22 Юни 2024събота10:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимки Михаела Катеринска

Наследство

Над 650 експоната от 40 обекта от Праисторията до Възраждането

Петнадесетата национална изложба "Българска археология 2021" може да се разгледа до 18 септември в НАИМ при БАН

/ брой: 37

автор:Дума

visibility 1441

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представя петнадесетата национална археологическа изложба "Българска археология 2021" до 18 септември в централната зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" 1. По традиция експозицията представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през предходната година. Организира се по повод празника н аархеолога - 14 февруари.

"Изминалата 2021 г. бе изключително благодатна за българската археология. Настоящата изложба го показва по категоричен начин. За общо 15-годишната история на "Българска археология" тазгодишната изложба е най-богатата на представени обекти и артефакти."

                  Доц. д-р Христо Попов,  директор на НАИМ при БАН

Изложбата показва над 650 експоната от 40 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на палеолитните обитания в пещерите "Козарника" и "Бачо Киро", на праисторическите селищни могили Провадия, Порой, Суворово и Козарева могила, надгробни могили от средната бронзова епоха при Изворово, Хасковско, и от ранната желязна епоха при Врабча, Пернишко, къснобронзовият некропол при Балей, елинистическа гробница в м. Таш баир при с. Новград, античният Одесос (Варна), римските градове Филипопол, Рациария, Августа Траяна, Алмус, късноантичната крепост при Якоруда, средновековните столици Плиска и Велико Търново, средновековният град Лютица и Кремиковският манастир. 

Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по трасето на международния път Е79 в участъка Видин - София и жп линията Пловдив - Бургас, и по разширяването на газопреносната структура на "Булгартрансгаз", сред които изключително интересни и непознати досега обекти в Северозападна България и други райони. Сред тях впечатляват селището от бронзовата епоха при Орешец, Видинско, многослойните обекти от халколита, желязната епоха и Средновековието при Чирпан, обект от бронзовата епоха и Средновековието при Търняне, Видинско, римските селища и некрополи при Синаговци, Слана бара и Димово, Видинско, и при Драгоман, обектите от римската епоха и Средновековието при Каленик, Ловешко.

Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Чирпан, златни накити от средната бронзова епоха от Изворово, богато украсени съдове от Балей, желязна двойна брадва от Чирпан, мраморна скулптура и надпис от Одесос, фибула във форма на гущер от Драгоман, колективна находка от сребърни римски монети от Синаговци, златни и сребърни римски накити от Слана бара и Димово, бронзови фигурки от Алмус, Пловдив, Августа Траяна и Мировяне, златни накити от Трапезица (Велико Търново).

15-ата изложба "Българска археология" става възможна благодарение на партньорската подкрепа на 20 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Националния исторически музей, регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи в Благоевград, Велико Търново, Видин, Ловеч, Перник, София, Стара Загора и Шумен, Археологическия музей "Старинен Несебър" и Археологическия музей "Марица-Изток", Раднево, историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Ивайловград, Лом, Провадия, Свиленград и Чирпан.


Керамичен съд. Постройка 17. Среден халколит (4700-4600 г. пр.Хр.) Праисторически солодобивен и градски център Провадия - Солницата

През 2021 г. продължи проучването на последователните селища от средния и късния халколит (V хил. пр.Хр.) и техните каменни отбранителни стени. Разкрити са няколко опожарени къщи и са открити многобройни находки: богато украсени керамични съдове, антропоморфни фигурки, сечива от рог и мед, костени и кремъчни върхове за стрели и други

Снимка М. Райковска


Женска антропоморфна фигура, апликирана върху съд с триъгълна форма. Ранен халколит (първа половина на V хил. пр.Хр.). Обект 5 край Чирпан, железопътен участък Оризово - Михайлово 

В рамките на сервитута на новострояща се отсечка от железопътна линия Пловдив - Бургас, в района на град Чирпан е проучен многослоен археологически обект от ранния халколит, късната бронзова епоха, ранната и късната желязна епоха и Средновековието. Селището от халколита е оградено с ров и палисада. Регистрирани са осем жилища, от които две са изцяло проучени. Сред находките от тях особено впечатление прави изящно и детайлно изработената женска антропоморфна фигура, апликирана върху съд. Подобни фигурки обикновено се свързват с представите за Богинята-майка

