моменти, изпълнени с много човешко чувство.
- Какво ви е било най-сладко да композирате?
- За мен най-сладко е да пиша забавна музика, шлагери. Основно това съм правил през живота си, като, разбира се, съм писал и филмова, и театрална музика, и мюзикъли, и много детски песни... Но основното ми внимание е било съсредоточено, и продължава да бъде, върху шлагерната песен. Тя е едно от най-дефицитните неща в нашата музика.
- Винаги ли създавате песните за определен изпълнител според неговия натюрел, тембър, гласови възможности?
- Имам повече от 1000 песни и нито една от тях не е писана изобщо, всяка е адресирана към даден певец. Умея да се превъплътя, да кажем, във Васил Найденов, за да напиша песен, която да звучи убедително в неговата уста. Съобразявам се с манталитета, с нрава на тия хора, с начина им на пеене, на общуване. И смятам, че това е правилният път, а не писането на песни въобще.
- Какъв текст може да грабне вниманието ви, да ви вдъхнови?
- Аз съм един щастливец по отношение на текстовете, щастливец, който сам си е изградил щастието, защото успях през годините да се сприятеля и да работя с едни от най-добрите български поети. Изкушавам се да назова някои от тях - Елисавета Багряна, Павел Матев, Георги Джагаров, Евтим Евтимов, Петър Караангов, Калин Донков, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Ваньо Вълчев и много, много други.
- Прословута е вашата творческа и човешка дружба с Евтим Евтимов - как се опазва приятелството?
- С Евтим, така да се каже, съм пръв приятел. Ето и сега се връщам от една разходка с него в гората. Взаимно се допълваме, защото, първо, не се ревнуваме в това, което правим, заедно го обмисляме и реализираме. Евтим има много хубави качества - той е добър човек, умее да прави компромиси. Много пъти съм го оскърбявал, без да искам, след това чувствам как той много деликатно преценява обстановката и ми прощава за дадения гаф, и продължавме напред. Не мога да си представя някой ден да прекъсне моето приятелство с Евтим.
- Харесват ли ви песните, които слуша вашата внучка?
- Моята внучка Елена така е възпитана, че слуша всичко - и песни на по-стари композитори, и на млади, и на най-откачените композитори. Тя е на 23 години, много е информирана, обича и испанска, и френска, и италианска, и английска музика. Всестранно развита е в това отношение.
- В дългия списък с отличия имате престижни награди и от конкурси и фестивали в чужбина. С каква песен според вас бихме могли да спечелим Евровизия?
- Твърдо съм убеден, че песента, която трябва да участва с шансове за награда, трябва да бъде изградена върху фолклорна основа. Там е ключът, там е силата на нашата музика. Фолклорната ни музика е гениална. Разбира се, песента трябва да бъде написана с много вкус, не буквално поднесена, а като симбиоза между забавната и фолклорната музика. И участието на Елица и Стунджи показа, че това е пътят.
- По времето, когато бяхте директор на "Българска естрада", доведохте в България Рей Чарлз, Тина Търнър, Сара Воон... Беше твърде "революционно" за 70-те години - как успяхте?
- В интерес на истината, много помогна Людмила Живкова, с нейната благословия и с намирането на пари можахме да поканим и да реализираме концертите на Рей Чарлз, на Тина Търнър, Сара Воон, на оркестъра на Глен Милър и т.н. Хонорарите по това време на тези артисти бяха главоломни за нашите условия. Рей Чарлз имаше 25 000 долара хонорар, той направи 4 концерта у нас, с тия пари можеше да се построи цял завод. Искам да ви кажа нещо любопитно: Независимо от световната му слава много се съмнявахме, че ще напълним залата и ще покрием разноските, които бяха много големи. Билетите бяха по 20 лева - нещо невиждано и нечувано до тоя момент. Хора от провинцията - учители, работници, служители, ми писаха телеграми и писма да им запазя билети. Оказа се, че Рей Чарлз е бил толкова популярен из цялата страна, че нямаше празно място на концертите му в зала "Универсиада".
- Интересувате ли се от политика?
- Интересувам се. Следя редовно вестниците - много харесвам вестник ДУМА и новините, които слушам.
- Вашият съвет към политиците, от които зависи съдбата на България и на всички нас?
- Има една рубрика в програма "Хоризонт" на БНР, в която водещите казват: "Ако политиците слушаха повече музика, светът щеше да бъде друг." Какво да ви кажа... нашите политици не са потомствени, те са първо поколение политици и това им личи отвсякъде. Но бих ги съветвал да бъдат по-скромни, по-човечни, да се вслушват в гласа на народа, в неволите на хората. Защото живеем в много лошо време. Хората нямат средства, познавам много артисти, които умряха, защото нямаха пари да си купят лекарства. Много хора си лягат гладни... Ето това трябва да бъде винаги в съзнанието на нашите политици, а не само напудрените срещи и коктейли.
- Какво бихте казали на вашите връстници, на които натрупаното в последно време тежи и ги угнетява, които имат желание да нахранят душата си - да гледат концерт, спектакъл, филм, но нямат възможност?
- Нашият народ е божествен! Той е интелигентен и умен, и толерантен, и смятам, че не заслужава тази съдба, която в момента е влязла в неговия бит. Искам да им кажа: Кураж! Все някога ще излезем от тая дупка, в която сме хлътнали, и тогава животът ще бъде по-щастлив и по-хубав.
- Дано...
- Дано...
- Сигурно ще има много изненади на юбилейния концерт, който организират във ваша чест?
- Изненади сигурно ще има. Ще участват най-изтъкнати наши изпълнители. Ще има много балетни и танцови групи. Режисьор е Николай Априлов, който е много опитен в това и с когото много се обичаме. Така че смятам, че ще бъде направено с обич.