Начин за оцеляване
/ брой: 148
Според статистиката на БНБ от началото на годината до края на май българите, които живеят и работят зад граница, са изпратили на близките в България над 1 млрд. лв. Точната сума е 506,9 млн. евро, което е със 6,8 млн. евро повече от същия период за м. г. Само за май постъпленията са близо 117 млн. евро., което е най-високото ниво от началото на 2018 г. Това прави средно по 3,8 млн. евро на ден.
Сънародниците ни зад граница отново се подреждат до топ инвеститорите в страната. По данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в България по предварителни данни нарастват с 5,6 млн. евро за май 2018 г., при увеличение с 62,2 млн. евро за май 2017 г. За януари - май 2018 г. преките чуждестранни инвестиции в страната са 120,5 млн. евро (при 291,4 млн. евро за януари - май 2017 г.). Още малко статистика. През миналата година гурбетчийските пари се изчисляват на 1,15 млрд. евро. Това е с 284 млн. евро повече спрямо 2016 г., когато преводите възлизат на 869 млн. И това са само парите, изпратени официално, по банков път и чрез фирми за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница идват в страната. По данни на Евростат българските емигранти са на четвърто място в ЕС по този показател. Класацията се води от полските емигранти, които са внесли в страната си 2,822 млрд. евро.
За последните десет години изпратените пари в страната от емигрантите доближават 17 млрд лв. Трябва обаче да сме наясно, че тези пари хората не са ги изхарчили за купуване на акции на борсата или са участвали в приватизацията. Както е известно, за това си има богопомазани. Просто заради фрапиращата бедност емигрантските пари се превръщат в основния начин за оцеляване на останалите в страната. Защото пак според Евростат освен, че са най-бедни, българите харчат и най-много за храна в целия ЕС.