05 Юни 2025четвъртък11:53 ч.

Народното великомъченичество

Светски разсъждения за великомъченика княз Йоан Владимир

/ брой: 124

автор:Никола Инджов

visibility 4424

Съвпада ли църковния възглед за историята със съвременните модерни идеи? А модерните идеи превръщат ли се в история? Няма еднозначен отговор на подобни въпроси,  понеже последните две десетилетия още не са се избистрили като историческа памет. Днес в съзнанието на съвременника се внедрява друг процес, глобален процес - всякакви международни институции се опитват да наложат историята като правна норма. Питам се как глобалната юрисдикция оценява живота и делото на княз Иван Владимир, канонизиран  посмъртно от православната църква за светец?
Разсъжденията ми са предизвикани от многозначителното съвпадение между хилядагодишнината от смъртта на Йоан Владимир и няколко присъди, произнесени от Международния съд в Хага. Разбират ли младите световни поколения за какво този съд осъди Радован Караджич и за какво оправда Воислав Шешел? Преди тях бе Слободан Милошевич, след тях - Ратко Младич. А може би иде и моят ред, защото още през 2005 година написах стихотворението "Черногорски познания". Ето го:

ЧЕРНОГОРСКИ ПОЗНАНИЯ
В лозницата - гълъб, в гълъба - екот,
в екота - каменен скит на възбог!
Из каменен свят възлиза човекът
със сабя от Медун и свещ от Острог.
От седем хребета иде, от седем небета...
От Ядран и от Шкодра... От виното и от хлябът...
От потекло на воевода, от пътека на  мулетар...
От заветния зов на поета :
"Събуди се! Душата ти грабят
буква по буква, олтар по олтар!"
Човекът на име Веселин и Митър,
Перивое и Владе... Светуват в него 
един пъргав мравуняк - азбуката праматер,
и един рой разкрилен - речта на Негош!
Човек черногорец! На кръст и знаме
с орис божия разпнат и прикован,
там, където само предателят знае
кой от всички е Радован...


