Направихме много за бадминтона и България

Д-р ПЮЗАНТ КАСАБЯН е между тримата най-известни арменци в българския спорт заедно с двукратните олимпийски шампиони Норайр Нурикян и Армен Назарян. Един от основателите на българския бадминтон, основател и дългогодишен председател на Българската федерация по бадминтон (БФБ). Роден е на 12 януари 1941 г. в Хасково. През 1970 г. завършва ВМИ “Ив. П. Павлов” в Пловдив, а през 1976 г. - ВИФ "Георги Димитров" в София. От 1992 г. е председател на БФБ. Учредител и председател на Балканската асоциация по бадминтон. От 2000 до 2009 г. е член на УС на Световната федерация по бадминтон. От 2005 до 2009 г. е директор на Световния тренировъчен център по бадминтон в София, който е един от трите в света. Учредител е на три спорта у нас - бадминтон, скуош и ракетлон. Единственият български спортист, участвал във финалите на всички седем републикански спартакиади (1959-1989).


"Закрихме постигнатото с лека ръка"


- Честит юбилей, г-н Касабян. Празнувате и 60 години организирана спортна дейност. Как започна всичко?
- Започнах като ученик с баскетбола в "Димитър Канев" в родния Хасково. Класирахме се в "А" група, но отидох войник в Стара Загора. Там играех за "Берое" и станахме четвърти във финалите на първата Спартакиада.
- А с бадминтона?
- Вече бях студент в Пловдив, в медицински институт, и състезател по тенис на маса. През лятната ваканция заминах на гости на мои роднини в Сухуми. Тогава посещенията в СССР бяха с покани и визи. Получих виза за един месец и тръгнах. В самолета се запознах с мой връстник - Михаил, студент в МГУ "Михаил Ломоносов", и също състезател по тенис на маса. В Сухуми ходехме заедно на плаж, а привечер играехме тенис на маса. Седмица след пристигането видяхме големи афиши с надписи "бадминтон". Отначало дори помислих, че е реклама за концерт на музикална група, но Миша ми обясни, че се провеждат състезания по бадминтон - тяхното републиканско първенство. И двамата бяхме любопитни. Отидохме и ни хареса. От сергия край плажа си купихме произведени в ГДР ракети "Къмпинг" и пера "Швалбе", найлонови, тежки, трябваше с всички сили да ги удряш, за да ги прехвърлиш. Оказа се, че от ГДР започнаха да ги продават и у нас, затова и в началото спортът беше известен и като федербал, което е немското му наименование. Иначе се опитвахме да играем на плажа, при вятър, движенията не се получаваха. Там ни видяха две момичета, които се оказаха и състезателки по бадминтон също в МГУ. Обясниха ни правилата и ни показаха техниките.
После отидох в Ереван, при други братовчеди - и там бяха започнали да играят бадминтон. В Москва Михаил ме запозна с руски бадминтонисти. Преди завръщането си оттам купих 8 ракети - струваха копейки, пера, 2 мрежи, и когато се върнах в Пловдив, бях оборудван с всичко за бадминтон, макар и произведено за любители в ГДР. В Пловдив събрах група студенти. Отпуснаха ни салонче в зала "Академик" и там започнахме. И сега, когато ходя в Пловдив и минавам оттам, още са запазени част от линиите, които сме очертали за бадминтона. Така се почна.
По същото време, независимо от нас, първи стъпки в бадминтона правеха и ентусиасти във Варна и София. Пак по същото време от СССР беше дошъл Андрей Судоров във Варна. Той стана и първият шампион на България на първото първенство. Във Варна основите на бадминтона положи Венцислав Венков. По това време в София Веселин Кръстев също се бе ентусиазирал. Ентусиасти имаше и в Стара Загора.
- Участник сте и дори играете на финала на първия републикански турнир по бадминтон?
