На върха разбираш, че всяко усилие си струва

Мони ГЕОРГИЕВ

ИВО АНГЕЛОВ е роден на 15 октомври 1984 г. в Перник. Завършил е средно образование в местното спортно училище "Олимпиец". Женен, има дъщеричка Яна, родена на 1 януари 2013 г. Първият му треньор е Веселин Цветков, а сега в националния отбор тренира под ръководството на двукратния олимпийски шампион Армен Назарян. Ангелов е първият европейски шампион на България за 2013 г. Класикът триумфира на първенството в Тбилиси в кат. до 60 кг. На финала в грузинската столица българинът надви Иван Куляков (Рус) с 2:0 части (2:0, 1:0). Отличието бе дълго чакано от 28-годишния перничанин, който има още по 2 сребърни (2011, 2012) и бронзови медала (2005, 2009) от надпревари на Стария континент. Иво има и бронз от световния шампионат в Истанбул през 2011 г. Миналото лято в Лондон дебютира на Олимпийски игри, като във втората си среща загуби от Омид Хаджи Нороози (Иран), триумфирал впоследствие с титлата.

Цитат
За 2013-а още не сме получавали финансиране от спортното министерство
Мечтая да тренирам деца, да предам опита си на млади борци

- Иво, към колекцията от два сребърни и два бронзови медала успя да прибавиш и златен. "Най-после" ли бе първата мисъл, която ти мина наум след победата?
- Да, първата бе точно такава - имах вече два изгубени финала и трябваше да дам 110% от себе си, за да стана шампион. Казах си, че повече не мога да греша в решителната част. Изключително се радвам, че успях. Най-трудната ми схватка бе с руснака, във финалния сблъсък. Треньорите обаче успяха да ме мотивират и да свалят напрежението навреме.
- Чувстваш ли се по-спокоен, след като една от големите цели в кариерата ти е изпълнена?
- Точно така се чувствам - спокоен и облекчен, че изкачих европейския връх. Сега искам да атакувам и световния на първенството през септември (16-22, Будапеща, Унгария).
- Заяви, че не си могъл да сдържиш сълзите си от радост. Спомняш ли си колко пъти си плакал от щастие?
- Наскоро плаках - когато се роди дъщеря ми. За предишни случаи не се сещам.
- Кога и как започна да се занимаваш с борба?
- Започнах през 1996 г. Една от мечтите ми беше да стана футболист. Моите приятели, които тренираха борба, казаха, че за загрявка играят футбол. И си помислих: "Защо да не отида да ритам преди тренировките по борба"? Така се запалих, общо взето - исках футбол, а започнах и друг спорт. Когато ми показаха хватките, се влюбих в тях. Сега не съжалявам, че не съм гонил топката през годините.
- Има ли и други спортисти в твоето семейство?
- Аз съм вторият. По-големият ми брат също тренираше борба, даже започна по-рано. И по-малкият също бе борец, дори се изяви на европейско за кадети, но вече и двамата се отказаха.
- Споменахме семейството ти. То се увеличи с един член в първия ден на новата година. Намираш ли символика в датата на раждането на дъщеричката ти Яна?
- Като се позамисля, вероятно има символика в числото 1. Надявам се всички мои бъдещи медали да бъдат от първи места. Присъствах на раждането й и това е най-голямото щастие в моя живот - да бъда баща!
- Разбрах, че си се запознал по интересен начин със съпругата ти Венета.
- Да, получих общински апартамент в Перник за бронза от европейското през 2005-а. Един приятел ни запозна, бяхме комшии с нея, живееше 3 етажа над мен. Засичахме се около блока, по стълбите. Поканих я на рождения ми ден и оттам тръгнаха нещата.
- Какво промени в живота и спорта Яна? Трудно ли е да бъдеш добър баща и успешен атлет едновременно?
- Може би ми даде по-голям хъс да тренирам, когато се готвя, да давам всичко от себе си. Винаги мисля за нея. Много по-трудно е да бъдеш перфектен в 2 роли. И да се похваля - сутринта сам я нахраних и й смених памперса (усмихва се).
- Какъв житейски урок би искал да й предадеш?
- Никога да не се отказва. От нищо. Винаги да преследва докрай целите си.
- Трите думи, които най-добре те описват?
- Скромен... (замисля се), борбен, отговорен, справедлив - ето, четири са вече.
- А суеверен ли си?
- Преди бях много суеверен, но вече не намирам смисъл. Винаги ми е изигравало лоша шега.
- Девиз имаш ли?
- "Никога не казвай никога!"
- Изпълнителното бюро на МОК препоръча борбата да бъде изхвърлена от Олимпийските игри. Какви смяташ, че са мотивите?
