Накъде отива Сърбия?

Методи Методиев, кор. на ДУМА в Белград

Убийството на първия демократично избран министър-председател на Сърбия Зоран Джинджич на 12 март 2003 година неизбежно представлява важен етап в последвалия спад на доверието в политическата класа в постмилошевичева Сърбия. До голяма степен всички последвали го правителства не можаха да се утвърдят в международен план, а "демократичните" реформи, които се опитваха да провеждат, се свеждаха до голяма степен до нивото на популистична козметика.
В каква ситуация се намират и как живеят обикновените сръбски граждани почти единадесет години след края на "ерата" или "режима" на Слободан Милошевич? Най-добре това се илюстрира с красноречивите статистически данни - средната заплата в Сърбия е понастоящем около 35 500 динара (приблизително 350 евро), но в Южна и Източна Сърбия тази заплата е почти два пъти по-ниска. Безработицата в страната е надхвърлила 730 000 души, но според неофициални данни хората, търсещи работа, са над 1 100 000 души или повече от 23% от трудоспособното население.
Според скалата на корупция на Transparency International Сърбия заема 78-о място в света заедно със страни като Китай, Колумбия, Лесото, Перу, Тайланд. Гореизброените факти красноречиво говорят, че Сърбия вече е много по-далеч от Европа, отколкото през 2000 година, когато започнаха демократичните промени. В страната днес има повече антиевропейско настроение, отколкото в дните, когато се руши режимът на Слободан Милошевич.
Реконструкцията на сръбското правителство на 14 март 2011 година в резултат на разрастващата се криза в него доведе и до противоречивата оставка на министъра на икономиката и регионалното развитие Младжан Динкич, който е и председател на партиите "Г-17 Плюс" и "Обединени региони на Сърбия". Необходимо е в този контекст да бъде припомнено, че Динкич в миналото беше и една от причините за падането и на правителството на премиера Зоран Живкович, което след правителството на Джинджич е класирано непосредствено като едно от най-успешните сръбски правителства в най-новата история на страната.
Анализаторите смятат, че извършените промени в правителството като цяло с почти козметични промени на министри едва ли ще донесат така необходимата промяна в Сърбия, особено по пътя на прилагането на реформите, свързани с членството на страната в Европейския съюз, но наред с това ще ускорят процеса към предсрочни парламентарни избори.

Предсрочните избори са неизбежни, те чукат на вратата, въпреки че официално още не са разписани.
В тази връзка би било редно да се направи и един анализ на

проблематичните членове на кабинета

и управляващите като цяло.
Една от специфичностите на политическата сцена в Сърбия е наличието на политически лидери, които са същевременно и председатели на две политически партии - Младжан Динкич е председател на политическа партия "Г-17 Плюс" и лидер на Партията "Обединени региони на Сърбия" (ОРС), а министърът на труда и социалната политика Расим Ляич също така ръководи и Санджачката демократическа партия (СДП), и Социалдемократическата партия на Сърбия (СДПС). Допълнителна специфика при Ляич се наблюдава и с оглед на факта, че едната му партия (СДП) има дясна политическа ориентация, а другата - СДПС, лява...
Споменатите по-горе политически формации участват в работата и парламентарната поддръжка и на сегашното правителство, Техните лидери са относително дълго присъстващи в сръбския политически живот, но засега резултатите им са доста скромни.
Вицепремиерът, министър на вътрешните работи и лидер на Социалистическата партия на Сърбия (СПС) - Ивица Дачич, все още е разглеждан като един от наследниците на Слободан Милошевич на партийното кормило на социалистите, но не може също така да се отрече, че той е един от относително най-успешните министри в кабинета, а популярността на СПС за последните три месеца е нараснала с 1,5%.
Новоназначеният министър на здравеопазването в сръбското правителство Зоран Станкович (Г-17/ОРС) е бивш министър на отбраната на страната, а наред с това името му е било свързано с лицата, обвинени във военни престъпления. По-специално се подчертава връзката му с издирвания за военни престъпления генерал Ратко Младич.
    Министърът на външните работи Вук Йеремич (ДП) като член на правителството според експерти води единствено ясна нему външна политика, основаваща се на подкрепата на "Четирите стълба" - ЕС-Русия-САЩ и Китай. Воденето на подобна външна политика от страна на Сърбия, напомняща за времето на Необвързаните, е несериозно, като се има предвид, че става въпрос за малка държава, обременена от сериозни проблеми на миналото си, с редица нерешени вътрешни проблеми и реално нефункционираща икономика.
Целта на воденето на всяка сериозна политика е преди всичко полагането на грижи за собствените граждани, включително и на външната политика на всяка една страна. Реално погледнато, външната политика на Сърбия на настоящия етап не може да се справи с тази й първостепенна задача.
    Министърът на правосъдието Снежана Малович (ДП) като член на кабинета, вместо да подобри функционирането на правосъдната система чрез провеждането на реформи в съотвествие с изискванията на ЕС, допълнително политизира съдебната власт чрез провеждането по неясни критерии на избори за съдии и прокурори. Факт е, че съдебната реформа не може да се реализира от тези, които са я довели до сегашното й състояние. Даването на възможност от страна на министър Малович държавният секретар на Министреството на правосъдието Слободан Хомен да води реформите в сръбското правосъдие до голяма степен е довела до подчинаването на неговата дейност за изпълнение на неясни политически поръчки с размити критерии, а наред с това и на идването на власт на напълно политически пристрастни групи по върховете на правораздавателните структури в Сърбия.