Снимка П. Лещаков


Мраморен постамент с надпис на старогръцки език (III-II в. пр.Хр.), Одесос (Варна)

Мраморният постамент с надпис на старогръцки език е открит в градежа на късноантична перистилна сграда, на около 100 м северно от т.нар. Храм на Аполон. Върху едната му тясна вертикална страна има почти изцяло запазен надпис от края на III или II в. пр.Хр. Според четенето на д-р Николай Шаранков той гласи: "Декатистите начело с Тимократ, син на Артемон: Хероним, син на Кюрсас, Корюлас, син на Диокъл, Асклепиодор, син на Теудис, и Деметрий, син на Язон, (направиха) посвещение на общността (?) за Сарапис, Изида и Анубис - божествата, споделящи общ храм." Епиграфският паметник е едно от най-ранните свидетелства за култа към тези три египетски божества в Западнопонтийския регион, както и най-ранният такъв паметник от територията на днешна България

Снимка Р. Костадинова


Златни тремиси: 1. Имп. Теодосий II (402-450); 2. Имп. Лъв II (473-474); 3. Имп.  Юстиниан I (527-565). Спасително археологическо проучване на късноантичен укрепен обект в землището на с. Шипот, общ. Димово 

Златните монети (тремиси) са открити при спасително археологическо проучване на обект от км 39+240 до км 39+480 по трасето на път Е79, в землището на с. Шипот, общ. Димово, обл. Видин. В процеса на работа се установи, че по венеца на билото на археологическия обект е запазена на място крепостна стена с ширина между 1,30 и 1,60 м, ограждаща площ от около 4 дка. За момента експлоатацията на обекта изглежда ограничена в периода на Късната античност

Снимка М. Райковска


Златни наушници. ХIV в. Средновековен град Трапезица във Велико Търново 

На различни места в сгради от османския период в Средновековния град Трапезица са намерени укрити ценни и представителни златни накити от XIV в. Става въпрос за два наушника с апликирана и филигранна украса и вставки от камъни и перли, и един златен пръстен, с общо тегло над 50 грама. Характерни за модата на висшите благородници от периода на Второто българско царство, тяхното намиране в жилищата от XV в. поставя въпроси за начина, по който биха могли да попаднат в тази нетипична за тях среда

Снимка Д. Рабовянов


Бронзова фибула с формата на гущер. II в. Обект 11 до с. Чуковезер, община Драгоман (по трасето на "Междусистемна газова връзка България - Сърбия")

В резултат на спасителни разкопки по трасето на "Междусистемна газова връзка България - Сърбия" до с. Чуковезер, община Драгоман, е проучен многослоен обект от бронзовата и ранножелязната епоха (II-I хил. пр.Хр.), късноримския период (кр. на III-нач. на IV в.) и Ранното средновековие (VIII-X в.). Регистрирана е голяма сграда от pимския период (II-III в.), в която са открити голямо количество монети, накити, луксозна бронзова статуетка на богиня (Богинята на нощта) и др. Специален интерес представлява рядка и изключително реалистично и детайлно изработена фибула във форма на гущер, с инкрустирани очи

Снимка Антония Ангелова, Емилия Колева

               По материали от НАИМ при БАН

.

Таксиджиите нащрек: индийците им взимат хляба

автор:Дума

visibility 669

/ брой: 116

Алкохолът и тютюнът у нас - най-евтини в ЕС

автор:Дума

visibility 604

/ брой: 116

24 нови ракетни площадки срещу градушки

автор:Дума

visibility 592

/ брой: 116

Русия и Виетнам - все по-близки

автор:Дума

visibility 730

/ брой: 116

Шолц търси решение за миграцията

автор:Дума

visibility 637

/ брой: 116

"Хизбула" заплаши и Кипър

автор:Дума

visibility 607

/ брой: 116

Още един провал

автор:Деси Велева

visibility 715

/ брой: 116

По-добри времена

автор:Мая Йовановска

visibility 649

/ брой: 116

За късия хоризонт

visibility 610

/ брой: 116

Войната, която пак ни напомня: "Хора, бдете!"

автор:Евгений Белий

visibility 670

/ брой: 116

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