НАШЕСТВИЕТО НА АВТОМОБИЛА

Инж. Киро М. ИВАНОВ


В писма до редакцията някои читатели не искат да повярват, че в Обединеното кралство  автомобилизацията през ХIХ век не е била "приоритет". Защо и как се е случило това точно в страната, която е люлка на индустриалната революция? - питат те.
Ала фактите от историята на науката и техниката са неоспорими. Тук ще изброим само пионерните изобретения от последното десетилетие на века:

х През 1893 г. немският конструктор, пионер в автомобило- и самолетостроенето, Вилхелм Майбах (1846-1929) изобретява за бензиновия двигател карбуратор с поплавък;
х Американският инженер и индустриалец Хенри Форд (1863-1947) създава първия си автомобил;
х Немският инженер Рудолф Дизел (1858-1913) патентова нов вид двигател с вътрешно горене - със самовъзпламеняване при сгъстяването, работещ с нафта. Дизеловият двигател се оказва с много по-висок коефициент на полезно действие от бензиновия;
х Магнитното запалване, изобретено от немския електротехник Роберт Бош (1861-1942), е монтирано за първи път в автомобилите на Бенц;
х Чешкият електротехник Франтишек Кържижек (1847-1941) изобретява автомобил с електродвигател с мощност 5 к. с. с водеща задна ос;
х Във Виена започва промишлено производство на електроавтомобили по проект на конструктора Фердинанд Порше (1875-1951);
х В италианския град Торино е открита фабрика за автомобили с марката "Фиат";
х Фабрики за автомобили започват да работят и в Германия - "Хорх", и в САЩ - "Кадилак" (първоначално "Детроит моутър къмпани")...
  
Какво се случва по това време в Обединеното кралство? През лятото на 1895 г. жителите на град Уиндзор станали свидетели на невиждана гледка - по улиците им преминал с грохот необикновен екипаж. Това бил френски автомобил "Пинар" с двигател от 3,5 к. с. Зад волана седял Ивлинг Елис, истински смелчага, който развил скорост от 15 км/час...
Защо се стреснали гражданите?
Защото още през 1865 г. в Англия бил приет Закон за движение по пътищата, съгласно който скоростта на транспортните средства била ограничена до 3,2 км/ч. Освен това на 18 метра пред движещото се возило трябвало да върви човек с малко, червено знаменце в ръка или с червен фенер и звънче. От една страна, законът защитавал пешеходеца, но от друга - спъвал техническия прогрес...

Десет години по-късно

Законът за червеното "знаменце" станал още по-суров. Поправките били утвърдени под натиска на железопътните компании, които се конкурирали с канторите, организиращи междуградското движение с парни омнибуси. Според закона скоростта на екипажите в чертите на градовете не трябвало да превишава 3,2 км/ч, а в селските местности била разрешена скорост до 6,4 км/час. Едва в 1896 г. Законът против омнибусите бил отменен, като допустимата скорост нараснала до 22 км/ч.
И в България автомобилът

бил посрещнат "На нож"

Защо ли? - ще попитате.
Защото, любезний ни читателю, години наред българинът пешеходец е смятал, че пътищата и улиците са създадени за него и се движел по средата им. От мемоарите на софиянци научаваме как тържествено и невъзмутимо в началото на ХХ век шопът, гост на София, крачел по булевард "Цар Освободител" или теглел умореното си магаре, без да обръща внимание на файтоните, волските коли, трамваите и автомобилите.
Автомобилът като превозно средство се появил в София десет години след демонстрациите в Манхайм и Канщат, Германия.
"Дион-Бутон" дошъл от Франция да шашва българите.
В 1896 г. чехът Август Шедеви внесъл френското чудо с парен двигател, на дървени колела с плътни гуми. Ала както внезапно се появил, така внезапно изчезнал за най-голяма радост на каруцарите на двуколките и талигите, изпълняващи функциите на столичен обществен транспорт.
През 1902 г. за шведския търговски консул в София доставили първия дипломатически автомобил от фирмата "Дион-Бутон". Той бил управляван от българин, който следва да броим за
 