Кой води "бащина дружина"

Членовете на сръбското правителство са допълнително обременени и от факта, че на практика кабинетът се води само формално от премиера Цветкович, а в действителност вътрешната и външната политика на страната се определя от президента на Сърбия Борис Тадич. Пореден пример в това отношение е и неотдавнашната визита на премиерите на Хърватска Ядранка Косор и Словения Борут Пахор в Сърбия, по време на която домакин не беше Мирко Цветкович, а президентът Тадич.
До неотдавна се говореше, че Борис Тадич иска да изгради система, която да доведе да "Путинизация" на Сърбия. Между другото, голямата разлика е, че чрез този процес Путин върна Руската федерация сред Великите сили на световната икономическа и политическа сцена, докато Тадич реално отдалечи Сърбия от стратегическата й цел - членството в Европейския съюз.

Опозицията също няма с какво да се похвали

    Сръбската опозиция също не е в "блестяща форма". Най-голямата опозиционна сила (и реално най-голямата партия с повече от 250 000 членове) в Сърбия - Сръбската прогресивна партия (СПП), въпреки че продължава да набира скорост, все още е гледана на Запад като издънка на печално известните радикали на подсъдимия за военни престъпления в Хага Воислав Шешел. Въпреки че "напредняците" определено изявяват проевропейска ориентация, засега този процес се ограничава с вербални постулати и посещения на лидера им Томислав Николич в Брюксел и негови срещи с някои от важните фактори в Европейската комисия.
От друга страна обаче, анализатори смятат, че единственият начин популярността на Николич да отбележи спад, е неговият бивш партиен шеф от Сръбската радикална партия (СРП) Шешел да се завърне от Хага преди изборите. Това със сигурност ще даде импулс и ще подобри позициите и на СРП, и на демократите на сръбската политическа сцена за сметка на електората на СНС.
Въпреки всички рискове СПП е поела твърд курс към предизвикването на предсрочни парламентарни избори, венецът на който ще бъде провеждането на 100-хиляден митинг пред Скупщината на Сърбия на 16 април тази година.
    Другата голяма сръбска опозиционна партия е Демократическата партия на Сърбия (ДПС) с лидер бившия премиер Воислав Кощуница. Макар и асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) ДПС продължава да води твърде противоречива политика по отношение на ЕС и продължава активно да залага на картата "Косово е Сърбия", която във външнополитически аспект не предполага поддръжка от западни партньори. Въпреки това "Кабинетните националисти" от ДПС продължават да поддържат една добра обществена поддръжка от порядъка на 6,5-7 на сто, което би им осигурило влизане и в следващия сръбски парламент.
    Все повече маргинализиращите се радикали продължават да се задържат на повърхността и почти преминават бариерата за влизане в парламента. Евентуалното завръщане на Шешел от Хага също ще подобри позициите им и те най-вероятно ще запазят позицията си на третата опозиционна сила в Сърбия.
    Според публикувано изследване на Международния институт IFIMES от края на март тази година са получени следните резултати:

ДАЛИ НА СЪРБИЯ Е НЕОБХОДИМО ЧЛЕНСТВО В ЕС?
Да - 42,4%
Не - 29,9%
Без отговор - 27,7%

ДАЛИ Е НЕОБХОДИМО В СЪРБИЯ ДА СЕ ПРОВЕДАТ ИЗВЪНРЕДНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ?
Да - 66,4%
Не - 19,8%
Без отговор - 13,8%

АКО ИЗБОРИТЕ БЯХА УТРЕ, ЗА КОГО БИХТЕ ДАЛИ ГЛАСА СИ?
СПП - 41,8%
ДП - 24,3%
ЛДП - 8,3%
СРП - 7,7%
ДПС - 7,1%
СПС - 5,5%
Г 17 плюс/ОРС - 1,4%
Други - 3,9%

КАК ОЦЕНЯВАТЕ ДОСЕГАШНАТА РАБОТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЪРБИЯ?
Слабо - 68,6%
Добре - 17,1%
Без отговор - 14,3%

ДАЛИ ПОДДЪРЖАТЕ ОПОЗИЦИЯТА, ВОДЕНА ОТ СПП?
Да - 62,8%
Не - 26,4%
Без отговор - 10,8%


Резултатите от изследването показват, че сръбското общество иска незабавни промени в политическия връх на страната. А дали тези промени ще му донесат и по-добро бъдеще? На ход са сръбските политици - и от управляващите, и от опозицията.

Все повече сърби недоволстват от живота в страната
Снимка БГНЕС

Стачките също не са рядкост в западната ни съседка

Лидерът на опозиционната Сръбска прогресивна партия Томислав Николич успява да събере на митингите много хора. На Запад обаче все още гледат на тази партия като на издънка на печално известните радикали на подсъдимия за военни престъпления в Хага Воислав Шешел