"На комунисти стипендии не даваме"

Цветана Мицеева - Кършовска

Преслав Борисов Кършовски е роден в София на 7 април 1905 г. Произхожда от известната революционна фамилия от град Елена - Кършовци. Тази фамилия води началото си от Търновския болярин Кършо войвода, водил до края на живота си борба с османските завоеватели за освобождение на отечеството си. Поколения след поколения са носили името на Кършо войвода и продължавали неговата борба за освобождението на България.
През втората половина на ХIХ век потомците му - братята Кършовци от Елена, изцяло са се отдали на Националноосвободителното движение. Най-големият от тях - Иван Попхристов Кършовски е дядото на Преслав Б. Кършовски, посветил живота си не само на Националноосвободителното движение, но проявил се и като просветител, книжовник, публицист, журналист.

Първородният му внук

Преслав Борисов Кършовски го помни и винаги се е стремял да се приближи до неговия честен, родолюбив, духовен живот, наследил от него любов към обществената полезна дейност, любов към публицистиката и творческата критика.
През своя живот е написал стотици статии, рецензии във вестници и списания: "Жупел", "Щит", "Звънар", "Час", "Театър и публика", "Заря", "Мир", "Днес", "Изкуство", "България", "Българо - съветска дружба", "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Литература", "Вечерни новини", "Труд", "Земеделско знаме", "Изгрев", "Народна младеж", "Народна култура", "Литературен фронт", "Кооперативно село" и други.
Преслав Кършовски завършва Държавната художествена академия в София през 1927 г. при известните български художници професор Цено Тодоров - живопис, и професор Васил Захариев - графика. На художествената изложба на дипломантите от академията той участва с две работи - пейзажи от България. Изложбата е посетена от полския посланик у нас по това време - Търновски. Посланикът използва пребиваването си в България да потърси сведения и корените на фамилното си име - Търновски, наследено от дядо му. Името Кършовски пробужда интереса му и той изявява желание да се запознае с художника. Харесва творбите му и него самия като личност и му осигурява финансови средства, за да посети Франция и да се запознае с европейското изкуство. След завършването и приключването на задължителния стаж Преслав Кършовски не е бил назначен на работа като гимназиален учител, защото е син на комунист и самият той е набелязан като такъв. Дипломиран, започва да се занимава с приложна дейност.

Спестява средства и заминава за Виена

и оттам в Полша. По това време в гр. Познан е открита ретроспективна изложба на полското изкуство. Увлича се от творбите на Артур Гротгер, Ян Хелмонски, Станислав Виспиятски, братята Геримски, Ян Матейко, Тадеуш Прушковски, Владислав Скочиляс. Преслав Кършовски е романтичен по дух, намира атмосфера за своя ентусиазъм и решава да остане в родината на Шопен и Мицкевич. Материално необезпечен, без средства, с вяра в бъдещето, се явява на конкурс и се записва за редовен студент в Държавната художествена академия във Варшава. В писмо до баща си го моли да отиде при министъра на образованието и да издейства стипендия за следването му в Полша. Но министърът отказва такава с думите "На комунисти стипендии не даваме". В началото Преслав Кършовски се самоиздържа като рисува портрети на свои колеги, приятели, в ресторантите и кафенетата. Още през първата година за проявени успехи академичният съвет му отпуска стипендия. Атмосферата в академията, другарството, което среща в славянската столица с богато историческо минало, става близка на чувствителния и отзивчив българин.
Във Варшавската академия

специализира цели 6 години

при проф. Тадеуш Прушковски - живопис, при проф. Владислав Скочиляс - изящна графика, при проф. Едмонд Бартоломейчик - приложна графика, и при проф. Винценти Драбик и Владислав Дашевски - театрална декорация. През следването си е участвал в много конкурси и получавал награди. Много негови колеги заминават за Америка и го канят да тръгне с тях, но той отказва и предпочита да се завърне в родината си. В дружбата си с полски студенти си е създал топли другарски връзки с прогресивни студенти, принадлежащи към полската комунистическа партия, с които продължава приятелството си и след завръщането му в България, като проф. Вацлав Вашковски, проф. Внук, проф. Витолд Миллер, инженер Ришард Вишневски, Станислав Виткеевич - Виткаци, известен художник, писател, критик, драматург, философ и други. Преслав Кършовски е първият български художник, дипломиран във Варшавската академия. Завърнал се в България, той работи както в портретния жанр, така и в пейзажа, мъртвата природа, фигуралната композиция и театралната декорация - сценография. Той е един от видните майстори на екслибриса. Проявява се не само като художник, но и като общественик с организационна дейност в много институти. Той е един от основателите на съюза на дружествата на художниците в България от 1931 г. и непрекъснато до 1956 г. е секретар, касиер, подпредседател, председател на секциите живопис, графика, приложно изкуство, критика и председател на Стопанския съвет към съюза на художниците. Той е един от основателите на дружеството на Новите художници - дружество с нови социални тенденции в тематиката.
Председателствал е секция на българските художници при Българо-съветското дружество, председател на Клуба на завършилите висши учебни заведения в Полша българи, подпредседател и секретар на Българо-полския комитет след 9 септември 1944 г. Освен обществените дейности след завръщането си в България Преслав Кършовски работи като чиновник, театрален художник (чрез конкурс) в Пловдивския драматичен театър, Варненския драматичен театър, Народния театър и Народната опера в София.
Преслав Кършовски е

