Надухме бузи, време е да изпуснем въздуха

Светлана МИХОВА

Тези дни настъпи оживление в коридора на голямата българска политика - онази, в която не става дума само за вътрешните работи - операциите на Цветанов и неговите имоти, или футболните постижения на премиера, а онази, в която се говори за по-важни неща, засягащи - ако не света, то поне Балканите.
Миналата седмица, наобикаляйки най-важния обект на републиката - магистрала "Люлин", Борисов между другото съобщи, че на 13 ноември у нас пристига руският му колега, да си поговорят за енергийните проекти и забравеното от руснаците българско вино и домати. Новината бе поднесена в типичния за генерала народняшки стил, но това е подробност. По-важното е, че ако дотогава не ни мине котка път, или някой от покровителите - бил той и в ролята на посланик-актьор, не даде друг акъл на премиера, може да се надяваме, че поне два от големите енергийни проекта най-после реално ще тръгнат. За да не плачем утре за изтърваните ползи, както

плачем днес за руските пазари

С други думи, ще стане това, което трябваше да стане.
Преди това обаче прозяпахме цяла година. Не заради друго, а просто да покажем балканския си инат и, нека не го крием, манталитет. Целта не беше постигане на икономическа изгода, чрез дипломатическо протакане, а най-хъшлашко перчене, или още по-лошо - подчинение на нечий чужд, но не европейски интерес. Надувахме високомерно бузи, докато дойде моментът да изпуснем въздуха. Защото от самото начало бе очевидно, че "аргументите" - финансови, технически и икономически, срещу "Южен поток" и "АЕЦ "Белене" са несъстоятелни. Всички спорове, дискусии и кръгли маси с титуловани "експерти" се оказваха най-примитивни, идеологически обременени пропагандни агитки, съзиращи единствено "имперските рефлекси" на Русия. И нито грам прагматизъм, за който сега говори Борисов.
Когато неотдавна стана ясно, че повече никой няма да ни чака, и че Румъния, която никога не се е славила с особени топли чувства към Русия, се е споразумяла с "Газпром" да започне техническо проучване за преминаването на тръбата през нейна територия, клекнахме. Всъщност за това, че газопроводът може да ни заобиколи, ни беше казано откровено още преди година, и то от най-високо място. Но премиерът и екипът му се правеха, че не разбират. Кой знае, може наистина да не са проумявали за какво става дума.
Точно преди година и два месеца в Гданск бе първата среща на премиерите Борисов и Путин. Тогава младото още герберско правителство току-що бе обявило, че замразява и трите енергийни проекта. В състоялия се кратък разговор в типичния за него директен стил руският лидер заяви на нашия: "Няма да реализираме проект, който не е изгоден за вас. Ние ще минем по друг път. Русия ще реши проблема по друг начин. А с вас ще намерим други възможности за сътрудничество - без проблеми, без обиди, съобразявайки се един друг с интересите си. Единственото, за което молим, е колкото се може по-бързо да решите". Видно е, че още тогава Путин подсказва, че щом не искаме, сътрудничеството може да излезе от рамките на енергетиката и да се развива на равнище "чушки и домати". За съжаление обаче Борисов и тогава изпуска момента да се отърве от "мрачното наследство" на тройната коалиция, да тури край на "гьолове" и "потоци" и да направи опит да си върне руските пазари.

Изтърваното е изтървано

Сега, година по-късно, дали руският премиер "идва на крака" при нашия, за да договори няколко вагона български тикви, защото в момента само те са родната сезонна стока, останала на пазара.
В хода на същия първи разговор Борисов отговаря на събеседника си: "Много съм ви благодарен, че се съгласихте да ни дадете срок до ноември (става дума за 2009 г. - бел. авт.), тъй като съставът на нашето правителство е още съвсем нов". Путин пак проявява разбиране и отвръща: "Разбирам, че новото правителство трябва да се запознае с всички документи по проектите, но те са открити. Възможно е поради предизборната настройка вашите специалисти да са нямали възможност да се запознаят с тях. Ние можем да ви ги предоставим." Герберите обаче и до днес така останаха вцепенени в предизборна поза, рецитирайки бойка предизборна проза.
В навечерието на предстоящата среща на двамата лидери припомнянето на тези и други детайли от едногодишните перипетии и пертурбации, през които премина отношението на Борисовото правителство към енергийните проекти, никак не е излишно - то е любопитно и полезно. Защото все още никак не е сигурно дали колебанията наистина са свършили и дали България завинаги няма да изпусне шанса да бъде действително европейска страна - и във възможностите си за развитие, и като начин на мислене. Защото "европейството" не е само в подписване на договори за присъединяване, а и в отърсването от балканските политически нрави на дребно надхитряне. Опасността не е отминала, защото вариантите да бъдем заобиколени от енергийните източници, не се изчерпват с Румъния и Турция. Миналата седмица стана ясно, че има предложения "Газпром" да построи терминал за втечнен газ на черноморското крайбрежие на Русия и той да стане реална алтернатива на изграждането на "Южен поток", което ще позволи на компанията да бъде по-независима и да има по-гъвкава енергийна политика. По този повод обикновено критичният към Кремъл в. "Независимая газета" откровено писа: "Ситуацията в региона рязко се влоши за "Газпром" след идването на власт в България на правителството на Бойко Борисов, което практически замрази всички енергийни проекти с Русия. И въпреки че официалните данни са за успешно решаване на всички проблеми по отношение на "Южен поток", трудно може да се повярва, че в бъдеще България ще бъде пълноценен участник в проекта".
Ясно е, че става дума за загуба на доверие. А

бизнес без доверие няма

Вместо да завижда на Меркел и Саркози, че "се срещат с Путин и си правят бизнеса", "най-рейтинговият" български политик можеше да се погрижи за доверието към страната ни. Вместо да се хвали с потупванията по рамото, можеше да схване, че европейските лидери не смятат българо-руските енергийни проекти за двустранни, а за европейски. Нека му припомним думите на Меркел: "Северен поток" и "Южен поток" са необходими за осигуряването на нуждите на Европа от внос на газ. Много е важно тези проекти да получат подкрепата на всички страни от ЕС". И на Берлускони: "Италия има голям шанс, че може да получава енергоресурси от приятелска страна като Русия, която никога не нарушава задълженията си. "Южен поток" е изключително важна стъпка в гарантирането на енергийната сигурност и аз съм доволен, че участваме в този проект". Това е прагматичното европейско мислене. Пък нека не е "от все сърце". Въпреки това при срещата си с Путин в събота не би било излишно, освен прагматизъм, премиерът да вложи и малко сърце. И България, и Русия го заслужават. Надутите бузи няма да стреснат госта, нито ще ни вдигнат рейтинга.

Назаем от argumenti.bg