- На Бъдни вечер, 24 декември 1967 г., в Пловдив играхме на финала с руснака Судоров. Той ме победи с 2:0. Беше по-млад, но и с повече стаж в бадминтона. Вечерта направихме прощален банкет в прочутия по това време ресторант "Република" в Пловдив. Имаше по една сувенирна фланелка за всички участници. В Пловдив организирахме първия междуградски турнир с участието на отбори от София, Стара Загора и Варна, който сложи началото на републиканските първенства. Отборното първенство обаче спечелихме ние. Пуснахме срещу Судоров по-слаб състезател и той очаквано го победи, но ние спечелихме другите 4 срещи на сингъл и на двойки. За този турнир бяхме изготвили големи афиши, като тези в Сухуми. И така тръгнахме...
- А как създадохте бадминтона в Хасково?
- Година след турнира в Пловдив брат ми Арсен се върна от казармата. Той също като войник игра баскетбол, но в Пловдив. Върна се 105 кг и искаше да поддържа форма и да отслабне. Даже не ме дочака да се върна от Пловдив и подхвана бадминтона заедно с един доктор офталмолог - Кольо Евтимов. Той в момента гони 90 години, но да е жив и здрав, още плува по язовирите нагоре-надолу. Двамата на местността "Ямача" очертават първото игрище на моравата до басейна. Използват бинтове от болницата. От бинтове и мрежата изплели, и направили първите демонстрации. След това организират и група в минния техникум. Когато завърших медицина и се върнах на работа в Хасково, вече бяха организирали групите. Аз само помагах в тренировките.
- Остана ли ви време да практикувате като лекар?
- Много хора, дори и такива, които ме познават, се съмняват. Но от 1970 г., когато завърших, до 1989 г. бях лекар в Медико-физкултурния окръжен център в Хасково. Навремето имаше и такива във всеки окръжен град, но бяха закрити след демокрацията, за съжаление. Там дори стигнах до завеждащ секцията по физкултурна диагностика.
Иначе в бадминтона бяхме пълни аматьори. Всички работеха. Идваха на обяд, когато залата за хандбал беше свободна. Час и половина тренировка, къпане и отново на работа. След началото на демокрацията, когато закриха центъра, дойдох в София, станах отговорен секретар на федерацията. Президент беше ген. Людмил Фандъков, зам.-началник на Строителни войски. После той се оттегли и през 1992 г. го смених. Генералът беше и от учредителите на първия турнир в Пловдив. От Строителни войски ни помагаше и друг офицер - Петър Велков Симеонов. Той отговаряше за детско-юношеския спорт. В негова чест вече 19 години организираме в Панагюрище мемориален турнир за деца, а от т.г. дори ще бъде международен.
Генерал Фандъков беше спортен човек, много помагаше на спорта. В Стара Загора изгради открита площадка до стадиона под аязмото с 8 асфалтови корта за бадминтон. Децата, и не само те, още играят там. Няма обаче общо, освен фамилията, с кмета на София Йорданка Фандъкова. С нея се знаем от времето, когато беше директорка на училище - заедно работихме по програмата "Бадминтонът в училищата"...
- Бяхте като апостол на програмата "Бадминтон в училище" и се опитахте да популяризирате този спорт...
- Започнахме тази програма преди 15 години, за да предложим разумна алтернатива на подрастващите да се занимават със спорт, а не с наркотици и други вредни навици и дейности, които улицата предлага. А и да не седят само пред компютрите. Едно от първите училища, което оборудвахме с перца, ракети и мрежи, беше 73-о училище в София, където г-жа Фандъкова тогава беше директор. Подкрепи ни да продължим, защото спортът оказвал положителен ефект на децата, че и на родителите им. Защото децата спортуват организирано, в двора на училището, когато няма физкултурен салон. Продължихме програмата 7-8 години. Обхванахме към 550 училища в 124 населени места. Дори и в някои по-големи села, където вече и училищата бяха закрити, направихме по една площадка, за да играят децата. Това беше възможно с подкрепата на министерството, агенцията. При смените на министрите обаче програмата въобще отпадна. Сега пак разбирам, че имало възможност да защитават проекти за по 5-10 хил. лв. тук и там. Така на парче нищо няма да се постигне. Ако дадеш на 4-5 училища по някой лев, и другите искат, всички искат. А държавата е бедна. Вече правим така - от икономиите за други дейности заделяме пари за ракети, пера, и където има интерес, помагаме. Но за мен не това е начинът да развиваш спорта.
