Наивник на 39

Какво означава да си професионалист? Няма да изреждам качества като за длъжностна характеристика. Със сигурност обаче трябва и сърце. Да се влагаш като работиш, но и да знаеш с кого, как да работиш. И преди съм посвещавал доста редове тук на хора, които са безспорни сред останалите. Хора, които са и малко известни или анонимни за нашето донякъде, а защо не и въобще, отровено общество. С изграден авторитет, с граждански позиции, с достойни дела. И винаги съм отчитал пред вас факта, че за щастие в Територията има такива наши сънародници. И се оказва, че те не са малко.
Жест на един голям спортист ми направи страхотно впечатление. Той не е българин, но какъв си по народност няма никакво значение, когато постъпката ти е благородна. Когато е човешка. Вратарят на италианския национален отбор – Джанлуиджи Буфон, показа, че е кавалер на честта. Онзи ден той започна да ръкопляска, когато част от публиката на стадиона в Бари освиркваше химна на Франция преди приятелския футболен мач между двете държави. И така и останалите негови съотборници спонтанно взеха да аплодират пред камерите „Марсилезата“. Сега френската преса е във възторг от Буфон. И с право. Това е мъжкарско. Това даже е и политика, ако щете. Но политиката на спорта. Просто законите в него са такива и рано или късно разбираш, че противникът ти е важен заради самия теб. Ех, как ми се иска подобни жестове да минат границата на тези 111 000 квадратни километра. И да са част от живота на партии, администрации, общества и прочие организации. Само така дори и западната преса ще нарече наши политици или каквито искате други хора с родни тескерета „олицетворение на класа“. Както анализираха Джиджи Буфон.
Имаме проблем. Властта в момента няма класа. Следователно няма как и не изисква такава и от народа. Властта обича да се кичи, да се пъчи и да грачи. Как е възможно например още да нямаш кандидат за президент, а да плюеш тези, дето имат, и този, който е? Това достойно ли е? Ей, тези във властта - хубаво ли ви е да ви искат оставките под път и над път, а вие само да режете лентичките на пътя? При първата си публична среща генерал Румен Радев отправи директен и точен, но риторичен въпрос към овластените люде. Риторичен, защото знаеше, че отговор няма да получи. И не го получи! Радев пита следното: ако приемем, че военните не са политици, то тогава сегашните такива, които водят правителството, какви са? Къде се научиха и колко и каква е цената на техните грешки? Аз не знам пожарната да е политическо училище! А вие? И в спорта ни е така. Взехме един сребърен и два бронзови медала в Рио, но някои се усетиха, а други просто разбират материята. Малко са, но оправданието е, че се готвим за следващата Олимпиада. Ами ако там вземем същия брой медали или по-малко, кой ще е виновен?
Иска ми се спортът да влезе като идея за реално състезание в нашата политика. За да има кавалерски жестове като на Буфон. Иска ми се, ама няма. С тази власт това е невъзможно. Даже е немислимо. Какво да се прави – явно човек като навлезе в четвъртата си възрастова декада, става наивник. Да живее легендата Буфон. Все пак скоро ще навърши „само“ 39.