07 Март 2021неделя14:54 ч.

Наложените на Иран санкции вече се усещат

Цените на храните и безработицата растат главоломно

/ брой: 153

visibility 2

Робърт Тейт
"Телеграф"


В момента, в който влиза в сила бойкотът на Европейския съюз над петролния износ на Иран, информацията, идваща от тази държава говори, че международните санкции, съчетани с орязването на държавните субсидии, създават все по-трудна среда, която лишава редовия иранец от стоки от първа необходимост. Европейското ембарго е най-новото от цял списък санкции, които постепенно подриват иранската икономика и понижават относително високия някога жизнен стандарт в страната. Докато предишните ограничения бяха понесени със стоицизъм обаче, тези напоследък водят до все по-масови лишения. Средното семейство се отказва от пилешкото, червеното месо и дори захарта, тъй като инфлацията (нараснала значително след премахването през 2010 г. на внушителните държавни субсидии от президента Махмуд Ахмадинеджад) прави недостъпни доскоро основни продукти.
По неофициални данни безработицата в промишленото сърце на Иран е скочила до 35 процента, понеже фабриките, които заради санкциите не могат да внасят основни за производството си суровини и оборудване, са принудени да уволняват работници. Увеличаването на безработицата се подхранва от изключването на Иран през март от банковата система Суифт, което попречи на бизнесмените да извършват международни трансакции. Компания, произвеждаща предни стъкла за автомобили близо до северния град Газвин, съкрати 500 души, тъй като вече не можеше да внася смола от Евросъюза. По сходни причини най-големият ирански производител на гуми "Киан тайър" уволни наскоро към 800 работници.
В потвърждение на това, че проблемът заплашва да осакати значителната иранска фармацевтична промишленост, завод за лекарства беше принуден да освободи 220 работници, тъй като собствениците не могат да купуват необходимите суровини от Германия, Австрия и Италия. Компанията се опитва да си открие банкова сметка отвъд океана, за да избегне забраната за ползване на системата Суифт.
"Това започва да се превръща в хуманитарен въпрос", казва Мердад Емади, живеещ във Великобритания ирански икономически консултант. "Икономиката постепенно бива задушавана и зависещите от свободната търговия производствени предприятия линеят. На микроравнище хората трябва да вземат базисни решения за храната, която консумират, което е много мъчително", отбелязва той.
Най-показателна за този проблем е цената на птичето месо, която за две седмици скочи от 45 000 риала (2,37 британски лири) до равностойността на 3,84 лири за килограм - астрономическа цифра за местните стандарти.
Повишаването на цените засегна всички храни. Студенти изследователи направили тайно проучване в 20 супермаркета и четири държавни борси за хранителни продукти в Техеран и установили, че цените на 10 основни храни са се повишили средно със 70% от март насам, докато потребителската кошница за седмица на едно средно семейство се е "свила" наполовина.
Участвал в анкетата мъж на средна възраст каза, че е престанал да купува месо и захар, за да може семейството му да продължи да яде хляб и сирене на закуска. Продавачите на пазара за плодове Амир Абад в Западен Техеран са престанали да зареждат сергиите с пъпеши и череши заради намалялото търсене вследствие на повишилите се цени, което пък е в резултат на скока в цената на горивата за транспорт.
Неминуемо обстановката на строги ограничения разпали недоволство, а това предизвика очаквано суров отговор от страна на режима, разтревожен, че икономическите брожения може да прераснат във всеобщ бунт. Петиция с 10 000 подписа до правителството на Ахмадинеджад, привличаща вниманието върху работническите неволи, наскоро доведе до масови арести на профсъюзни дейци в Карадж, близо до Техеран. Дори "най-глезените" представители на режима не са застраховани. Членовете на елитните "Гвардейци на революцията" получават заплатите си със закъснение, а властите винят за това бюджетните разногласия между парламента и президента Ахмадинеджад. Върхът на иронията за управляващата теокрация обаче е фактът, че цената на платовете за тюрбаните на духовниците се е повишила с 15% за три месеца.
Въпреки мрачните последици иранските власти не проявиха особено безпокойство от европейското петролно ембарго, твърдейки, че разполагат с алтернативни купувачи. Истината е, че много неевропейски купувачи се оттеглят, опасявайки се от нови американски санкции срещу страните, които внасят ирански петрол. Дори Китай и Индия - едни от най-надеждните клиенти на Техеран, обявиха през последните дни, че ще продължат да купуват ирански суров петрол, само ако Иран сам осигурява танкери и застраховки - нещо, което ембаргото на ЕС прави невъзможно, тъй като забранява застраховането на иранските петролни доставки.
На фона на нови данни на ОПЕК, показващи, че производството на петрол в Иран е спаднало със 720 000 барела през последния месец, иранските власти прибягнаха до отчаяни мерки, включително да предлагат внушителни отстъпки на традиционните си клиенти. Но тази тактика би могла да дестабилизира още повече финансите на страната, водейки до още по-голямо обедняване на изпадналото в затруднение население.
"Близки до правителството търговци на петрол казват, че отстъпките при продажбите може да доведат до спад от 48 процента в петролните приходи през следващите месеци", казва Мердад Емади. "Правителството може да постигне баланс в бюджета си само ако цената на петрола се запази над 80 долара за барел. Мисля, че през следващите три месеца ще станете свидетели на над 50-процентен спад в иранската външна търговия. На крачка сме от катастрофа за националната икономика", подчерта той.

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 1567

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