На ръба на оцеляването

За какво харчи пенсията си от 208 лв. 80-годишна вдовица в "прилично" здраве (прекарала е 2 инфаркта и поддържа кръвно 180-190 на 100), която живее сама в гарсониера и не получава рента, няма двор, в който да отглежда зеленчуци или 2-3 кокошки, отоплява се на ток?

За животоподдържащи лекарства - неоригинални, отпускани по здравна каса (не се включват болкоуспокоявящи, спирт, памук, риванол, витамини и пр.) - около 60 лв.
Вода - 10 до 12 лв.
Телефон - около 8 лв.
Кабелна телевизия (лукс, но услугата с отстъпка за пенсионери!) - 12 лв.
Ток (в зависимост от сезона) - от 20 до 90 лв.
За асансьор и поддръжка на входа - 5 лв.
Общо месечно (в зависимост от сезона) -  117 до 187 лв.
Остатъкът за храна - (в зависимост от сезона) - 21 до 91 лв.
Веднъж годишно - 40 лв. данък сгради и такса смет.


Заради високата си пенсия тази жена не се вмества в критериите за социално подпомагане - нито за месечна помощ, нито за целева помощ за отопление.
Колко души ще познаят себе си в тази картина? А всъщност истинският проблем е, че в мизерия растат повече от 1/3 от българските деца.
Питам 80-годишната дама дали знае, че 2010-а бе обявена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване? Отговорът е отрицателен.
Същия въпрос задавам в София на майка и 12-13-годишната й дъщеря. Тe са съсредоточени в търсене на препитание или "съкровища" в кофа за смет в близост до редакцията. "Нищо не са ни дали социалните...", отговаря лаконично майката. Твърди, че напоследък все по-малко вещи и храна намират в контейнерите, макар че е имало и "добри времена", когато се намирали и часовници.
Продължавам с импровизираната си анкета. Уви! Отговорите са сходни. Някои дори допълват, че именно през м.г. домакинството им започнало чувствително да обеднява, а според други нещата може да са още по-зле. Студентка обаче знае, че 2010-а е била за борба с бедността. Въпреки това смята, че не е направено кой знае какво за подобряване живота на бедните.  
.........................................
 
Доколко България изпълни мотото на европейската година: "Да спрем бедността сега!"?
Бедността има едно и също лице навсякъде - и в Италия, и в Германия, и в Швейцария. За бедни се смятат хората, които живеят с по-малко 1,50 долара дневно. И все пак в България има нещо различно и то е, че цените на стоките и услугите у нас се доближават до цените в повечето страни от ЕС, ала доходите у нас са в пъти по-ниски спрямо тях. Това го знаем.
Бедните българи са сравнително постоянен контингент - около 1,1-1,2 млн. души, пише в становище на Икономическия и социален съвет (ИСС) от пролетта на 2010 г. Други експерти определят като бедни над 1,7 млн. души у нас. Факт е, че в България

втора година линията на бедността е 211 лв.

Международни експерти я определят като 13 пъти по-ниска от прага на бедност в старите страни членки на съюза и близо 3 пъти по-ниска в сравнение с новоприсъединените през 2004 г.
Още един съвременен феномен, който според експертите има най-ярко изражение в България - работещите бедни. От хората с трудов ангажимент 15,4% са с намалели доходи, въпреки че работят същия брой часове, други 15% са с намалели доходи поради намален брой работни часове.
Над 420 хил. (повече от 1/4) от децата в България мизерстват, т.е. всяко трето семейство у нас с две или повече деца до 6 г. е бедно, сочат данните от български социологически проучвания, публикувани на електронната страница на Европейската година за борба с бедността.

Какво се направи

в годината за борба с бедността?
МТСП организира и проведе 100 инициативи, мероприятия и дейности, в които се включиха над 4500 преки участници. Сред тях бяха:
- изследване по въпросите на бедността и социалното изключване;
- разработване на 28 местни планове за борба с бедността и социалното изключване;
- анализ на законодателството, свързано с борбата с бедността и социалното изключване;
- 2 национални конкурса за детско есе и за детска рисунка и издаване на книга с най-добрите творби от проведените конкурси;
- 26 информационни дни в областни градове на страната;
- 8 дебата;
- 6 кръгли маси;
- 6 местни срещи на хора, живеещи в бедност;
- 3 беседи с ученици и студенти;
- Фестивал на спорта, музиката и танците за деца, живеещи в специализирани институции;
- семинари с НПО, разработване и издаване на брошури, разпространение на информационни материали за политиките за борба с бедността, филм и пр.
Като цяло целта на инициативите е хората да бъдат информирани.

Какво се случи с доходите и разходите

на хората в годината на бедността? Ако преди 2 години с месечните детски добавки можеше да се купят 20 л мляко, днес те стигат за 11-12 л, пресмятат семействата. Общият доход на лице от домакинство (311 лв.) представлява 60,9% от необходимите средства за издръжка на живота, отчита в края на 2010 г. КНСБ. Спрямо трето тримесечие на 2009 г. спада относителният дял на доходите от работна заплата (с 4,3%), от извън работната заплата (с 52,9%), от социални помощи (с 21,6%). Това са числата. Иначе реалното обедняване на народа не може да се пресметне, а и няма воля да се пресмята, нито да се търсят истинските причини за това.
У нас не е спазена директивата на ЕК, според която минималната работна заплата трябва да е 60% от средната за страната. През 2010 г. минималната заплата бе 37,1% от средната!
В България липсват надеждни официални данни за размера на

бездомността

пише в материалите на МТСП, публикувани на електронната страница на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване. По-нататък е добронамереното обещание "разработването на по-ефективна политика за справяне с бездомността ще бъде обект на обсъждане през декември 2010 г..."
Част от 17-те млн. евро, отпуснати от Европа за Годината, са предвидени и за трапезарии за бедни. В България МТСП финансира 140 проекта за разкриване на обществени трапезарии на обща стойност 1 870 887,12 лв. през зимата на 2009-2010 г., когато започна истинската криза у нас. Тогава общо 11 185 бедни и бездомни хора получаваха топъл обяд. За отминаващата зима  фондация "Институт "Отворено общество" дофинансира инициативата на МТСП за периода октомври-декември 2010 г. с 1 278 120 лв., а НОИ дари 19 152 лв. за 135 обществени трапезарии за общо 11 200 души.
Така изглежда равносметката за годината за борба с бедността. Изолацията, зависимостта, мизерията за хората "зад борда" остават непроменени. По-големият проблем е, че "зад борда" изпадат все повече хора. Все повече разчитат на милостиня, за да оцелеят физически. Иначе, всички знаем, че най-добрата инвестиция за бягство от бедността е образованието на децата ни.