Наследство
Над 650 експоната от 40 обекта от Праисторията до Възраждането
Петнадесетата национална изложба "Българска археология 2021" може да се разгледа до 18 септември в НАИМ при БАН
/ брой: 37
Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представя петнадесетата национална археологическа изложба "Българска археология 2021" до 18 септември в централната зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" 1. По традиция експозицията представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през предходната година. Организира се по повод празника н аархеолога - 14 февруари.
"Изминалата 2021 г. бе изключително благодатна за българската археология. Настоящата изложба го показва по категоричен начин. За общо 15-годишната история на "Българска археология" тазгодишната изложба е най-богатата на представени обекти и артефакти."
Доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН
Изложбата показва над 650 експоната от 40 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на палеолитните обитания в пещерите "Козарника" и "Бачо Киро", на праисторическите селищни могили Провадия, Порой, Суворово и Козарева могила, надгробни могили от средната бронзова епоха при Изворово, Хасковско, и от ранната желязна епоха при Врабча, Пернишко, къснобронзовият некропол при Балей, елинистическа гробница в м. Таш баир при с. Новград, античният Одесос (Варна), римските градове Филипопол, Рациария, Августа Траяна, Алмус, късноантичната крепост при Якоруда, средновековните столици Плиска и Велико Търново, средновековният град Лютица и Кремиковският манастир.
Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по трасето на международния път Е79 в участъка Видин - София и жп линията Пловдив - Бургас, и по разширяването на газопреносната структура на "Булгартрансгаз", сред които изключително интересни и непознати досега обекти в Северозападна България и други райони. Сред тях впечатляват селището от бронзовата епоха при Орешец, Видинско, многослойните обекти от халколита, желязната епоха и Средновековието при Чирпан, обект от бронзовата епоха и Средновековието при Търняне, Видинско, римските селища и некрополи при Синаговци, Слана бара и Димово, Видинско, и при Драгоман, обектите от римската епоха и Средновековието при Каленик, Ловешко.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Чирпан, златни накити от средната бронзова епоха от Изворово, богато украсени съдове от Балей, желязна двойна брадва от Чирпан, мраморна скулптура и надпис от Одесос, фибула във форма на гущер от Драгоман, колективна находка от сребърни римски монети от Синаговци, златни и сребърни римски накити от Слана бара и Димово, бронзови фигурки от Алмус, Пловдив, Августа Траяна и Мировяне, златни накити от Трапезица (Велико Търново).
15-ата изложба "Българска археология" става възможна благодарение на партньорската подкрепа на 20 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Националния исторически музей, регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи в Благоевград, Велико Търново, Видин, Ловеч, Перник, София, Стара Загора и Шумен, Археологическия музей "Старинен Несебър" и Археологическия музей "Марица-Изток", Раднево, историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Ивайловград, Лом, Провадия, Свиленград и Чирпан.
Керамичен съд. Постройка 17. Среден халколит (4700-4600 г. пр.Хр.) Праисторически солодобивен и градски център Провадия - Солницата
През 2021 г. продължи проучването на последователните селища от средния и късния халколит (V хил. пр.Хр.) и техните каменни отбранителни стени. Разкрити са няколко опожарени къщи и са открити многобройни находки: богато украсени керамични съдове, антропоморфни фигурки, сечива от рог и мед, костени и кремъчни върхове за стрели и други
Снимка М. Райковска
Женска антропоморфна фигура, апликирана върху съд с триъгълна форма. Ранен халколит (първа половина на V хил. пр.Хр.). Обект 5 край Чирпан, железопътен участък Оризово - Михайлово
В рамките на сервитута на новострояща се отсечка от железопътна линия Пловдив - Бургас, в района на град Чирпан е проучен многослоен археологически обект от ранния халколит, късната бронзова епоха, ранната и късната желязна епоха и Средновековието. Селището от халколита е оградено с ров и палисада. Регистрирани са осем жилища, от които две са изцяло проучени. Сред находките от тях особено впечатление прави изящно и детайлно изработената женска антропоморфна фигура, апликирана върху съд. Подобни фигурки обикновено се свързват с представите за Богинята-майка
Снимка П. Лещаков
Мраморен постамент с надпис на старогръцки език (III-II в. пр.Хр.), Одесос (Варна)
Мраморният постамент с надпис на старогръцки език е открит в градежа на късноантична перистилна сграда, на около 100 м северно от т.нар. Храм на Аполон. Върху едната му тясна вертикална страна има почти изцяло запазен надпис от края на III или II в. пр.Хр. Според четенето на д-р Николай Шаранков той гласи: "Декатистите начело с Тимократ, син на Артемон: Хероним, син на Кюрсас, Корюлас, син на Диокъл, Асклепиодор, син на Теудис, и Деметрий, син на Язон, (направиха) посвещение на общността (?) за Сарапис, Изида и Анубис - божествата, споделящи общ храм." Епиграфският паметник е едно от най-ранните свидетелства за култа към тези три египетски божества в Западнопонтийския регион, както и най-ранният такъв паметник от територията на днешна България
Снимка Р. Костадинова
Златни тремиси: 1. Имп. Теодосий II (402-450); 2. Имп. Лъв II (473-474); 3. Имп. Юстиниан I (527-565). Спасително археологическо проучване на късноантичен укрепен обект в землището на с. Шипот, общ. Димово
Златните монети (тремиси) са открити при спасително археологическо проучване на обект от км 39+240 до км 39+480 по трасето на път Е79, в землището на с. Шипот, общ. Димово, обл. Видин. В процеса на работа се установи, че по венеца на билото на археологическия обект е запазена на място крепостна стена с ширина между 1,30 и 1,60 м, ограждаща площ от около 4 дка. За момента експлоатацията на обекта изглежда ограничена в периода на Късната античност
Снимка М. Райковска
Златни наушници. ХIV в. Средновековен град Трапезица във Велико Търново
На различни места в сгради от османския период в Средновековния град Трапезица са намерени укрити ценни и представителни златни накити от XIV в. Става въпрос за два наушника с апликирана и филигранна украса и вставки от камъни и перли, и един златен пръстен, с общо тегло над 50 грама. Характерни за модата на висшите благородници от периода на Второто българско царство, тяхното намиране в жилищата от XV в. поставя въпроси за начина, по който биха могли да попаднат в тази нетипична за тях среда
Снимка Д. Рабовянов
Бронзова фибула с формата на гущер. II в. Обект 11 до с. Чуковезер, община Драгоман (по трасето на "Междусистемна газова връзка България - Сърбия")
В резултат на спасителни разкопки по трасето на "Междусистемна газова връзка България - Сърбия" до с. Чуковезер, община Драгоман, е проучен многослоен обект от бронзовата и ранножелязната епоха (II-I хил. пр.Хр.), късноримския период (кр. на III-нач. на IV в.) и Ранното средновековие (VIII-X в.). Регистрирана е голяма сграда от pимския период (II-III в.), в която са открити голямо количество монети, накити, луксозна бронзова статуетка на богиня (Богинята на нощта) и др. Специален интерес представлява рядка и изключително реалистично и детайлно изработена фибула във форма на гущер, с инкрустирани очи
Снимка Антония Ангелова, Емилия Колева
По материали от НАИМ при БАН
.