Посветих  стихотворението на моя приятел, поета Веселин Ракчевич, споменах имената на сина му Митър и на други близки мои черногорци - Перивое Попович и Владимир Джекич... Да не би и те да са в същия списък? 
За мене е ясно, че всичко това е отглас на събития в етническия и религиозния ареал,  където и днес се води съдбоносна борба за  съхраняване на Черна гора в православното балканско семейство. Символ - знамение на неминуемата - въпреки всичко! - победа в тази борба е именно нашият светец Йоан Владимир.
Наричам го "нашият светец", защото той е вписан в житията на българските светци като Свети великомъченик Йоан Владимир, княз български. Ето защо и българска реч се дочува в деня на Светата Троица в традиционното литийно шествие от църквата в село Вельи Микуличи към планината Румия.
Много пъти съм бивал в Черна гора и много пъти са ми разказвали, че по традиция последният представител на рода Андровичи предвожда шествието и носи старинен железен кръст с кой знае как откършено едно рамо. Реликвен кръст, изпратен от българския цар Иван Владислав на княз Йоан Владимир.
Както е известно, княз Йоан Владимир е бил погребан в царската църква в Преспа редом с цар Самуил - бащата на съпругата му Теодора-Косара. Нашата царица ревностно следва праведния живот на мъжа си, с пост и молитви успява да придобие мощите му и да ги отнесе в манастира "Св. Богородица Пречиста" на брега на Шкодренското езеро. Както разказва дуклянският летописец, "...Косара, съпругата на блажения Владимир, станала монахиня, завършила живота си в същата църква с благочестие и свето подвижничество и била погребана там при нозете на своя мъж..."
Преданието за Владимир и Косара е претворено в народната памет на българи, албанци и черногорци, а любовта между двамата е описана от класическия български писател Димитър Талев в трилогията му "Самуил". На младини и аз имах възможност да участвам в общи разговори между него и начинаещи писатели. Бе време на публичен атеизъм, но долавях, че литературното безбожничество всъщност е предназначено да озарява народния иконостас...
Аз твърдо знам, че миналото крепи черногореца, той не се отрича от своята история, от своята славянска кръв. Нито от царицата българка Косара, нито от старото  следосвобожденско българско посолство в Цетине, чиято сграда е съхранена с непреходно за нас значение. В жестоки и неравни сражения черногорците са защитавали кръст, олтар, дух. Съдбата е повелила и днес те да бранят своя Острог, въздигнат не само на труднодостъпна канара, но и в сърцевината на юначния народ.
След епохата на Свети великомъченик Йоан Владимир останаха 1300 православни църкви и манастири в Метохия - общобалканската православна територия. Те бяха подложени на разруха и поругание, това стана, когато една държава - Югославия, бе разпокъсана, за да се създаде на полето на Косовската битка друга държава с придошло от друга история население. Югославия бе бомбадирана от самолетите на НАТО, техни ракети падаха и в България. Обществото потресено разбираше, че освен мостове и сгради, се разрушават нервните системи на група хора, преживявали предсмъртен ужас. Сега отново се питам кой, как и в какъв срок ще възстанови тяхната душевност? Може ли някое международно съдилище да възроди вътрешния мир на патриархалната сръбска, балканска или европейска провинция? Невидимите, безименните, наемните летци унищожиха окончателно класическите представи за човешката общност - сръбска, балканска, европейска... Тях някой ще ги съди ли? Тях или техните командири? Тях или техните  политически водачи?
През миналия век имаше два международни трибунала против военнопрестъпници - Нюрнбергският (20.XI.1945-1.Х.1956) и Токийският (3.V.1946-12.XI.1948). Подсъдимите бяха подведени под отговорност по три състава престъпления: 1. Престъпления против мира - планиране, подготовка и провеждане на агресивна война или на война в нарушение на международни договори, харти, съглашения... участие в общ план или заговор, насочени към осъществяването на всяко едно от горепосочените действия; 2. Военни престъпления - нарушаване на законите и традициите на войната, в частност за... безсмислено разрушаване на градове, села и др.; 3. Престъпления против човечеството - убийства, изтребление... прогонване от родните места и др. жестокости, извършени по отношение на гражданското население, или преследването му по политически, расови или религиозни мотиви.
Срещу Югославия НАТО извърши всички изобличени в Нюрнберг и Токио престъпления. За същите злодеяния 12 германски и 7 японски военнопрестъпници бяха осъдени на смърт, между тях дипломати и министри...
И сега главното в моите разсъждения - кой има нужда от история? Който я пише или който я живее? И какво отсъжда историята - възмездие или справедливост? Кой има право да превръща историята в правна норма?
Попитайте Острог, попитайте Ловчан, попитайте черногорската поезия, която  озарява с тънко сияние и планините, и морето, свети в очите на днешните черногорци. И на странник като мене му се струва, че у всекиго се е преродил и се преражда Петър Негош - легендарният воин, незабравимият поет, непреходен водител черногорски и неуморен будител славянски.



 

България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 100

Иван Иванов оглави Държавната агенция за бежанците

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 100

Борбата с насилието е водещ приоритет за кабинета

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

Назначават още 220 чиновници в агроминистерството и ДФЗ

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

Нови изисквания за телефоните в ЕС в сила от 20 юни

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 100

България защити странджанския билков чай за пазара на ЕС

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 100

Пчелари настояват да се намали интервалът за пръскания

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

ЕС отлага мерки срещу Букурещ заради дефицита

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

НАТО планира засилване на военната си мощ

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 100

Мелони и Макрон преодоляха различията

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 100

Накратко

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 100

Непростимо

автор:Александър Симов

visibility 66

/ брой: 100

Нелеп пиар

visibility 81

/ брой: 100

Рестарт - тук и сега

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 100

"Локалите" - насилници без кауза

автор:Юлия Кулинска

visibility 84

/ брой: 100

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