09 Ноември 2024събота00:47 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Еньовден

Надежда и вяра в добрите сили на природата

Подготовката за големия празник започва една година по-рано и главна героиня в него е Еньовата буля

/ брой: 119

автор:Михо Червенков

visibility 3506

Помня го от края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век най-вече с Еньовата буля в родното ми село Момина църква, Бургаска област.
Еньовден е денят на слънцето, водата и билките. Според поверието те имат особено голяма лечебна сила най-вече при изгрев слънце. Още при втори петли жени и моми тръгват към полето.
Денят се празнува винаги на 24 юни, време на усилна полска работа. Жътва е, която не търпи отлагане, но на този ден никой и не помисляше да наруши традицията. Ден на равноденствието, от 24 юни всеки ден намалява"с по едно просено зърно".
За Еньова буля се избира 4-5-годишно дете на майка "честита", която дотогава да няма умряло или мъртвородено дете. Надяват й мъжка венчална риза с дълги ръкави. Върху ризата се облича кават - дълга червена женска дреха с кенарени ръкави. На главата е с венче и червено було, което покрива лицето. На кръста е с плетен колан, обута с бели калцуни без обувки. Така момичето прилича на голям полски мак. Това е диворастящо цвете, което в селото се нарича Еньова буля. Нежно, красиво цвете с големи яркочервени чашки, което изпълва синорите. Червеният цвят символизира зазоряването на чистия летен ден - без бури.
На Еньовден, рано сутринта, избраните моми, пременени, вземат натъкмената Еньова буля, поставят я да стъпи на раменете на най-високата и най-хубавата мома (житата да са високи и годината да е добра). Тръгват преди изгрев слънце и запяват

Ой слънце, слънце, ясно и високо...

 Стопанката излиза на двора с прясно налята вода и жива жар. Пръска жарта пред Еньовата буля, за да е червена летницата и зимницата като жарта. Изсипва водата и казва:
- Айде, Боже, ти напред, а Еньовата буля подире ти!
Така двете групи с Еньова буля започват да обикалят селото. Едната тръгва на изток, другата - на запад. С кръстовидно махане на ръчички отпред Еньовата буля благославя природата и хората за здраве и берекет. Селото е бухнало в зеленина, а ехото на песните опира до най-крайните къщи.
Еньовата буля спира на махленските мегданчета. Момите пеят и играят песните:

Снощи дойдоа два чобане,
Трендафило, душманино...


и др. Тук булки и стари жени оставят полските цветя, брани по време на цъфтежа, на земята да мине по тях Еньовата буля: синчец, метла, момина сълза, кантарион, Еньова буля, бял равнец, здравец и още. С това се увеличава тяхната лечебна сила. После ги събират и пазят цяла година за лекарство на урочасано. А когато започне возитбата на снопите, с билките, турени в "мълчана вода" (налята и носена от девойките, без да говорят), се поръсва рогатият впрегатен добитък (волове и биволи) за здраве и сила, за да им е леко, когато теглят тежко натоварените коли със снопи по кривите, тесни и прашни пътища.
Накипрени в красива моминоцърквенска носия, моминските групи с неповторимата Еньова буля минаваха през ниви, ливади, светилища, кладенци, пееха еньовски песни и най-сетне пристигаха на селския мегдан. Там се събираха майки, сестри и близките на момите. Поставяха на земята големия венец и много букети от дъхави билки, които носеха жените. По тях играеха момите с Еньовата буля - да бъдат хубави и весели като китките и да придобият сила и здраве от билките.
Ако стигнат до река, смяташе се за грях Еньовата буля да се пренесе отведнъж. Част от момите минаваха на другия бряг. Еньовата буля се сваляше от раменете на девойката, която я носи, и стъпваше на краката. Ако Еньовата буля в този ден, до приключване на празника, стъпи на земята, според преданието ще изгори земята, т. е. цяло лято няма да има дъжд..............................................................................................
Спрели до реката, една от момите я пита:
 - Сита ли си ка?
Тя отговаря утвърдително със завъртане на главата.
А другите моми отговарят:
- Да е сита пита годината мъри!
Така я питат три пъти. Тогава, на раменете на друга девойка, преминават реката и тръгват с песента "Ой Иван, Иван".
През време на процесията момите непрекъснато пеят еньовски песни, които в това село, пък и в цяла Странджа са много: "Клепалото клепе", "Мъри Марино", "Ой орео", "Прочу се мома хубава", "Мъри Радо, бяла Радо" и мн. др.
След обиколката на селото, към обяд, и двете групи се отправят към последния пристан - местността Дебелата кория, където се провежда всеобщият празник. Това е хълм на югоизток от селото, със заоблено и голо теме, място на някогашна вековна дъбова гора, край стария и главен Римски път, обиталище на хайдушки дружини.
Там се е събрало цялото село. Опъват се няколко сергии за продажба на ябълки петровки, пищялки, бяла халва, пистил.
Едната група обикаля в кръг наляво, а другата - надясно. На втората обиколка откриват лицата на двете Еньови були. Там, от високото, с поглед те обхващат по-голям простор за здраве и благословят земята догодина да има по-голямо плодородие. Като обиколят още три пъти, свалят момиченцата, които двете поотделно сядат на постлани шарени черги. Там стари жени ги занимават, дават им краставички, летни ябълки и други залъгалки.
Момите веднага запяват на хоро "Мъри Марино, света Марино". Следват други песни. Хорото става все по-голямо. По някое време гайда, кавал и тъпан засвирват "Врътено хоро". На върха е момък от онази половина на селото, която предната година е спечелила борбите. Игрите стават все по-буйни.
Идва време на борбите. Мъжете са насядали в кръг. Музиката засвирва характерната, насърчаваща яките мъже мелодия. Ергените от двете половини на селото свалят касаци, запретват ръкави и започва поредната среща. Накрая победителите получават наградата - през идната година да водят хорото.
Слънцето се е наклонило на залез. Тържеството приключва. Двете Еньови були се отнасят в къщите, откъдето сутринта са ги стъкмили. Там стари жени ги посрещат на двора с бакър с "мълчана вода", турен върху рогозка. Групата обикаля три пъти около рогозката и тогава Еньовата буля слиза на земята.
Момите се оттеглят накрая, пускат китките си в бакъра и чакат да чуят предсказанието.
Еньовата буля бърка с ръчичка, вади една китка, след това друга, а момите пеят

...който е честит, честит берекет


и предричат късмета: "В нова къща млада невяста", или "В тая къща казан жълтици", или "Да даде Господ здраве и жито" и др. Всяка познава своята китка и се радва на предсказанието.
С това приключва този неповторим ден, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата.
Надвечер много от семействата отиват по нивите - там да спят. А сутринта със сърпове и паламарки да се наредят край нивата.




 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