На гости в миналото

Забелязвате ли, че голяма част от новините напоследък са с обратен знак: четем все по-малко, по-рядко посещаваме концерти и театри, а вече светът започна да забравя и що е гостоприемство.

Къде са времената, когато звъннеш ли на вратата на приятел или съсед, той бърза да те покани да влезеш и най-напред гледа да сложи на масата нещо вкусно или поне да предложи едно кафе? Къде изчезнаха истинските домакини, за които е въпрос на чест да ви почерпят с току-що опечен кекс или прясно приготвено сладко?

В някои страни, прочути по цял свят с преклонението пред всеки гост, щом прекрачите прага на нечий дом, първо се стремят да ви нахранят. И няма значение откъде идвате, колко е часът и дали ще останете за 5 минути или за 5 дни - най-важното е да хапнете нещо. А думите за поздрав и радостта от срещата се сменят с въпроса "Гладни ли сте?". И отговорът всъщност няма значение, защото, докато се усетите, импровизираната трапеза вече е подредена. Седнете ли на масата, някой непрекъснато ще се грижи чинията и чашата ви да са пълни. Ако пък не опитате от всичко и по няколко пъти, това може да предизвика дори обида.

Въпрос на възпитание е да се предложи помощ на гостоприемните стопани. Въпрос на чест е те да откажат, а после да се съгласят и да ви доверят изплакването на чашите например. С малки жестове да покажат, че ви приемат за свои, и да ви накарат наистина да се почувствате като у дома си.

Гост е човек, който е дошъл като приятел в дома на някого. Независимо дали е поканен специално, или е влязъл случайно и дори изненадващо. Всъщност, именно добронамереното отношение между хората е в основата на желанието не само да вдигнете с някого една-две наздравици, но и да го допуснете в личното си пространство. Ни повече, ни по-малко.

С гостоприемството си отива не само страхотна традиция и изграждана с векове култура на поведение. Идва краят на цяла епоха, когато за хората беше истински ценно просто да са заедно. Нима наистина това ще остане в миналото?