На риба с Коце Златков

Кой е Коце Златков ли? Бивш радиопублицист, писател и главно баш майстор в риболова. Професор в занаята. Даже академик. Казвам всичко това, за да си представите какво неудобство може да изпита аматьор като мен, клекнал рамо до рамо с него край някой водоем.
А ние сме клекнали. По-скоро стърчим прави край някаква воденичка в околностите на Белица. Ще ловим пъстърва. За да не си мешаме въдиците, Коце ме е забил в единия край, а той си е избрал другия. Така че, слава богу, не сме "рамо до рамо".
Никога в живота си не съм ловил пъстърва, но той ме е инструктирал и собственоръчно е завързал на влакното ми съответната въдица с изкуствена муха. Муха, щото "пъстървата на муха кълве, а не на някакъв си прост червей като тъпите шарани". Така казва "професорът", а щом той го казва, две мнения по въпроса няма.
Той замята от своя бряг, и аз замятам. А в главата ми бръмчи не изкуствената, а истинската муха на страха - да не се изложа. Замятам и навивам. Пак замятам, и пак навивам... Грънци. Ни пъстърва, ни дявол. Изведнъж водата около мухата започва да кипи - рибешки гърбове. Не един, а... Боже мой! Това не са пъстърви, а цяло ято шарани. Преследват движещата се въдица, но никой не я захапва. Защо? Как защо! Защото не са пъстърви, а тъпи шарани. А шараните не кълват на муха, а на червей. Решавам задачата мълниеносно. Закачам червея направо върху изкуствената муха. Замятам и - първият шаран е вече в живарника. Повтарям. И вторият пляска на брега.
- Коце-е! - викам. - Как е при тебе?
- Не кълве.
- А при мене кълве.
- Лъжеш - не вярва Коцето.
Виждам го как скатава въдицата си и се отправя към мен за проверка. Докато пристигне, аз хванах и четвъртия.
Коцето пули очи към моя живарник и пита от упор:
- Как успя? С изкуствена муха, пък...
- Тайна - казвам аз многозначително.
- Кажи де, нали сме дружина - умолява ме Коцето.
Смилих се и му показах новата стръв. Коцето прибави към изкуствената си муха червейче и замятахме дружно. Сега наистина "рамо до рамо". Но този факт вече не ме смущаваше, защото "професорът" призна:
- Че ти си бил голяма работа. Пък аз те мислех за аматьор.

Димитър Точев-Дунавец