20 Октомври 2019неделя22:50 ч.

Традиции

"Музиката на името" определя съдбата на човека

Наричането на едно дете предначертава живота му, най-много българи се казват Георги, Иван и Димитър, най-много българки - Мария

/ брой: 300

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 5576


"Замръзне ли хвърленият във водата кръст на Богоявление, годината ще бъде здрава и плодовита"

"Св. Атанас си съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината, прогонва зимата и вика лятото"

"На Игнажден не давайте и не взимайте нищо назаем"

На детето се дава несрещано име, за да е то неоткриваемо за злото - гласи едно поверие. Според народните вярвания името носи много голяма сила и едва ли не е показателно за целия бъдещ живот на човека. Нещо като орисия. Затова и в миналото много родители са избирали за своите деца имена, които символизират живот и здраве - Живко, Здравка, успех в живота - Първан, сила и храброст - Бойко, Храбро, Страхил, реки и планини - Искър, Пиринка, Рилка, физическа хубост - Младен, Румен, Хубен, положителни качества на характера - Веселин, Добри, Искрен, Мила, и т.н. Други имена били свързани със старинни поверия и обичаи. А ако дете се родяло на голям църковен празник - назовавали го на светеца-покровител. Прието е било, и до днес някои се съобразяват с това, да се уважат родителите първо на бащата, а после и на майката, като се нарече внучето на тях. Но все по-често младите родители избират имената на рожбите си по други съображения или мотивация - защото им звучи красиво и внушително или романтично и нежно, или просто им напомня за любим герой/героиня от книгите и филмите, които са оставили трайни следи в съзнанието им. Да не говорим за редица нелепи имена - те остават като клеймо върху абсолютно невинните същества, които възрастните създават и за които са отговорни. И най-безобидните сред тях са Телефонка, Салфетка, Реклама, Самолетка, Ролка, Мостра, Справка, Диаграма...
Дали името прави човека или човекът - името, това е като дилемата за яйцето и кокошката. Всеки е срещал крайни несъответствия между човек и неговото име, както и обратното - пълно съвпадение между тях. Така че явно няма общовалидни правила. Интересни вярвания съществуват и по отношение на именуването на момичета с мъжки имена и обратно - на момчетата с женски. Но тъй като не избираме сами името си - поне в началото на земния си път, добре е родителите да помислят как ще звучи то и след време, когато сладкото им бебче порасне и стане огромен як мъжага с умилително именце или пък се превърне в нежна миньонка с гръмко "заглавие". Както и да избират неясни за тях по значение наименования, които просто им се струват интересни, или пък изобщо не подхождат на фамилното им име. За да не залагат бъдещо неудобство и да не предопределят конфузни случки за обичните си отрочета. В други случаи се получават доста интересни ситуации по време на голямо семейно тържество, когато се обърнете по име към някой от присъстващите и едновременно ви отговорят дядото, бащата и синът или пък бабата, майката и дъщерята.
Астролозите смятат, че ако едно дете се кръсти на определен човек, то наследява неговия кармичен товар. Те умеят да изчислят какво име би било най-подходящо за всеки човек, което ще му предначертае по-лек и успешен път в живота. Всеки от тях ще ви каже, че смяната на рожденото име може да доведе до промяна на съдбата и житейския път - понякога тя е търсена като благоприятна възможност за положителни обрати, друг път поради незнание може да стане причина за отрицателни преживявания в останалата част от живота ни.
Френският изследовател Пиер Руже пък говори за "музиката на името", която според него определя съдбата на човека. А Учителят Петър Дънов смята, че по името може да се предсказва всичко, което предстои да мине през живота ни. Добре е то да бъде с повече срички, защото многото букви носят повече и по-различни вибрации и обогатяват по този начин личността. Най-важната буква в името е първата.
Както казва популярният американски писател и лектор Дейл Карнеги (1888-1955), "Помнете, че името на човека е най-сладкият и най-важният за него звук на всеки език!" Ето защо трябва да слушаме внимателно, когато се запознаваме и човекът ни се представя, както и да бъдем прецизни при изговарянето и изписването на името му, особено ако държим на този контакт или разчитаме на бъдещо партньорство.

Танци и веселба чак до сутринта

         Името ти свято днес
         да бъде то полято
         с руйно вино, танци, веселба
         и така до сутринта.