пръв автомобилист-професионалист на България

А първият автомобил с бензинов мотор бил от същата марка, с едноцилиндров двигател от 8 к. с., и возел министъра на войната генерал Михаил Савов. Първият автомобил за двореца бил "Мерцедес", управляван от германеца Линбих Леополд, втори шофьор - Гут Херман, а от 1907 г. главен шофьор на Фердинанд станал Вайх Едман.
В 1905 г. с три автомобила с двуцилиндрови двигатели се снабдила и Телеграфопощенската дирекция. След още две години бил внесен първият товарен автомобил - камион за акционерно дружество "Изида". А първата междуградска автобусна линия София-Самоков била открита в 1909 г.
През 1911 г. "Форд мотор къмпани" идва в България и иска да спечели купувачи за своите автомобили, с които шофьори на фирмата пропътували голяма част от страната. Първото автомобилно рали в България е проведено през 1914 г. от Орлов мост до село Горубляне. Състезанието било спечелено от френския Hotchkiss (пленен през 1913 г. в Одрин), модернизиран от инж. Димитър Пехливанов. Мощността на двигателя му била 40 к. с., но развил максимална скорост 120 км в час (тази информация не е за вярване!). Първият
 
правилник за движението
 
по пътищата в България е приет в началото на 1912 г. (ДВ от 19 март). Прелюбопитни са някои от текстовете му, поради това си позволяваме да ги цитираме. Например

Член 39 гласи: "През време на движението шофьорът не може да пуши или да говори с други лица".
Чл. 37 забранява на шофьора да кара в средата на улицата и върху релсите на трамвайните линии.
Чл. 55 - управляващият автомобила няма право да качва до себе си "хора в нетрезво състояние или буйствующи"...
Чл. 16 - Шофьорът трябва да е порядъчно облечен... Той не може да бъде по риза, без палто или със запретнати ръкави... Шофьорът трябва да бъде услужлив и вежлив към пътниците си...
Чл. 20 - най-голямата скорост, с която един автомобил може да се движи из многолюдните улици на града, по мостовете, пасажите, завоите и при  ъглите на улиците, е 4 км/час... допуска се скорост до 15 км из улиците, гдето няма голямо движение.
Чл. 44 - забранява се движението на коли по тротоари, алеи и места, предназначени за пешеходци... Автомобилът няма право да изпуска в голямо количество пушек и да причинява голям шум.

Преди сто години, по време на Балканската война, България е имала 148 моторни превозни средства, в т. ч. и мобилизираните частни автомобили. В средата на века - 800 000 пътни превозни средства и към 1,3 млн. шофьори. Днес официално регистрираните автомобили са над 3,5 милиона, шофьорите - около 4 млн. души!
Нашествието на автомобилите по пътищата расте лавинообразно и няма кой да го спре.

Не минава ден без жертви при катастрофи...
 
Законът за движението по пътищата и Правилникът за приложението му са преправяни десетки, дори стотици пъти, ала санкциите все още са далеч от санкциите, които се налагат в страните от Европейския съюз. Тук няма да ги коментираме, защото непременно предстои едно бъдещо Народното събрание да се заеме много сериозно с въпроса и да направи огромни промени в Закона за движение по пътищата, а още по-добре би било не да кърпи и не да наглася, а направо да приеме нов закон. Защото 700 души убити при катастрофи по пътищата всяка година и 6000-7000 ранени, няколкостотин осакатени за цял живот, е страшна беда за една малка страна като България. За читателите и за народните избраници съобщаваме някои от глобите, които се налагат на провинилите се шофьори в чужбина.
В повечето от страните на Европа най-високата скорост е ограничена до 80-100 км/ч. В САЩ за отделни пътища не е разрешено тя да превишава 55-60 мили в час (88-96 км/ч). Има държави, където пределната скорост е много по-ниска.
Френският парламент неотдавна е приел нов, още по-суров закон с цел да се повиши безопасността на движението по пътищата. Според него шофьор, който два пъти в течение на една година превиши допустимата скорост с 50 км/ч, го очаква глоба 25 000 франка и 3 месеца затвор. След като излезе от затвора, нарушителят е задължен да се яви на проверочен изпит (след курс за преподготовка) и ако го издържи успешно, може да получи отново документ за правоуправление...

