На БСП не й трябват разделителни линии

Ганка Златинова*

Решението за свикване на 48-ми конгрес на БСП вече е факт. Приет е дневният ред. Уточнени са докладчиците по основните теми. Отчетно-изборните събрания на първичните партийни организации и избирането на делегати за конгреса са в ход. Медиите всеки ден се изпълват със съобщения, оценки и прогнози за това, което се очаква на  конгреса. Видимо се очертава той да не бъде рутинен, а да донесе нещо ново и модерно.
В партийните среди и в обществото най-коментираният въпрос е спорът между бившия председател на БСП Георги Първанов и сегашния Сергей Станишев за лидерския пост в партията. Този спор е неприятен, но не бива да се приема като трагедия. Той е в духа на партийната демокрация и традиция. Онова, което разтревожи членската маса и симпатизантите на БСП, е характерът, съдържанието, тонът и езикът на публичните изяви. БСП е заплашена от разцепление, и то тъкмо сега, когато проблемът над проблемите е връщането на доверието и подкрепата на БСП и съхраняване на нейното единство. 
Целият ми трудов стаж премина в партийните структури. Извървях пътя от най-долното до най-горното стъпало в тези структури. Познавам добре магията на светлината и сенките в дейността и делата на партията като управляваща сила. Съпричастна съм на по-голяма част от нейните успехи в София и в страната. Нося отговорността, за греховете, допуснатите слабости и пропуснатите възможности за по-големи и по-трайни положителни резултати. Участвала съм в подготовката и провеждането на всички предконгресни кампании след 1952 година. Вярно, по онова време обстановката, настроението и възпитанието на комунистите бяха по-други.

А и фаворит за поста генерален секретар
на БКП винаги беше един

Той винаги печелеше сто процента от гласовете. Така че по онова време борбата и спорът не беше за стола му, а главно за място в Политбюро, Секретариата и състава на ЦК на БКП. И тогава имаше спорове и подмазване, несъгласия и одумване на някои от кандидатите за различни постове. Имаше ревност, скрита завист и несъгласие. Но над всичко се извисяваше партийната дисциплина, партийният морал и възпитание и главно - отговорността за единството в партията. Може би затова сега моето поколение така тревожно и болезнено изживява този недомислен и загадъчен спор за председателския пост в партията.
Този спор започна малко изненадващо и като някаква закачка. Разви се в стил на междуличностен спор и достигна нивото на взаимни лидерски упреци, което роди т.нар. разделителни линии. А те са подводни камъни за единството на партията, защото са сблъсък на общи и различни идеи, поглед и позиция в търсенето на промяната и новото в нейното развитие.
Моят най-ценен житейски и партиен урок, останал като завещание от миналото, е, че партията не може да върви успешно към утрешния ден и към новото, ако в нея е бацилът на вътрешнопартийното заяждане. Това е път, който води до подкопаване на единството. А за по-голямата част от моето поколение това е съдба, ключов проблем, от който зависят силата, кредитът на доверие, бъдещето на партията и безсмъртието на нейния идеал. То е  много важно, изключително актуално и поучително днес, когато партията живее и работи в условията на глобалната криза и предизвикателствата на ХХI век. Защото борбата между новото и старото, между труда и капитала има нов характер, нови форми и нови измерения. В тази обстановка всяко загърбване или недооценка на реалностите, всяко заиграване с единството в БСП

дава храна и кураж на антикомунистите
за нова офанзива срещу левицата

Не случайно премиерът Бойко Борисов, съгласувано с новия президент, побърза точно сега да подаде ръка на Синята коалиция, на партията на Яне Янев и на политическия проект на Меглена Кунева за общ фронт срещу левите сили. Този ход не бива да се подценява. Още повече, че Борисов вече се доказа не само като недосегаем самохвалко и лъжеиграч, но и като талант в политическата манипулация на хората. Той търси изгода за себе си и за своята партия от всички ситуации. Няма съмнение, че ще измъкне полза и от този разрастващ се междуличностен спор в БСП.
Вече има жизнена необходимост от една среща очи в очи между двамата фаворити за председателския пост в партията и техните екипи. Не за да сключат сделка за примирие, а за да разговарят по най-важните въпроси на деня:
- Как заедно да намерят ключа за затваряне вратата към това разноезичие и публично злепоставяне.
- Да помислят дали не е по-разумно председателят на БСП да се избира пряко, а не на конгрес.
- Да обсъдят възможността за промяна на организационната структура в ръководството на партията така, че и двамата да останат в него.
Партията има опит в такава промяна. А и повечето от членовете й признават, че и двамата са силни фигури, с доказани лидерски качества. Първанов - като умен и прозорлив президент с два успешни мандата. Сергей Станишев - като бивш премиер, а сега временен президент на Партията на европейските социалисти. Този негов пост е висок и много отговорен. Той напомня за поста на Георги Димитров като генерален секретар на Интернационала. Затова удостояването на Станишев с него е чест и гордост за БСП и за страната. Още повече, че в днешно време без ПЕС, в която членуват 33 партии и 12 асоциирани, не може да се реши успешно и трайно нито един проблем в Брюксел и Европа. Видно е, че и двамата - кой повече, кой по-малко -