Това хубаво пожелание се отправя към празнуващия на един от най-личните празници - именния ден, който се чества от православните и католическите християни. Преди всичко това са дните на определени светци, чиито имена носят хората. Но могат да бъдат свързани и с празници, посветени на плодородието или на прехода от едно към друго време.
Повече от 300 хиляди българи празнуват на Ивановден, а Йордан и Йорданка са близо 100 хиляди, сочат данни от Националния статистически институт за миналата година. Най-разпространените лични имена сред мъжете са Георги - почти 178 хиляди, и Иван - 174 хиляди. Следва името Димитър - 133 хил.  Класацията на най-разпространените мъжки имена продължава с Николай - 95 хил., Петър - 81 хил., Христо - почти 66 хил., Йордан - 56 хил., Александър, Стефан, Васил, Тодор и Стоян. От всички жени 124 700 носят името Мария. На второ място по разпространение е името Иванка - 68 хиляди. Следват Елена - почти 57 хил. и Йорданка - 43 хил.

Празненствата започват на Васильовден

След като сме уважили всички Христовци и Стефановци, и сме отпразнували Рождество, три дни ни делят от първия именен празник в новата година - Васильовден или Сурваки, или Василица, който започва още в полунощ. Васил, Василка, Веселин,  Веселина, Василена, Веселка първи посрещат гости и честват името си. Един от най-характерните  обичаи на този ден е сурвакането. Чрез него се пожелава и подсигурява здраве и благоденствие. Сурвачката е направена от плодно дърво, но най-често от дрян, който в народните представи се свързва със здравето, дълголетието и жилавостта като едно от най-рано цъфтящите и с голяма здравина дървета. Според народните вярвания Васильовден се празнува в периода на така наречените мръсни, погани дни - те са 12 на брой и през тях бродят зли сили, които навреждат на човека. Завършват на Йордановден с кръщаването на водата.
Йордановден се празнува на 6 януари и е известен още като Водици, Кръстовден, Богоявление, Водокръщи, Неятка. Основен обичай на този ден е кръщаването на водата. След празничната черковна служба свещеникът хвърля кръста във водата (река, море или друг водоем), а млади мъже го изваждат. Вярва се, че този, който успее, ще бъде много здрав през годината. С китка босилек, топван в светената вода, свещеникът напръсква хората, жилищата им и домашните животни за здраве.От светената вода всички пийват по малко и отнасят от нея вкъщи.Тази вода се пази цяла година и се използва при болест с вяра в целебната й сила.. Именници са Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Божидар, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa.


сн. Калоферското мъжко хоро
снимка Мартин Методиев/Фотофорум
Още сити и приятно замаяни от Богоявленския празник, на следващия ден - 7 януари, пак ще сядаме на трапезата, за да уважим всички Ивановци и Иванки. Църковният календар на този ден почита паметта на св. Йоан Кръстител, извършил Кръщението Господне. В народната представа свети Иван е покровител на кумството и побратимството.
В два последователни дни са и празниците на св. Антоний и св. Атанасий - 17 и 18 януари. Според легендата имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и тогава празнуват ковачи, железари и ножари. В народния календар Антоновден се чества за предпазване от болести, а Атанасовден е известен още и като Среди зима. Св. Атанас, на когото при разделянето на света се паднали зимните снегове и ледове, си съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината, прогонва зимата и вика лятото. Празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка, Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася.
Паметта на двама Христови апостоли, ревностни разпространители на християнството, честваме също в два последователни дни - на св. Петър и св. Павел - 29 и 30 юни. На Петровден сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Празнуват всички, които се казват Павел (означава малък), Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенка, Пенчо, Петрана, Петранка, Петър (означава камък, скала), Петьо, Пепа, Петя, Пецо, Апостол (означава пратеник), Камен, Кремена.
Трифоновден е православният и народен празник в чест на св. Трифон - на 1 февруари по нов стил и на 14-и по стар. Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Мъжете отиват на лозето, прекръстват се, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират Царя на лозята. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки на главата и с друг венец през раменете. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Този ден е ред да почерпят всички с името Трифон и Трифонка.

Сн. Трифон Зарезан
Тодоровден честваме в съботата след Сирни заговезни, първата седмица от Великия пост. Посветен е на здравето на конете и затова се нарича още Конски Великден. Църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон. Легендата разказва, че на този ден св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. На този ден стават надбягванията с коне (кушии). Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, затова го наричат и Булкина неделя. Празнуват всички с имена Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.

Сн. Конска кушия
Снимка Община Разлог


Георги носи лято, Димитър - зима

Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски. Поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима." Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - "Дойде ли Димитър, идва и снегът". Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни. Димитровден е ден на строителя. Празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.
На Гергьовден, 6 май - един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник, се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празнува се в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Имен ден имат Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева и др.

