Надпреварване за полет

Наталия Ячменикова

В Експертния съвет при правителството бе представен проектът на Основите на политиката на Руската федерация в сферата на космическата дейност до 2030 година. Ще изгражда ли Русия обитаема база на Луната? Какво ще смени Международната космическа станция? За това кореспондентът на "Российская газета" разговаря с генералния директор на ЦНИИмаш, доктора на техническите науки Генадий Райкунов.
- Новият документ бе подготвен на базата на проекта за Стратегия за развитието на космическата дейност, който бе много критикуван. Имаше ли много промени?
- Достатъчно. Ще кажа така: всички аргументирани забележки и предложения бяха взети предвид.
- Защо се смята за приоритетен полет до Луната, а не до Марс? Мнозина са учудени: защо да повтаряме това, което отдавна направиха американците?
- Има такива спорове. Никой не отрича полет на човека до Марс. Но мнението ми е еднозначно, а и в Института го споделят: Марс е изключително важна научна перспектива, но дългосрочна. А Луната е близката цел, важен междинен етап, който ще ни помогне да решим марсианската задача. Трябва да вървим последователно, step by step, за да постигнем не някакви политически цели, а конкретни технически. Ние все пак сме техничари, а не политици.
- Обяснете, защо все пак през следващите 20-25 години полет на човека до Марс е невъзможен?
- Има много сериозни въпроси, които не могат да бъдат решени бързо. Например защитата на екипажа от радиацията: слънчевата, галактическата. Както и много сложният проблем, свързан с липсата на магнитно поле. При астронавтите могат да станат такива мутации, с които засега не знаем как да се преборим.
Според оценките, дори за най-простата пилотирана мисия до Марс е необходим космически комплекс, който да тежи от 500 до 1000 тона. А днес най-тежкият носител може да изведе в космоса не повече от 20-23 тона. В перспектива, към 2028-2030 г., ще може да качва до 70 тона. Освен това динамиката на конструкцията на марсианския кораб е толкова сложна, че ако бъде съставена от прекалено голямо количество модули, тя просто може да се разпадне. Затова носителят трябва да още по-мощен - 100 тона и нагоре. Това също е принципен момент. Но и създаването на техниката е само половината от работата.
- Защо?
- Ами ще пътуваме една година до Марс, ще кацнем и какво? Едва ли ще успеем да получим още от първия път някакви научни резултати. Просто, да речем, да вземем някакви образци от земята там? Това успешно го правят машините. За какво тогава да правим такива огромни разходи?
Преди да лети до Марс, човекът трябва да се научи да живее и работи в условията на друго небесно тяло, друга гравитация и атмосфера. И именно Луната може да стане онази уникална система за обучение, след която можем да продължим напред. Какъв е смисълът да даваме на първокласник интеграли? И тук е същото.
- С други думи, трябва да строим обитаеми лунни бази?
- Разбира се. Трябва да сме наясно: това вече не е онази Луна, на която някога кацнаха американците. Винаги сме мислили, че там няма вода. Оказа се, че има - като лед, и, според оценките, в доста голямо количество. А ако ледът, грубо казано, се разложи на водород и кислород, ще получим гориво за ракетните двигатели. Представяте ли си какви възможности ще имаме?
Луната може да се използва като международна космическа станция. Като се инсталират там научна апаратура, радари, оптични системи, могат да се започнат изследвания, невъзможни в МКС. Телескопите от Луната ще виждат по-добре от земните! Това ще е уникален полигон за изпробването на нова техника и нови технологии, в това число и за бъдещите полети до Марс.
- А колко ще се лети до Луната?
- Три дни дотам, три дни обратно. Ако нещо сте забравили, лесно може да се изпрати. Ако астронавтът пък се разболее - да го приберем. Най-важното обаче е, че ще можем да придобием безценен опит за извънземен живот!
- Може ли да бъде повторена мисията "Фобос-Грунт-2"?
- Според предварителните оценки, полетът до Фобос трябва да се повтори. Ще бъдат взети предвид не само грешките, но и опитът от предстоящите проекти "Луна-Глоб", "Луна-Ресурс" и "ЕкзоМарс".
