Набъбват фантомите в избирателните списъци

Фантомите в избирателните списъци набъбват. От 300 хил. през 2005 г. те са достигнали до 950 хил. през 2014 г. Това съобщи проф. Михаил Мирчев на заседание на Изборния борд в Министерския съвет.
Според проф. Мирчев има странни несъответствия между списъците на МВР, НСИ и ГРАО. "Тези данни граничат с абсурда. През 2005 г. разликата между списъка на НСИ и ГРАО, който върви по линия на ЦИК, е 300 хил. души. През 2009 г. разликата вече е набъбнала на 600 хил. души. През 2013 г. техният брой достига 900 хил. души. Сега, през 2014 г., те достигат 950 хил. души", каза още проф. Мирчев.
Като основа за сравнение той използва резултатите от преброяванията на НСИ, данните от МВР и избирателните списъци, които се правят на основата на информацията, съхранявана от ГРАО.
"5,5 млн. са издадените и валидните лични документи от МВР. Ако това число е вярно, реалните избиратели са от този порядък", констатира проф. Мирчев.
Филип Гунев, зам.-министър на вътрешните работи, отрече информацията за 950 хил. "мъртви души" в избирателните списъци да е вярно. Той обеща на следващото заседание да направи проверка и да съобщи данните. Според Гунев е некоректно да се прави аналогия между преброяване и избирателни списъци. "Преброяването не обхваща всички, докато в избирателните списъци това са списъците на всички българи, не само у нас. Тази разлика ще я има, докато критериите за избирателните списъци са такива по закон", обясни Гетов. По думите му ГРАО е технически изпълнител и прави това, което е записано в Изборния кодекс.
Поне 1,2 млн. са "мъртвите души" в избирателните списъци, заяви математикът проф. Михаил Константинов. Той обясни "що е то мъртви души" - "име, което го има в списъците, но на територията на секцията го няма". По думите му това са български граждани, които трайно са се установили в чужбина и "няма как да гласуват в България".
Поне 100 хил. души са гласували на две места - тук и в чужбина, където фактически дават вота си, заяви още проф. Константинов. Според зам.вътрешния министър Гунев по официални данни 70 души са гласували два пъти.
"В България има населени места, в които броят на имената в избирателните списъци значително надхвърлят фактически живеещото там население", каза още математикът. Според него, ако мислим по-нестандартно, още утре можем да решим проблема с "мъртвите души".
Членовете на борда се обединиха около идеята, че проблемът произтича от изискването на Изборния кодекс в списъците за вота да бъдат включени всички пълнолетни български граждани, които имат постоянен адрес. Между 1,2 и 2 млн. души обаче имат български настоящ адрес, но настоящият им е в чужбина - ЕС или трета страна. Социологът доц. Димитър Димитров предложи избирателните списъци да се правят по настоящ адрес.
Зам.-министърът на вътрешните работи увери участниците в борда, че МВР разполага с информация за българските граждани, които имат настоящ адрес в "ЕС и други световни дестинации".
Поне в 20 секции в Турция нито един от заявилите желание те да бъдат открити не е гласувал в тях, съобщи проф. Константинов. Според него някой притежава личните им данни "попълва бланкетно документите" и ги изпраща във Външно.
След поредицата от емигрантски вълни през годините се смята, че в южната ни съседка живеят около 500 хил. български граждани с турски етнически произход. "По официални данни в Турция живеят около 11 хил. български граждани, те произвеждат между 56 хил. и 90 хил. гласа", съобщи доц. Димитров.