Напред към... каменната ера

Тези дни малката азиатска държава Бруней стресна света с промените, които направи в Наказателния си кодекс. От 3 април в султаната в съответствие със законите на шариата се засилват наказанията за редица действия, смятани в страната за престъпления. Така например уличените в еднополов секс, съпружеска изневяра или изнасилване ги заплашва смъртно наказание. Хомосексуалистите и прелюбодейците ще бъдат убивани с камъни. Тежка ще е участта и на крадците, за които ще важат "Крумовите закони" - ще им ампутират китките на ръцете или стъпалата на краката. Между другото, освен изброените по-горе наказания, предвижда се да се наказват с удари с камшик абортите или употребата на алкохол.

  Жестоките наказания предизвикаха рязка критика не само на правозащитните организации като "Амнести интернешънъл", но дори и на ООН. Още повече, че някои от тези потенциални правонарушения изобщо не бива да се разглеждат като престъпления, в това число и сексът по взаимно съгласие между двама възрастни от един пол.

Смъртното наказание всъщност не е забранено от международното право, нещо повече - международният пакт по гражданските и политическите права разрешава използването му за най-тежките престъпления. Прекалено много правителства все още продължават да смятат, че ще успеят да решат тежките социални и политически проблеми, като екзекутират няколко или дори стотици затворници. Много хора на Земята все още не осъзнават, че смъртното наказание не прави обществото по-защитено, а само го правят още по-жестоко.

Истината е, че смъртното наказание не е правосъдие, 

а е провал на правосъдието

През различни периоди на историята на човечеството смъртното наказание се е прилагало почти навсякъде. През последните десетилетия обаче повечето страни отмениха този вид наказание.

Хартата на основните права на Европейския съюз забранява използването на смъртно наказание в държавите от съюза. В нашата страна то е премахнато от 10 декември 1998 година. Днес обаче 60% от световното население все още живее в държави, в които се изпълнява смъртно наказание, и това включва четирите страни с най-голямо население (Китай, Индия, САЩ и Индонезия). 53-те страни с действащо смъртно наказание са:

Афганистан, Индия, Нигерия, САЩ, Иран, Япония, Тайван, Кувейт, Зимбабве, Либия, Тайланд, Гвиана, Уганда, Бангладеш, Ирак, Индонезия, Ботсвана, ОАЕ, Бахамски острови, Куба, Беларус (единствената страна в Европа), Йемен, Саудитска Арабия, Виетнам, Сирия, Египет, Южен Судан, Демократична република Конго, Етиопия, Китай, Судан, Коморски острови, Сомалия, Барбадос, Малайзия, Чад, Пакистан, Оман, Сингапур, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Бахрейн, Северна Корея, Екваториална Гвинея, Сейнт Винсънт и Гренадини, Палестински територии, Тринидад и Тобаго, Лесото, Антигуа и Барбуда, Белиз, Доминика, Ямайка, Йордания.

Престъпленията, за които наказват със смърт, в повечето случаи са стандартни - убийства, изнасилвания, престъпления срещу деца или срещу държавата. Има обаче провинения, които в ХХI век изглеждат, меко казано, странно. Например атеизмът се наказва със смъртно наказание в 13 страни. В Тайван пък се обсъжда да се прилага екзекуция за пияни шофьори, предизвикали фатален инцидент.

Стряскащото в случая с Бруней са не само престъпленията, за които е предвидено най-тежкото наказание, но и начинът за изпълнението му. Да говорим днес за убийство с камъни или ампутиране на ръце и крака изглежда варварско. Бруней обаче не е единствената страна със средновековни закони. 

На планетата ни има немалко места, където начините за прилагане на смъртното наказание и престъпленията, които се наказват така, се различават от общоприетите и изглеждат нецивилизовано жестоки. Днес съществуват достатъчно екзотични смъртни наказания в Саудитска Арабия, Иран и други арабски страни. Така например на виновните за кражба и убийство мъже им отсичат главата с меч. А уличените в изневяра жени също ги убиват с камъни. Ако жертвата успее да оцелее, е забранено наказанието да се повтаря. 

Разпъването на кръст все още е официално смъртно наказание в Судан 

Интересни закони съществуват в Хонконг. В тази страна жена, на която й е изневерил съпругът, може да го накаже, но с едно условие - трябва да го извърши с голи ръце, без оръжие. Колкото до любовницата, измамената съпруга може да я убие с каквото си иска.

По-голямата част от екзекуциите - 84% - се извършват в малка група държави: Иран, Саудитска Арабия, Ирак и Пакистан, при това на Иран се падат половината.

На фона на разразилите се критики Бруней се опита да защити правото си да въведе новите тежки наказания, заявявайки, че законът на шариата "има за цел да образова, уважава и защитава законните права на всички лица".

Наблюдателите на свой ред видяха в това решение опит на султаната да реши налегналите го тежки икономически проблеми. Бруней е една от най-богатите и осигурени държави в света. Благодарение на големите петролни и газови залежи страната заема едно от първите места в Азия по жизнено равнище, отстъпвайки само на Сингапур.

Режимът обаче все повече разчита на религиозна легитимност, призовавайки към консервативна ислямска идеология. Отслабващата икономика в Бруней, както и опасенията за ерозия на подкрепата, подчертават това все по-голямо уповаване на религията. Бруней навлезе в рецесия през последните години, след като цените на петрола паднаха и запасите от суров петрол намаляха.

Държавен глава на Бруней, чието население е 430 000 души, е султанът. Той е и религиозен лидер на тази мюсюлманска страна. Правителството се състои предимно от негови близки роднини. В Бруней действа двойна съдебна система: гражданските съдилища работят наравно с религиозните. Юрисдикцията на последните обаче се ограничаваше само до решаването на семейни спорове.

67-годишният султан на Бруней Хасанал Болкиах е смятан за един от най-заможните мъже в света. Болкиах е на власт от 1967 г. (още докато Бруней е протекторат на Великобритания, страната е независима от 1984 г.). Богатството му се оценява на 20 милиарда долара. Странното при него е, че с напредването на възрастта 

религиозното му мислене става все по-консервативно 

Наблюдатели подозират, че причина за това е растящата му загриженост за бъдещето на неговата страна - както в светски, така и в духовен план. Благодарение на залежите си от петрол и газ, султанатът Бруней е смятан за една от най-заможните държави в света. След само 25 години обаче петролните кладенци може да са вече пресъхнали, а след около 40 години ще бъдат изчерпани и залежите от природен газ. Затова "грижовният" монарх обмисля стратегия за икономическа диверсификация. Плашат го и "опасните чужди влияния", които нахлуват в страната му през интернет, защото били вредни за народа по собствените му думи. Неслучайно той определя своята ислямска монархия като "защитна стена срещу глобализацията".

Все още има надежда, че Бруней няма да приложи новите си "Крумови закони". Правозащитниците успокояват, че тежестта на доказване на вината е висока, преди някой да бъде осъден на смърт чрез убиване с камъни.  Обвиняемият трябва или да признае престъплението, или да има поне четирима души, които трябва да свидетелстват. 

Самият факт обаче, че такъв закон е приет, ни връща в каменната ера.