- "ЕкзоМарс" е европейски проект, в който участва и Русия. Какъв е нашият принос?
- Този проект предвижда изстрелване на орбитална марсианска сонда през 2016 г. и на марсоход през 2018-а. Ще се използва нашата ракета "Протон". Освен това НПО "Лавочкин" разработва спускаемия апарат за марсианската сонда, а Институтът по космически изследвания към РАН - различни датчици, които ще бъдат инсталирани на марсохода.
Имаме общи планове с Европа и във връзка с изследването на спътниците на Юпитер, преди всичко Ганимед. Научната част тук на практика вече е отработена. Сега се решава кой, как и какво ще създава, от какви материали.
- Някои смятат, че Русия безнадеждно е изостанала от американците в разработването на нов пилотиран кораб. Мнението ви?
- Да, изостанала е, но не е безнадеждно. Пилотираният кораб сам по себе си не е решение на проблема. Ние настояваме, че трябва да се разработва именно перспективна пилотирана транспортна система (ППТС), включваща както тежка ракета-носител, така и различни пилотирани комплекси. Не само за полети до МКС, но и за полети до Луната и Марс.
Нито американците, нито европейците имат ППТС. Въпреки че американците направиха вече много. Наскоро бях в центъра "Джонсън" в Хюстън и видях макети на такива обекти - "Орион" и "Алтаир". Още обаче не се е стигнало до изпитания по време на полет. Затова, ако ние грамотно организираме работата си по цялата система, а не само по кораба, имаме шанс, ако не да догоним американците, то поне значително да се доближим до тях. Това е поръчано на РКК "Енергия".
- Американският кораб "Драгон" сериозен конкурент ли е на нашите "Съюзи" и "Прогреси"?
- И да, и не. Днес корабът съществува само в товарен вариант, но по принцип той решава същите задачи, каквито и нашите кораби. При това "Драгон" връща от орбита повече товари, отколкото "Прогресите", а в бъдеще, в пилотирания вариант, ще може да качва в орбита два пъти по-голям екипаж, отколкото нашите "Съюзи". Засега този кораб е само за ниски околоземни орбити. Създателите му обаче вече говорят за евентуалното използване на третата му версия за марсианските орбити.
Най-вероятно обаче конкуренция ни е друга програма, реализирана от НАСА съвместно с "Локхийд Мартин": това е многофункционален пилотиран кораб, който ще може да лети не само до МКС, но и до Луната, и до Марс. Това е близко до това, което трябва да правим ние.
- Кога ще имаме свръхтежка ракета-носител?
- Такива ракети сега се разработват въз основа на плановете за ракетата-носител "Ангара-5" - това са "Амур" и "Енисей". Някъде към 2028-а те трябва да бъдат готови да качват в орбита тежки обекти, включително и за мисии до Луната.
- Да не забравяме, че в нашата страна някога бе създадена най-мощната в света ракета "Енергия", която можеше да носи същите тези 100 тона. Може ли тази разработка също да се използва?
- Има такива предложения. Но това не е толкова лесно. Трябва да се използват съвсем други принципи на конструирането, други двигатели, други системи за управление, други диаметри на горивните камери.
- Новата ракета ще може ли да се изстрелва от космодрума "Восточний"?
- Тя е предназначена именно за този космодрум. Там след 2020 г. се планира да бъдат създадени установки за изстрелване на ракета-носител от тежък клас.
- Какво ще стане, след като приключи експлоатацията на МКС?
- Станцията ще лети до 2020 година и не е изключено - и след това. Сега и ние, и американците работим върху удължаването на ресурсите на най-първите модули: техните срокове изтичат през 2013-2015 г. Смятам обаче, че няма да има особени проблеми. Неизвестно защо мнозина се притесняват от приключването на програмата на МКС. Като че ли МКС е единствено възможният вариант за реализирането на полети в космоса.
Струва си да се припомни, че това е осмата за Русия пилотирана станция. Ние прекрасно сме се усвоили на височини от 350-400 километра. Убеден съм, че след МКС ще се появят нови задачи: ще се създава космическа инфраструктура за усвояването на Луната и полети към далечни планети. Ще се строят малки станции със сменяеми специализирани модули.


Първите човешки стъпки на сателита на Земята