Наградите са само повод за бъдещи проекти

ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ е роден в Стара Загора, актьор и преподавател e по театрална импровизация в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Завършва актьорско майсторство за куклен и актьорско майсторство за драматичен театър. Участва в множество представления, както и в иновативния формат на Театрална работилница "Сфумато" - "Актьори срещу поети", в който на сцената се изправят писатели срещу артисти под формата на "битка". Част е от трупата - "ХаХаХа Импро театър". Занимава се и с дублаж на анимационни филми. Младият актьор е номиниран в категорията "Изгряваща звезда" от фондация "Академия Аскеер". Наградите ще бъдат връчени на 24 май в Театър "Българска армия".

- Честита номинация! Какви са очакванията ви?
- Това дали ще спечеля или няма да спечеля  - не е от значение, важното е, че хората забелязаха постановката "Кралят Елен" по Карло Гоци и младия екип, реализирал я. Номиниран съм за ролите на Труфалдино и Панталоне, и още една по-малка роля. Режисурата е на Анастасия Събева, пиесата се играе в Театър "Азарян" в НДК. Тези номинации и награди са само поводи за бъдещи проекти. Нашият екип премина през доста труден и дълъг творчески процес, започнахме репетиции в една къща на кв. "Подуяне", където се помещаваше театър "Атом", те ни подадоха ръка и ни помогнаха за реализирането на "Кралят Елен". Репетирахме в техния хол при доста ниски температури, навлечени с пуловери и шушони кой както намери, но впоследствие, когато се осъществи премиерата, ни поканиха да играем на сцената в театър "Азарян", за което сме му много благодарни. Нещата се промениха и представлението се реализира в доста по-голям мащаб. Радва ме факта, че именно млад екип успява да осъществи своите мечти. Да бъде забелязан!
- В кои други спектакли или проекти участвате?
- Представлението "На тятър съм!", което играя в ТР "Сфумато", режисьор е Никола Стоянов, то спечели Малкия сезон миналата година. "Спомен за летене" на Боян Крачолов в ДТ Пловдив. Това беше по програма "Дебюти" и го направихме в началото на годината. Сега работя върху ново нещо - като хроники, което е доста любопитно и различно от предишните ми работи и вярвам, че ще бъде интересно. Документална работа, която се надявам да бъде осъществена към ТР "Сфумато".
- Има ли много желаещи да се занимават с актьорско изкуство, какви са наблюденията ви като преподавател към момента?
- Преподавам вече година и половина в класа на проф. д-р Атанас Атанасов, III б клас. Сега на голяма сцена репетираме с Мартин Каров "Хора с куфари" на Ханох Левин. Очакваме премиерата в началото на октомври, като второ дипломно представление. Водя и тренинги от импровизационния театър, за да поддържам формата на младите актьори. Като цяло няма свръх голям интерес, но се надявам нещата да се променят и вярвам, че се върви в правилната посока. Може би младите покрай новите сериали и филми, които се снимат напоследък, ще се запалят малко повече в професията. Бих се радвал те да следват определена мисия, а не просто да искат да бъдат известни и хората да ги познават и харесват.  
- Какъв е пътят на завършващите академията? Като че ли те повече се целят към блясъка на киното, а не толкова към театъра, който разгръща  истинската игра.
- Техниката как да играеш пред камера и на сцена е съвсем различна. Завършвайки НАТФИЗ, нещата са доста трудни, но не и невъзможни. Когато човек работи и е целеустремен, знае какво иска, нещата се случват рано или късно. Въпросът е той да не се отказва и да продължава да се бори.
- Как ви откриха всъщност? Кой кого намери - изкуството вас или вие него? Вашият път в театралното изкуство?
- Преди да се захвана с актьорското майсторство, бях студент във ВИНС във Варна, учих икономика. Но като дете винаги съм искал да се занимавам с актьорство, обаче моите родители ме посъветваха да се заема с по-стабилна работа. Изпаднах в депресия, защото знаех, че искам да стана актьор и да работя в театър, кино или телевизия. И един ден съвсем случайно ми подадоха един флаер, после се записах в театралната школа МОНТФИЗ във Варна и така започна всичко. Завърших и след това кандидатствах в НАТФИЗ, първата година ме скъсаха, понеже не бях достатъчно подготвен и вече втората, отделяйки повече време за подготовката си, успях. Приеха ме кукли в класа на проф. Дора Рускова - с три тройки, бях последен в списъка, разказах й изключително тъп виц... Впоследствие проф. д-р Атанас Атанасов ме покани в своя клас, въпреки че имах доста трудности с прехвърлянето, в крайна сметка успях да се преместя. Като една учебна година бях и в двата класа - в драмата и куклите. Малко съм хибридизиран тип, куклено-драматичен актьор като цяло, макар че няма такова наименование. Куклите наистина ми помогнаха много на ниво въображение. Кукленият театър е магичен свят, в който всичко е възможно и вярвам, че наистина би могло да се получи нещо невероятно, ако двата театъра се смесят. Те не са различни - под общ знаменател са, но изразните им средства са други, в Кукления театър са доста по-гъвкави и по-магични и дават възможност за повече асоциация, върху която публиката може да разсъждава. Първото най-хубаво нещо, което ми се случи, беше "ХаХаХа Импро театър" - аз и мои колеги минахме през техен уъркшоп и после ни се отвориха доста врати.
- Замисляли ли сте се за работа в чужбина? Доста млади хора опитват късмета си именно зад граница?
- Много обичам да пътувам. На този етап не ми остава време да мисля за чужбина, понеже сега съм записал специализация режисура в НАТФИЗ и ще си довърша тук нещата и живот, и здраве, ще опитам и навън. Говорихме с екипа на "Краля Елен" да кандидатстваме за някои европейски фестивали...
- С какво се занимавате извън сцената?
- Моето хоби е капоейра - бразилски боен танц, някои го възприемат като танц, други като бойно изкуство, изпитвам огромно удоволствие да се занимавам с него. Нашата е най-голямата група за капоейра в световен мащаб. Интересно е, че докато влизат хората и се бият помежду си, другите около тях пеят на португалски и свирят на ударни инструменти. Надявам се с тях да мога да пътувам, макар че още не съм в отбора. Спечелили са вече една купа и сребърен медал от европейски първенства, за жалост не се отразяват в медиите. Последното състезание на Националния отбор на България по капоейра беше в Прага. Това е едно от нещата, които ме зареждат и ми помагат да разпускам. Обичам също с приятелката ми да ходим в планината и най-вероятно сега ще отидем към Витоша... При всяка възможност гледам да се прибирам в Стара Загора при семейството ми.                       



На снимката Сцена от спектакъла "Кралят Елен"