Народна медицина

Лайката (Matricaria Chamomilla) е разпространена в почти цяла Европа, Сибир, част от Азия, Иран, Кавказ, Далечния Изток, част от Северна Америка, пренесена е и в Австралия. Култивира се в Германия, Русия и Унгария. У на се среща по поляните и пасищата, около населинте места, по дворовете изцялата страна.
Според Хипократ лайката била свещена за древните египтяни, които я "почитали като символ на слънцето, защото лекува треска". До седемнадесити век лайката заема почетно място в манастирските и домашните градини като лечебна и разкрасяваща билка – била отнесена в Новия свят от първите английски заселници. В края на деветнадесети век растението се отглежда масово за медицински цели в Мичъм, Съри, наред с прочутата лавандула.
Билката притежава противовъзпалително, антисептично, кръпоспиращо, болкоуспокоително, потогонно и жлъчегонно действие. Използва се за гаргара при лош дъх на устата, за налагане на лапи при циреи и рани, за промивки при бяло течение, за бани при хемороиди, кожни изриви, потене на краката, при безсъние и скрофули.
Установено е, че растението влияе върху ускоряването на дишането, на ритъма на сърцето и разширяването на мозъчните съдове. Дезинфекционното и противовъзпалителното действие на етеричното масло се дължат главно на съдържащия се в маслото хамазулен, а съдържащите се гликозиди в билката увеличават секрецията на стомашно – чревната система, като усилват отделянето на жлъчката и възбуждат апетита.