- Борбата не е толкова комерсиален спорт, предполагам най-вече заради това. Надявам се, че ще си променят решението.
- Смяташ ли, че борбата е атрактивна за публиката при сегашните правила?
- То че ще има промяна на правилата, ще има. Но аз смятам, че и така е доста привлекателна за гледане. Щом говорим за атрактивност и за брой зрители в залата - нека шефовете на МОК да видят колко хора имаше на европейското в Грузия.
- Оптимист ли си относно положителната развръзка?
- Да, голям оптимист съм. Хайде да не се заричам, но на 99% съм убеден, че борбата ще остане в олимпийската програма.
- Смяташ ли, че евентуалното изваждане ще убие желанието у подрастващите?
- Факт, има го и този момент. Не зная спортист, който да не мечтае да отиде на Олимпиада и да се качи на най-високото стъпало на стълбичката. Може би евентуалното премахване ще обезцени до някаква степен всичко, което борците са печелили през годините.
- След Олимпиадата в Лондон си обмислял възможността да сложиш край на състезателната си кариера. Защо?
- След надпреварата в Обединеното кралство, на която не постигнах добър резултат, наистина ми минаха подобни мисли. Вече съм на такава възраст, че трябва да разглеждам и подобен вариант. Но след като станаха треньори Армен Назарян, Милчо Радуловски и Янко Шопов, те ми казаха: "Защо, след като не успя да си вземеш медала от Лондон, не го спечелиш в Рио?" Момчетата от националния също ме надъхаха и това ме накара да тренирам все по-усилено. Само с присъствието си в залата Армен те вдъхновява да се раздаваш докрай. Промени стила на работа. Има много голяма разлика между предишните треньори и настоящите. Тя пролича и на форума в Грузия, сега всички тренираме с голямо желание.
- С какво смяташе да се занимаваш?
- Щом реших да продължа и да гоня злато в Рио, малко е рано да мисля в детайли за това. Но една от мечтите ми е да тренирам деца, да предам опита си на млади борци.
- Следиш ли отблизо подрастващите и виждаш ли новия Иво Ангелов?
- Отблизо е силно казано, но се опитвам да ги наблюдавам. Не знам кой ще е. Да се надяваме, че ще го има "новия Иво" и че той ще задмине успехите на сегашния. Постиженията на Армен Назарян - трудно, но ще е постижение, ако спечели и половината от неговите медали.
- Какво послание би предал на тези, които сега тръгват по твоите стъпки?
- Пожелавам на всички най-вече здраве. И нека да не се отказват! Борбата е много трудна, а и спортът като цяло. Но когато се качиш на върха, виждаш и усещаш, че всичко, което си правил, си е заслужавало всяко усилие и лишение.
- Борбата обаче не е сред най-добре платените спортове, трудно се преживява от нея.
- Така е, за огромно съжаление. От началото на годината аз и моите колеги не сме взимали нито лев от спортното министерство. Трябваше да има и лагер на Златни пясъци, но и той се провали заради липса на финансиране. Оцелявам благодарение на г-н Гриша Ганчев, който помага много на българския спорт. Водя се служител в неговата фирма, досега заплатата ми не е закъснявала и с ден. Иначе в България за практикуващите спортът отдавна е по-скоро хоби.
- Как щеше да се изхранваш, ако Гриша Ганчев не ти помагаше?
- Не знам. Заради него съм и в спорта, защото той обича борбата и помага.
- Интересува ли се още от футбол неуспелият футболист Иво Ангелов?
- Да, гледам футбол. От българските отбори съм за "Литекс". Любимият ми тим от чужбина е "Манчестър Юнайтед". Фен съм им от финала с "Байерн" Мюнхен в Шампионската лига, коя година беше...
- 1999-а...
- Да, тогава немците поведоха 1:0, но "Юнайтед" не се предадоха, направиха фантастичен обрат само за 2 минути в добавеното време. Никога няма да го забравя.
- Справедлив ли беше мениджърът на "Юнайтед" сър Алекс Фъргюсън в отношението си към Димитър Бербатов, който напусна "Олд Трафорд"? Като че ли нашето момче не получи достатъчно шанс?
- Както повечето българи, аз също смятам, че Митко бе подценен и заслужаваше повече на "Олд Трафорд", защото е изключително талантлив футболист. Това не го казвам само аз, а е мнение на много хора по целия свят. Той го доказва и във "Фулъм". Само за няколко мача се превърна в лидер на отбора и е втори капитан. Когато Бреде Хангеланд не играе, именно Бербатов носи лентата. Той е и основният голмайстор на лондончани. Досега е вкарал 13 гола, което за отбор като "Фулъм" е много.