Наркоманите на студената война

Едно изречение, което звучи като насилствена лоботомия без упойка, трябва завинаги да остане в историческите хроники на българската държава. "Путин не се стреми да направи Америка велика, а като съюзници ние правим точно това", са написали редица пенсионирани източноевропейски политици в открито писмо до Доналд Тръмп. Подпис под това налудничаво послание е поставил и Росен Плевнелиев, който на практика доказва, че никога не е късно да удариш политическото дъно и да продължиш да копаеш надолу.
Основната цел на епистоларното творение е сълзлив призив към новоизбрания президент на САЩ да не затопля отношенията с Русия. Именно в този ред на мисли е произведено и позорното изречение. И в него имаме новина. Оказва се, че досега България е имало президент, който е работил за това Америка да е велика. Ние го мислехме за ирландка пастирка, а той се оказа американец. Сега вече си обяснявам защо в първата си новогодишна реч, като говореше за чудесата на българската природа, пусна кадър от Скалистите планини. Вън от шегата обаче това самопризнание показва цялата президентска кариера на Плевнелиев в истинската й светлина. Всички русофобски истерики, всички хибридни опасения, всички ястребски думи - това е било с цел Америка да е велика. Заради това писмото на сълзливите източноевропейци има и мелодраматичен оттенък. Те стенат като изоставени съпруги и бият глави в стената в сляпата надежда светът да се подреди според техните фобии, а не според логиката на реалността.
Още 10 дни и Плевнелиев получава билет за бележка под линия в учебниците по история и това ще го спаси от съдбата, която наистина заслужава. Български президент, който е работил за това Америка да е велика, трябваше да бъде отстранен принудително от поста му, а защо не и разследван. Колкото и страстна да е евроатлантическата еротика, то такова разтърсващо признание си заслужава детайлно прокурорско проучване. В текста обаче има още по-разтърсващо продължение - "Бяхме с вас в Ирак и Афганистан. Заедно поемахме рискове, заедно жертвахме синове и дъщери". Какво излиза значи - че всички дадени жертви от страна на България са били в името на това Америка да бъде велика? Кръвта на убитите ли е цената на евроатлантизма или поне така си я представят разстроените източноевропейски политически пенсионери?
Между другото - подобно послание не се случва за първи път. През 2009 година с подобно сълзливо писмо бе удостоен и Обама. Латвиецът Вайра Вике-Фрайберга, който е подписал посланието тогава, днес също може да бъде открит сред авторите на новото писмо. Ситуацията е марксистка - историята се повтаря като фарс. Тогава също са хленчели заради затоплянето на отношенията с Русия.
Има опасност до 20 януари, когато Тръмп встъпва официално в длъжност, целият свят да изперка от опитите руско-американските отношения да бъдат минирани. Просто има хора, чийто мозъци могат да живеят само в състояние на студена война. Това е като опиянение, геополитическо наркоманство. Те просто и отказват да приемат, че пак духа вятърът на промяната, но този път не като бриз, а като ураган.
Нагнетяването на напрежение е любимата формула на тези, които бяха принудени да напуснат политическата сцена. И ще гледаме комични опити по леене на сълзи. Или пък откровено гротескни - като призивите на 19 национални спортни федерации Русия напълно да бъде изключена от спорта. Истеризацията в случая обаче е добър признак. Щом редовните оплаквачки и господарите на студената война изпитват ужас, значи може би все пак промените в света, които идват, вещаят нещо хубаво. И в България 2017 година ще започне добре на 22 януари. Този, който иска да прави Америка велика, вече няма да е президент...