Нашата програма обаче бе подхваната и от международната федерация. Въведоха я в хиляди училища във Франция, в Испания, където вече се радват и на световна шампионка при жените. Да спомена и Турция - помогнахме по линия на Балканската федерация. А ние закрихме постигнатото с лека ръка. Иначе показахме на хората в много държави каква е ползата от бадминтона в училищата, те го възприеха и се убедиха. Сега се радват и на международни успехи в резултат на масовизирането му.
За съжаление в последните ми години като ръководител в бадминтона мога да отбележа, че въпреки постигнатите успехи на международно ниво не само в Европа, изтървахме инициативата да обхванем децата и подрастващите като масов спорт и да ги отдалечим от вредните дейности. Това разбраха и успяха да направят в Испания, Франция, а и в Турция.
- Значи догодина още един юбилей - 25 години начело на федерацията по бадминтон...
- Да. И по примера на генерал Фандъков искам да се оттегля, да се намери някой да ме замести...
- А как бе поставено началото на организирания бадминтон?
- Първо бяхме комисия към Съвета за спортни игри и приложни спортове към ЦС на БФС. После ни прикрепиха и доста години бяхме Комисия по бадминтон към федерацията по тенис, а от 1984 г. сме официална федерация. Веднага ни приеха в Европейския съюз по бадминтон, а после - и в Международната федерация. Тогава участваха около 80 страни, сега са над 180, а състезателите са в топ 5 по многобройност. Затова я преименувахме в световна федерация.
- Основател сте и на Балканската федерация...
- През 1992 г. в Букурещ основахме Балканската федерация. Бяхме само 3 страни учредителки - ние, Румъния и Турция. Сега са 13. Само ние и леката атлетика сме отворени федерации, в които членуват и небалкански страни от региона - Армения, няма как, и Грузия (смее се). Провеждаме всяка година балкански първенства в различните възрастови групи. Ние бяхме първите, възстановили Балканската федерация. От 1989 до 1992 г. имахме време да разрушим всичко хубаво, та се наложи да го възстановяваме.
- Участник сте на всички спартакиади.
- Да. В първата - като войник в баскетболния отбор на "Берое". На следващите, през 1964 и 1969 г., в тениса на маса с "Академик" (Пловдив) като студент. През 1974 и 1979 г. като състезател по тенис с "Димитър Канев" в Хасково станахме шампиони, защото за нас играеха тогава националите Божидар и Матей Пампулови и Любомир Петров. През 1984 и 1989 г. участвах на бадминтон за "Хасково" като играещ треньор и отново бяхме шампиони. Да не звучи като хвалба, но съм единственият, участвал във финалите на всички спартакиади. Дори имам голяма порцеланова купа, направена в завода в Разград, отбелязваща уникалното постижение.
Освен това съм от пионерите на скуоша у нас, а после - и на ракетлона, обединяващ четирите спорта с ракети. През 2011 г. фондация "Български спорт" ме награди за 60-годишна спортно-състезателна дейност и подпомагане развитието на пет спорта.
- За мнозина от познатите не само у нас, но и в чужбина, сте Пижо...
- Пижо ми викат от дете. Магазинът на баща ми беше в центъра на Хасково и се казваше "Бижу". Оттам арменците започнаха да ми викат Малкия Бижу и после стана Пижо. Така сега ме знаят по цял свят, и то не само арменската диаспора (смее се). Иначе продължаваме да работим за популяризирането на бадминтона у нас. Ето сега например в Якоруда, направили са зала, но засега залагат на волейбола. Опитваме се да ги привлечем да развиват и бадминтон.
- А какви са очакванията ви за българския бадминтон в юбилейната за вас и олимпийска 2016 г.?
