На гости вкъщи

Иван Ченчев

Имало едно време... Така започват приказките. У нас така започва всеки носталгичен разговор. Между приятели, между неприятели, между мъж и жена. Говорим ли, говорим за пропуснати ползи, за постигнати резултати. За величие. А повечето хора вече даже не излизат от домовете си. Навън са предимно спортистите. Тренират, състезават се. И мутрите, които сега са улегнали бизнесмени, минали през спорта. Останалите – тези по къщите, нямат пари, нямат самочувствие. Владее ги срамът. Яко ги е стиснал. Обладал ги е. Понякога заради един пробит долар. Ей, хора, в тези мракобесни времена спорт му е майката. Той разтушава душа и тяло. Някак си, казваш след всяко физическо натоварване – намерих себе си. Чувстваш се укрепнал. Усещаш, че имаш и собствени възможности. И те са си лично твои.
Какво искам да ви кажа ли? Бях в Канада и започнах да пиша за роден вестник в Торонто. Казва се „Български пламък”. За едно начинание. С един приятел събрахме наши емигранти и направихме отбор по футбол. Стигнахме полуфинал в местната лига. Да ви призная, по българин не съм се чувствал оттогава. Носехме екипи с герба на гърдите. Кеф. Побеждавахме разни и обяснявахме за България. И те помнеха. Не заради обясненията къде е тя. А заради победите. Бяхме доволни, но не и щастливи. Защото живеехме в Канада, но не и у нас. Бяхме на гости вкъщи. Така се казваше статията. Върнах се тук и гледам, че много хора страдат. Нека поне знаят, че не са на гости вкъщи. Макар, че така ги карат да се чувстват. Тук са си. И това не е лошо. Аз го разбрах. Ще го разберат и те. Дано да е през спорта. Напук на останалото.
Знаете ли какво е стрийкинг? Доскоро и аз не знаех. Така се нарича действие с тичащ гол човек по време на спортни състезания. И като футбола тръгва от Англия. Интересното е, че ние тук го побългарихме и това. Спортистите ни се усещат като голи въпреки екипите. Дори и на тренировка. И въпреки победите. Спортът отдавна не е държавна политика. А трябва. Така ще спасим десетки хиляди от срама да преживяват нахлузили оръфани пантофи. Ще ги спасим от улицата.
Наскоро главният секретар на МВР Светлозар Лазаров каза, че у нас се е зародила така наречената родова престъпност. И криминално проявените вършели своята незаконна дейност преминавайки от един клан в друг. В спорта обаче добре, че са родовете. Има стотици примери за отдаденост и успех благодарение на една фамилия. Някой спомня ли си братя Етрополски? Заради тях имахме световна титла във фехтовката. Васил на сабя през 1983 година, както и 3 Световни купи. Да не говорим за феноменалните сестри Малееви. Само с памет обаче не става.
В четвъртък бях на събитие на Обединени спортни клубове ЦСКА. Ако бях от Пловдив, щях да кажа, че ми е станало густо на душата. Там бяха и от Левски. Евала и на двата гранда. И Нешка щеше да се изкефи с нейните „Два свята”, да знаете. Това е спортът. Ако не сме заедно, не сме дори и сами. Никакви ще сме, защото няма състезание с един кон. Там видях на живо и един истински папа – този на българските щанги. Иван Абаджиев. Да е жив и здрав Старшията. Велик! Та само възпитаниците му са донесли над 100 медала на България от олимпиади, световни и европейски първенства. Ако в живота най-важен е човекът до теб, то в спорта той е Негово Величество треньорът. Не оставяйте Абаджията така. Той е тук. Търсете го. Чуйте го. Все още има на какво да ни научи. И много други като него. Нали, господин Димитър Пенев? Дано след тези редове не сте натъжени. Не бива. Въпрос на гледна точка.
Иначе четох, че 42-ма българи подали заявление в един щат в САЩ, претендирайки за наследството на една българка - Мери Петрофф, живяла там и натрупала 1,5 милиона долара. И сега от кметството наели група да проучва родствените връзки. А Бог да я прости, Мери нямала деца. Даже и покойната й сестра нямала. Видяхте ли? Въпрос на гледна точка е било за тия със заявлението, да претендират за парите. Поискай и ще ти бъде дадено, пише в Библията. Обещавам ви да искам докрай хубавото за спорта. Искайте и вие. Има си дори цяло министерство, барабар с федерациите и програмите. Искайте. Щото, както е тръгнало, сами няма да дадат...