Много по-сурови мерки са въведени

 от началото на 2011 г. и в други страни на Европейския съюз.
Италианските власти налагат глоба от 500 до 2000 евро за превишена скорост повече от 40 км над допустимата; за над 60 км - 3200 евро; при употреба на алкохол - отнемане на книжката за правоуправление, като може да се стигне до конфискация на превозното средство.
Ако водачът не спре на пешеходна пътека, глобата е от 150 до 600 евро; за работещ двигател при спряно превозно средство глобата е от 200 до 400 евро; ако не окаже помощ на пострадал при инцидент - 1600 евро.
В Унгария е забранено на товарните автомобили с обща маса над 7,5 т да изпреварват превозни средства по всички магистрали и пътища от категория А от 6 до 22 ч.
В Румъния при неверни данни за превозвания товар глобата е 4500 евро; в Гърция, ако се превозват леки коли в товарните помещения на камион, глобата е до 5000 евро; в Германия, ако автомобилът не е оборудван със зимни гуми, глобата е от 40 до 80 евро.

Автомобилостроенето в България

води началото си от първите каросерии, произведени по време на Първата световна война. А масово производство имаме от началото на 20-те години на миналия век. Между десетте производители в страната най-реномирани били авиационната фабрика "Аеро" в Казанлък, "Стрела" АД (представител на Chevrolet), Дирекцията на трамваите и осветлението в София, фабрика "Херкулес" на Димитър Илчев във Варна, работилницата на Рачо Джамбов в Ботевград.
Единствен майстор Рачо Джамбов продължи направата на автомобилни каросерии и след национализацията през 1947 г. Работилницата му прерасна в комбинат "Чавдар", като предприятие за производство на автобуси. Най-напред ботевградските машиностроители правеха автобусни каросерии по документация на Skoda, а от началото на 70-те години произвеждаха модерни автобуси със самоносеща каросерия по лиценз на Kasbohrer; след това подобни договори бяха сключени със Steyr-Daimler-Puch и MAN. Производството на автобуси "Чавдар" бе преустановено в края на века, когато се появи конкурентното предприятие - Завод за автобуси "Кента" в Омуртаг.
За истинско автомобилостроене в България можем да говорим и пишем от втората половина на ХХ век. Първият български камион "Димитровец" е изработен в 1949 г. Серийно производство на камиони - монтаж на съветските ГАЗ в завод "Мадара", Шумен, започва през 1966 г., на чешките - LIAZ - в началото на 70-те години. 
И днес тук-таме по пътищата на страната можем да срещнем "български" леки автомобили "Москвич 208", дело на машиностроителите от завод "Балкан" (бившата самолетна фабрика), чийто монтаж продължи до 1991 г. През втората половина на 60-те години в Ловеч за кратко време сглобяваха и леки автомобили "Фиат-850" и "Фиат- 124", а в Пловдив - "Рено".
Малцина днес си спомнят, че през 1964 г. бе създаден Научноизследователският и проектно-конструкторски институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА), със задача създаване и узаконяване на български прототипи на автомобили, микробуси и мотоциклети. Преименуван в средата на 70-те години на Лаборатория за двигатели и автомобили (ЛАДА), той направи важни разработки, които залегнаха в серийното производство на редица машиностроителни заводи - "Чавдар", "Балкан", ВАМО, заводите за ремаркета и др.
Ще имаме ли автомобилостроене в България?

Какво е бъдещето

 на автомобилната индустрия в света?
Ето два въпроса, които все още търсят своя убедителен отговор.
Излишно е да спорим, че конкуренцията между производителите е жестока. Много тайни има на чертожните дъски на конструкторите, тайни има и в лабораториите и полигоните за изпитания. Най-общо предвижданията са за увеличена комуникация между автомобилите и комбинация от видовете превозни средства.
Някои ще извличат енергия от комплект батерии (като сегашните спортни коли на Tesla); други ще бъдат с хибриден дизайн, разчитайки на електрическите двигатели и на малки двигатели с вътрешно горене (каквито са Toyota Prius и 2010 Chevy Volt). Все повече хибриди ще зареждат батериите си, като се включват към електрическата мрежа, а водородните горивни клетки могат да станат реалност в обозримо бъдеще.







 
Двигателите на кадилаците, модел 1912 г., били оборудвани с първите електрически стартери, изобретени от Чарлз Кетеринг (1876-1958) в щата Охайо, САЩ. Малцина от днешните шофьори познават манивелата, без която през първата половина на ХХ век много трудно "се палеше" двигателят на автомобила


Първият български товарен автомобил Димитровец (1949 г.)



Първата българска лека кола (Балкан-1200), 1960 г.



Товарен автомобил "Лиаз-Мадара"


Конвейерът за сглобяване на леки автомобили в комбината "Балкан", Шумен