- Надявам се да вземем поне две олимпийски квоти - чрез сестрите от Хасково Габриела и Стефани Стоеви на двойки и от Линда Зечири на сингъл. Вече в Рио ще бъде голямо постижение, ако състезател на България стигне четвъртфинал, т.е. влезе в световната осмица по примера на Петя Неделчева от Атина 2004. Това е един от върховете в българския бадминтон. На европейското първенство във Ванде, Франция, се надявам да спечелим поне един медал - при двойките или на сингъл жени. А на отборното европейско първенство в Казан ще е чудесно, ако повторим успеха от Базел 2014, когато жените ни спечелиха бронз. Този път обаче жребият ни събра в групите с Испания, с двукратната световна шампионка Каролина Марин, но съм сигурен, че ще играем на 1/4-финал като един от трите най-добри втори отбори.
- Откъде се взе това момиче в Испания?
- Направиха го на местна почва, но с много пари, които дават на испанските бадминтонисти възможности да участват във всички турнири в Азия и така да са равностойни, да застигнат и дори да задминат китайците и другите азиатски суперсили в този спорт. Испанките са по 3-4 месеца в годината на лагери в Китай, Индонезия, което за нас е непосилно. Ние все още с мъка успяваме да намерим средства за участие на турнирите в Европа и само на някои в Азия. А испанката, която вече 2 години е световна шампионка, само преди 4 години беше победена от нашата Линда Зечири, а сега прекъсна хегемонията на Китай с победи на световните финали в Копенхаген и Джакарта.
- Много от вашите възпитаници сега са треньори по бадминтон в чужбина.
- Да, като национални треньори, макар и не на първите гарнитури, имаме специалисти в Норвегия, Франция, Шотландия, Унгария, Австрия, даже и в Дания, която е една от най-силните школи не само на континента, но и в света.
- Значи сега, в рамките на шегата, учим унгарците, но скоро може да се страхуваме от тях?
- Когато започнахме с бадминтона, загубихме първата двустранна среща тъкмо от Унгария с 1:10 в зала "Сливница" през 1974 г. Сега в Казан пак ще играем с Унгария, но при мъжете. При жените сме далеч пред тях в момента. Иначе и досега, като минавам край Лъвов мост, с носталгия си спомням за тази зала, която беше люлката на българския спорт.
Спомням си, че в годините бяхме и организатори на сериозни първенства - "Томас/Юбер куп", световно отборно първенство, европейско отборно първенство, купа "Хелвеция", група Б с 27 отбора, но заради американските бомбардировки над Югославия 12 отбора се отказаха, уплашени от ембаргото.
През 1992 г. в зала "Христо Ботев" организирахме Купа на европейските шампиони. През 1993 г. посрещнахме Европейско първенство за младежи и девойки с рекордните 35 страни. В международната федерация оцениха възможностите ни на домакини. През 1995 г. ни дадоха предолимпийския турнир за Атланта 1996 в "Универсиада". През 1998 г. проведохме Европейско първенство за мъже и жени в Зимния дворец. Пак там през 2000 г. приехме турнира за "Томас/Юбер Куп", световно отборно първенство за мъже и жени за Европа, Африка и Америка с участието на рекордните 77 отбора. Липсваха само суперсилите от Азия. Същата година посрещнахме и Световно студентско първенство, на което Добринка Смилянова спечели бронзов медал. През 2001 г. бяхме домакин на Европейско първенство за ветерани. През 2003 г. организирахме съвместно първите световни първенства за глухи и за ветерани. Провели сме и 30 открити първенства на България, валидни за европейските купи, а 2 пъти - и като част от веригата "Гран при" с висок награден фонд.
- Известно е и приятелството ви с Иван Славков-Батето. Когато ви направиха професор в университета в Ереван, той бе избран за академик там.
- Не, присъдиха ми почетна титла професор на Арменския университет за физкултура. И единственият български двукратен олимпийски шампион по щанги Норайр Нурикян е професор там. А Батето, вечна му памет, можеше да бъде академик навсякъде. Той помагаше за развитието на много спортове и на много държави. В България се отнасяше приятелски към всички спортове и им помагаше.