Накъде отива езикът ни?

Поводът за следващите мои размисли е поредната изложба "Буквите на България - азбука на Европа". За тези, които не знаят - това е една чудесна инициатива, стартирала преди повече от десет години. Общо 30 художници от 20 страни - 27 световни плакатисти и трима български автори представят българската азбука чрез плакати. Целта е да бъде популяризирана културата на България чрез темата за уникалността и универсалността на кирилицата - една от трите писмености в Европа. Оттогава изложбата е обиколила много страни по света, била е представяна и у нас. 

Всичко това е много хубаво и красиво. 

Но поражда и тъжни размисли. Какво е отношението на младите българи към нашата писменост? Все повече избират да пишат на "шльокавица" - на български с латински букви. И ако преди имаше оправдание, че мобилните телефони не разчитали кирилицата, сега всички апарати могат да го правят. Така по-лесно общуваме, всичко е на английски, английският е навсякъде, да използваш английски думи е модерно, казват. 

Да, думите, чуждите думи, които непрекъснато навлизат в езика ни и го замърсяват, изтласквайки изконните български слова. И дори специалистите от БАН само повдигат рамене и ги включват в новите издания на тълковния речник. Чуждите думи, някои леко побългарени - с някое българско окончание или членувани, а някои просто привнесени. 

И къде отива нашият прекрасен, звучен, богат на изразни възможности език? Къде отива нашата писменост, която Кирил и Методий са отстоявали с толкова плам и мисъл за бъдещето? 

Чудя се кога и как се разкъсва тази връзка с езика? Защо на младите им е все едно дали пишат на латиница, дали на кирилица? 

Имам познати, които държат децата им първо да научат английски, а след това - български. И чиито деца по-лесно се справят с английския, отколкото с българския. 

И се сещаме за този толкова важен за бъдещето на нацията ни проблем само около Деня на народните будители или около 24 май. 

А трябва, трябва да се вземат мерки. Да се приеме Закон за езика, който да се спазва. И например... Всички надписи по магазини, ресторанти и т.н. да бъдат първо на български и след това евентуално на друг език. С български думи. Сайтовете, социалните мрежи, мобилните оператори да блокират коментари и писма на "шльокавица". В медиите да се използва чист книжовен български език, в противен случай СЕМ да глобява. И още, и още...

Защото сме преди всичко българи. 

А плакатите. Идете, вижте ги, заведете и децата си. И се замислете.