На въздуха хвърчилото

Вече няколко години швейцарците правят пари от въздуха. Буквално. Продават бутилки с чисто газообразно вещество от Алпите на азиатци, забравили какво е да живееш без смог. А според всеизвестни икономически постулати, щом има търсене, логично е бизнесът да върви с пълна сила.

И всеки може тихо да завижда на някои предприемчиви жители на планинската държава. Или да се тюхка, че не се е сетил пръв да реализира нещо подобно. Или пък да жали китайците, че им се налага да си плащат, за да дишат нещо свежо, а не изгорели индустриални и автомобилни газове. Но се намери "представляваща превозвачите организация", която реши да направи на резил бизнеса с въздуха. Що пари и човешки ресурси са хвърлили хората, най-напред за да заподозрат, проучат, изчислят, пресметнат и провъзгласят, че по време на транспортирането му се произвежда бая повече въглероден двуокис в сравнение с онова, което вдишват онеправданите поданици на Поднебесната империя.

И докато населението и на други подобни държави, лишено от всекидневната привилегия да не усеща с белите си дробове все по-осезаемата екологична катастрофа, заплашваща Земята, се чуди как да спести средства, за да плати за вносен въздух, "борците" с вредни за околната среда начини за доставка явно умуват как да привлекат вниманието с номинации за антинагради.

Защото друго не могат да направят. Тъй като няма как за превоз на разстояние от няколко хиляди километра да се използват рационално обявените за по-по-най-еко съвременни електрически автомобили. А какъвто и друг транспорт да се употреби за целта, все ще може да се набеди, че е немилостив откъм произвежданите вредни газове. И хвърчило да пуснат да пренася глътка свежест, пак ще има недоволни.

Затова, вместо някои абсурдно да се занимават с бизнеса на чистия въздух, най-добре е да се насочат към чистотата на собствената съвест.