сн. Свети Георги Победоносец

Лазаровден и Връбница/Цветница предшестват Възкресението

Най-слънчевите и пъстроцветни празници в именния календар на българите са Лазаровден и Връбница/Цветница. Те са в съботата и неделята, предшестващи неделята на Христовото Възкресение. Увенчани с много слънце, цветя, върбови клонки, Лазаруване и други всенародни пролетни обичаи и тържества, те са и лични празници на хиляди жени и мъже, носещи името Лазар, Лазарина, Лазо, Лако, Лалка, както и на цветя, дървета, треви, билки и т.н. Ден е и на моминските празници. На Цветница се отива на черква и се взима букетче осветени цветя. Те ще защитават семейството от болести, а осветеното върбово клонче, сложено над вратата, пази да не влезе злото в този дом. На светлия християнски празник Великден, който се чества в първата неделя след пролетното равноденствие, своите имена почитат Велико, Велик, Велко, Величко, Велян, Велика, Велина, Величка, Велка, Веляна, Велин, Вилиана и др.

В края на годината

Андреевден е първият от тях - на 30 ноември, св. Андрей Първозвани пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Тогава започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. Празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, както и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
Другите "важни" дни са св. Варвара, св. Сава и св. Никола (4, 5 и 6 декември). "Варвара вари, Сава (пече) меси, Никола гости гощава", казва народът.В деня на св. Варвара започва началото на зимните празници. В народните представи Варвара е сестра на св. Никола, а Сава е жена светица, сестра на Варвара и Никола. От тях Сава е по-добрият персонаж, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Свети Никола е покровител на моряците и рибарите, закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
На 20 декември се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Обикновено с Игнажден започват коледните празници, като трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Най-характерен е обичаят "полазване". По това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Ако "сполезът" е добър, в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех. Игнажден не бива да ви сварва с дълг - върнете го преди този ден. Не давайте и не взимайте нищо назаем.

Пролет, лято, есен

През първия пролетен месец май църквата почита два големи празника - на св. равноапостоли Кирил и Методий и на св. Константин и Елена, 11 и 21 май. И на двете дати празнуват много именници, а на 21 май танцуват нестинарите.
Почитан празник е успение на пресвета Богородица Дева Мария - на 15 август, наричан още Голяма Богородица. Празнуват Мария, Мариана, Мариан, Мара, Маринела, Мариета, Мариола, Маруся, Маша, Мери, Мими, Мария-Магдалена и всички двойни имена, включващи Мария, както и Марио, Мариус, Марий.
Един от най-обичаните празници е този на Вяра, Надежда, Любов и София (17 септември). Имената на трите сестри и майка им въплъщават най-силните добродетели, които човек може да притежава. Празнуват Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Надежда, Надя, Севда, София.
Всеки ден в календара има свой именник. Сред другите големи празници са Благовещение, Спасовден, Кръстовден, Света Екатерина, Еньовден, Илинден, Архангел Михаил, Томина неделя и др. А всички, които носят имена без точна дата, празнуват в първата Неделя след петдесетница - на Вси светии, подвижен празник, който се определя според датата на Възкресение Христово.


Манчестър Юнайтед Левиджов

През последните години свищовлията Марин Левиджов положи големи усилия, но успя да си извоюва правото да носи името на своя любим отбор и сега се казва Манчестър Юнайтед Здравков Левиджов. Известният актьор, композитор и режисьор Стефан Вълдобрев засне филм за него, в който показва света на един строителен работник и колоритните му приятели. Историята започва от Свищов, проследява битката на героя със системата, отвежда до стадион "Олд Трафорд" при неговия идол Димитър Бербатов и завършва на брега на Дунав, поставяйки въпроса за собствената идентичност, за действителността и представата.

Винету Митев

58-годишният жител на родопския град Неделино Севдалин Келешев за 20 години 4-5 пъти сменя името си. През 1990 г. се записва като Юсеин, две години по-късно решава да се нарича Митко, а след още две - Винету. През 2005 г. обаче Винету иска да смени фамилията си на Вождов. Избрал си Вождов, за да бъде в съответствие с Винету. Освен това поискал да промени и презимето си на Индианов. След шест години битка с правосъдието и постоянни откази, в крайна сметка си избрал фамилията Митев. Но все още се надява някога да успее да сбъдне мечтата си и да носи гордо името Винету Индианов Вождов.

Синове на кметове се облажили с евтина земя

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 201

Глоба до 15 хил. лв. грози Борисов за незаконна агитация

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 201

Детският дом във Видин става комплексен център

автор:Аида Паникян

visibility 32

/ брой: 201

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 201

Половин тон заразена риба стигна до потребителите

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 201

Светът прахосва храна за 400 млрд. долара

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 201

Нарушава се примирието между Анкара и кюрдите

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 201

Джонсън поиска отлагане на Брекзит, но с уловка

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 201

Северна Македония върви към избори

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 201

В Хонконг прилагат Майдана от Киев

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 52

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 36

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 35

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