един от основателите на Софийската градска художествена галерия

както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е. По същото време е преподавател по плакат и сценография във Висшия институт по изобразително изкуство "Николай Павлович".
Дълги години е съветник при Комитета за културни връзки с чужбина и като такъв организира първата българска изложба в Лувъра - Париж, с копия от стенописи от църквите в цяла България. Организира поредица от изложби в Турция, Ирак, Сирия, Алжир, Тунис. Дълги години е и председател на Съвета за култура при Димитровския районен съвет, основател и дългогодишен председател  на Института по народно творчество и самодейност.  Наред с богатата си обществена дейност той се изявява като художник, участващ в международни изложби на Съюза на българските художници и самостоятелни изложби в СССР, Полша, Унгария, Чехословакия, ГДР, Румъния, Франция, Югославия, САЩ - Чикаго, Индия, Сирия, Тунис, Алжир, Ирак, Турция. Негови творби се намират в картинните галерии в страната: НХГ София, СГХГ, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен, Враца, Търново, Шумен, Елена, Жеравна, Разград, Провадия, Самоков, Нова Загора, Русе, Добрич и др., в чужбина: Франция, Полша, Югославия, ГДР, Гърция, СССР, Сирия, Либия и др.
Любовта към Полша, която счита като своя втора родина, и в която се е чувствал като сред свои родни братя, е изразил в прояви, които разкриват чувствата му. По време на бандитското нападение на хитлерофашистите над полския народ таванското му жилище в София често е ставало

 скривалище и път за познати и непознати поляци

преследвани от фашистите и бягащи в Англия, Франция, САЩ.
Като член на Българо-полското дружество и като секретар по това време на Съюза на дружествата на българските художници проявява голяма дейност при организирането на Полския културен център в София. Там участва при изготвянето на проектодоговора за българо-полска дружба.
През 1944 г. при реорганизирането на Българо-полското дружество, на което за председател е избран изтъкнатият комунистически ръководител Васил Коларов, Преслав Кършовски е избран за секретар.
През 1946 г. при честването на 90 години от смъртта на Адам Мицкевич по инициатива на ръководството е издаден специален вестник за тази годишнина. А във връзка с националния празник на Полша е издаден друг вестник - "Полша". По това време по проект на Преслав Кършовски се изработва и бюста-паметник на Адам Мицкевич, намиращ се в морската градина на град Бургас. Релефът на Мицкевич на паметника е работа на известния скулптор Пандо Киселинчев, по негова инициатива е направен и релефът на Шопен, изработен от скулпторката Мара Георгиева, поставен в концертната зала "България". Днес не се знае дали се намира още там.
Като директор на Националната художествена галерия Преслав Кършовски е представил в експозицията на галерията творби на полски художници, които са работили на българска тема и са идвали в България като Антони Пиотровски, Айдукиевич, Михайловски, Хенрих Денбицки и други. За полското посолство в София е изработил композицията-живопис "Владислав Варненчик", заедно с Люба Паликарова. Композицията се намира в салоните на полското посолство. При организирането на музея Варненчик във Варна е член на комисията.
За неговата дейност в България е награждаван с много златни, сребърни ордени и медали, почетни знаци от различни институти и министерства.
По предложение на Съюза на българските писатели е удостоен със званието "Заслужил художник на НРБ".
За заслугите му към Полша полското правителство го удостоява със званието "Заслужил деятел на културата на Полша", със златен орден за заслуги на Полската народна република, златен орден за полската култура и медал 1000 години Полша. Обявен е за почетен гражданин на Варшава.
Преслав Кършовски умира на 25.02.2003 г. Настоящата кратка биография е посветена на десетгодишнината от смъртта му.