МВР - биещото сърце на Партията!

Не съм го измислил аз. Така се шегуваха навремето, но беше пак за същото МВР. Даже не помня кой беше министър по ония години. При всички случаи Цецо Цветанов тогава е бил физкултурник-отличник в училището, което е завършил, а кравата Милка още не я даваха по телевизора.
Та тъй - биещото сърце на Партията се появи отново. Даже се чу! Здрав, чист звук, както е редно за едно СРС. Кой как пикае, кой как си гледа рейтинга, кой прокурор се жалва, че иска нова длъжност, да не говорим за една друга личност, дето си мажела филии в кухнята, за която Минчо Спасов отказа да каже коя е, макар че знаел, моля ви се... Ма то голяма навалица било в Банкя. Дето се вика, още не се е събудил Бойко Борисов и те вече го напълзяли - министри, депутати, разни тайнствени лица. И всичките накичени със СРС-та като коледни елхи. А той, милият, си гледа рейтинга. И то преди да закуси. Направо на маймуни ни обърнаха, дето казал на Алеко Ганю Сомов от казанлъшкото село Енина. Ми прав е президентът Плевнелиев, като се оплака, че му омръзнало от СРС-та. Щото, както е тръгнало, виж, че и на него му лепнат една жица. И тогава?! Ах, тогава, както пее Богдана Карадочева - до всяко едно същество застане по още едно...
Но, млъкни сърце! Че не се знае кой ни слуша...
Братя и сестри, драги съотечественици, нещата излизат извън контрол! Вчера същият този Минчо Спасов каза по телевизора, че Бойко и Цецо трябва да напуснат политиката, като преди това напуснат светлите редици на партията ГЕРБ. И оная симпатяга Лора Крумова съвсем наивно запита тогава кой ще оглави ГЕРБ, а той тръсна едно: Искра Фидосова - била с голяма тежест!
Срам не срам, ще си призная - направо загубих съзнание! Ами как няма да загубя образ и подобие!? Искра Фидосова, представяте ли си!?! Абе, от тая менажерия ГЕРБ няма оттърване. Те имат хора за всичко, бе! И готов отговор за всичко. Като в онзи виц, дето руснакът хвалил руските автомобили и на всички марки американецът подхвърлял само едно: ама колко харчи? Накрая нашият се ядосал и му тръснал: А вие що биете негрите, а!?
Тъй! Попаднахме в ситуация, дето викал онзи нашенец: синджирът си идва, козата я няма!
Страх тресе държавата, а те ни вдъхват вяра в лъжата, че страхът е здравословен. Бил нужен за оцеляването... Да, ама то не е така - страхът е преддверието на смъртта. Защо ни бутат по този стръмен улей, не виждат ли, че и ние сме хора?! Чак не ми се вярва, че живея сред хора, струва ми се, че сънувам, но изглежда съм попаднал във всеобща халюцинация. Нали се сещате - има едни сънища, от които няма оттърване, въртиш се, обръщаш се, мачкаш възглавницата, а сънят все е същия, и то обикновено кошмар. И си повтаряш: Защо ме мъчиш, Господи, светец ли ще ме правиш?! Ако е така, то излиза, че ние сме народ от светци. Мъченици не на вярата, а на простотията на едни хора, които дори не искаме да заплюем. Като някакви средновековни благородници даваме последната си монета на палача, който ще ни посече на дръвника.
Да се чудиш защо го правим! Вместо да грабнем топора от ръцете им и да се развъртим из градското позорище. Защото самата ни страна се превърна в позорище, из което ние се лутаме уморени и отчаяни. А палачите ни си мерят СРС-тата!
Не е забавно! Жалко е! Не за това е създаден човешкият живот. Трябва да има и друг смисъл в нашето съществуване. Иначе е безсмислено да се гледаме с онези, които ни смятат за рая и ни поучават с подофицерски лафове. Най-малкото защото аз или ти, любезни читателю, в никакъв случай не сме по-глупави от тези мушмуроци, дето се мислят за "голямото добро утро".
Нищо, че са биещото сърце на Партията.
Ние умеем да понасяме удари. До едно време!
Такива работи...