На изпроводяк
/ брой: 193
43 на сто от българските младежи биха заминали зад граница с опцията да се върнат обратно, невъзвращенците са 12 на сто. Чалгата е най-слушаната музика сред младежите. Повече от плашещи са данните на НЦИОМ. Или вече се примирихме и претръпнахме да чуваме, че децата са песимисти, чалгаджии и безумни мечтатели, които чакат удобна възможност, за да заминат за чужбина?
При всяко подобно проучване лъсва истината какви времена идват - все повече българчета заминават уж за малко, а остават завинаги в чужбина. Вярно, че не всеки, който мечтае да се махне, тръгва наистина, но все пак... Не е успокоително, че в сравнение с останалите страни българите са прашинки в морето емигранти.
На фона на пълните самолети, излитащи от България, телевизионният ефир бълва поредната "успяла българка" в лицето на безброй Златки, плеймейтки, чалгаджийки и миски. Перспективата за младите мъже пък е представена от футболисти, които по-често мятат салфетки в нощни клубове, отколкото вкарват голове. За пример се сочат мутри и добре облечени бизнесмени. Чичко Паричко и Деса Поетеса са любимци на подрастващите, според които Пенчо и Петко Славейкови са братя, а Ботев, Левски и Пирин са футболни отбори. Или клишета, които, като чуем в кофти контекст, трябва да налитаме на бой.
Пуританите веднага се възмутиха как може младежите да поставят стандарта си на живот преди образованието. Какво друго да очакваме, когато постоянно набиваме, че безплатен обяд няма? От малки децата знаят, че няма ли пари - няма храна, образование, че понякога и любов. Професионалното ориентиране на децата говори кои са новите приоритети - компютри и реклама. Място има и за класическите медицина и право. Даскал вече е обида, а не престиж. Сервитьорката взима повече от професор. В България. Защото в чужбина това не е така. И младите отиват там, където ще бъдат оценени, дори и това да значи далеч от Родината.