имат интелектуален капацитет, умение, управленски опит и твърда воля

да ръководят партията и държавата. Въпрос на оценка и предпочитание на делегатите на конгреса е кой да бъде избран за председател. В този смисъл смятам, че е нездравословно в предконгресната кампания някои хора, сдружения и институции да хвалят единия и да хвърлят камъни на отрицанието към другия.
Вярвам, че конгресът ще вземе най-разумното и перспективно решение. Не се съмнявам, че двамата  преди това ще обединят усилията и възможностите си за разработване на единна нова програма и стратегия, на нови инициативи и идеи за възвръщане на доверието, авторитета и влиянието на БСП в живота на България и Европа.
Сигурна съм, че тези обединени сили и воля ще гарантират по-достойното представяне, а защо не и спечелване на предстоящите парламентарни избори. Всичко това обаче не може да стане без съживяването, разнообразяването и обогатяването на организационния живот на партийните организации в центъра и по места. ППО застаряват и се обезлюдяват. Някои възрастни членове напуснаха партията, защото не могат при тази бедност да си плащат членския внос. Други, в това число и социалисти, заради безработицата и глада напуснаха страната и си търсят късмета в чужбина. А има и ренегати, които прегърнаха принципа на Славейков "Аз съм с всеки от вас, който е на власт", хвърлиха партийните си билети и потърсиха място при управляващите. Така партийните организации загубиха някогашния си ресурс и енергия за мобилизиране на партийните членове за изпълнение на поставените задачи. Това е изключително тревожен факт!
Няма ги онези месечни просветни и организационни събрания, на които се обсъждаха актуалните проблеми за партията и държавата. Няма я онази връзка, диалогът между по-висшите ръководство и низовите партийни организации. Няма го "сверяването на часовника" с тях. Няма я някогашната партийна дисциплина, възпитание и морал. А всичко това навремето беше кредо на партията, което й придаваше сила и разперваше нейните крила. Затова с риск да бъда обвинена в носталгично старо мислене ще кажа: "Може би сега му е времето 48-ият конгрес да приеме

специална резолюция за промяна на модела

на характера и съдържанието на партийно-организационния живот на ППО. Ще бъде добре, ако в тази специална резолюция се включат проблемите и препоръките за мястото на младото поколение в ръководните органи и в низовите партийни организации. Хубаво е да се регламентира приемствеността между трите поколения. Бъдещето е на младото поколение. В това няма никакво съмнение. Но то не може без опита на средното и мъдростта на по-старото. Не знам дали ще бъда разбрана правилно, но ще кажа още нещо. Според мен дойде времето да се отрече като грешен ход разграничаването и загърбването, в началото на престъпния преход, на партийните ръководни кадри от Тодор-Живково време. Нали с тези кадри той успя да построи две Българии, чието богатство новоизлюпени демократи ограбиха, продадоха и станаха милионери и милиардери. Жалко е, че някои от ръководителите на партията - в центъра и по места - вместо уважение и признание към тези ръководни кадри, не само не искат да се срещнат с тях на конференции, форуми и юбилейни празници, а гледат на тях и на другите членове - пенсионери, като на хора втора употреба. А те са останали верни на своя идеал. Затова съм сигурна, че приемането от конгреса на такава специална резолюция, с конкретни ангажименти и послания, ще придаде допълнителна сила и ще увеличи влиянието на партията. А защо не се помисли социалистите-пенсионери над 70-75 години да бъдат освободени от членски внос. Това ще помогне да се намали обезлюдяването на ППО и да върне онова време, когато млади и стари се стремяха към БСП. 
България и сега има нужда от БСП, а и БСП не може без България и проблемите на трудовите хора. Затова единството на партията става и национален проблем, който няма алтернатива. Единството е сила и благодат, но и грижа и отговорност на всички нас. Ето това трябва да имаме предвид, когато изказваме мнения и заемаме позиция по лидерския спор в БСП.
Такава е моята предконгресна изповед.
--------------------------
* Авторката е бивш секретар и първи секретар на Кирковски партиен район, бивш дългогодишен секретар на Градския комитет на БКП - София, четири мандата е избирана за член на ЦК на БКП, от 1954 до 1988 г. последователно е избирана за районен и общински съветник на Столичната община.