Памет. Спомените на повече от хиляда ветерани от Волгоград бяха филмирани
Нашата обща победа
Същността на проекта „Нашата обща победа“, стартирал от Волгоград, се състои в следното: спомените на ветераните за войната да бъдат записани на видео и да бъдат публикувани в интернет.
/ брой: 105
Ксения Бурменко
русия и българия
- Когато записваш интервю с ветераните разбираш, че войната наистина е оставила у тях незаличим отпечатък, - казва Максим Банов - куратор на проекта за район Централен. - Някои от тях се отказват да участват, тъй като чисто физически не могат да говорят на тази тема: веднага започват да плачат. И нашите активисти, след като видят тази реакция, разбират, че войната не е екшън - гледаш го час и половина и го забравяш.
Проектът е на доброволни начала, интервютата се вземат от млади хора – ученици, студенти, членове на обществени организации. В градския комитет по въпросите на младежта ни разясниха, че за няколко месеца работа около 400 доброволци са записали на видео спомените повече от над хиляда ветерани. На 7-и май всичките събрани материали заедно със съпроводителните документи бяха предадени в руския организационен комитет на проекта.
- Аз изгледах всичките клипове, записани от нашите активисти, това просто е едно съкровище, безценна информация, която няма къде другаде да се намери, - казва ръководителят на детско-юношеския център в Съветския район на Волгоград Олга Мазко. - Преди, вероятно от политически съображения, ветераните не се казваха цялата истина, някои неща премълчаваха. Сега за тях няма никаква цензура.
Например, Анна Павловна Мазанова-Постнова разказва как е служила на територията на Латвия, зареждала е самолетите с гориво – местното население е било враждебно настроено към бойците от Червената армия. В спомените се появяват такива детайли и подробности, каквито няма нито в учебниците, нито „голямата“ мемоарна литература. Владимир Илич Рогожкин разказва, как по време на битката за Сталинград на немците им хвърляли храната с парашути. Понякога немските пилоти правили грешки, понякога парашутите били отнасяни от вятъра, и тогава обедите се превръщали в трофеи за съветските бойци – те с радост приемали тези „дарове”.
И, разбира се, съдбите. Тиловачката Лариса Петровна Федоренко разказа, че за цялата война, пък и за целият ? живот, най-тежкият и най-трагичен за нея момент е бил, когато немски войник се опитал пред нейните очи да разстреля майка ?.
Разширената анкета съдържа повече от 40 въпроса, отнасящи се до всички етапи от войната и всички страни на живота от военното време.
- Бабите ни разказваха за живота си и плачеха, и дъщеря ми също плачеше, - споделя Анна Пахомова. - С нея излязохме от старческия дом, Ксюша ми казва: „Мамо, аз сигурно няма да мога да преживея това“. А аз си мисля, че тези деца никога в живота си няма да осквернят паметник, няма да нагрубят възрастен човек.