Музей на края на света

На 25 октомври е денят на Малко Търново - на този ден през 1913 г. градът е освободен от османско робство и се връща в лоното на Царство България. Догодина ще стане век оттогава. Ако след два дни попаднете там, няма да съжалявате. Кметът Илиян Янчев, който бе избран миналата есен и се прочу тази година с това, че забрани чалгата на тържествата за 109-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива, ще ви посрещне и ще ви покаже как се пази историческа памет в тази магическа планина - Странджа.  
За човек, който не е идвал в Малко Търново, това е краят на света. Общината се намира в сърцето на Странджа, изцяло на територията на Природен парк "Странджа". Оттук до Царево са 56 км, а границата с Турция е на хвърлей място - само на 9 км. Самата планина е труднопроходима, макар да е ниска, и е наистина вълшебна - попаднеш ли веднъж в нея, непременно се връщаш. Тегли те. Не само с природата, но и с невероятно богатата си и древна история, от която е зачената цивилизацията на Европа, с неповторимите фолклорни традиции, с магията на нестинарите, запазили обредните традиции на древните траки, преплетени с истински култ към християнските светци - св. Богородица, св. Илия и св. Марина, св. Константин и Елена. А в центъра на града е живото доказателство, че Странджа може да се превърне в съдба - Ивелина Иванова, директор на Историческия музей в Малко Търново. Жената, отказала се от примамките на столицата, за да се пресели със съпруга и двете си деца в сърцето на Странджа и да й служи - на нея, на историческата памет на региона и на българите, все повече от които с нейна помощ откриват очарованието на този край.     

      
Часът е 9 сутринта, а пред музея вече пристъпват първите посетители - семейство с деца и група младежи, дошли от Царево да видят музея. От март месец насам е все така, уж идват за малко, пък остават с часове, казва Ивелина. Има правото да е видимо доволна, защото голяма част от експозициите са изцяло нейно дело. Тя е завършила НБУ и е била сред първите участници в Летния университет "Странджа планина и преносът на цивилизации Изток-Запад", в който известната траколожка проф. Валерия Фол събира студенти и преподаватели вече 11 години. Създател на музея тук през 1983 г. е проф. Александър Фол и затова в централната къща е уредена малка експозиция за него самия и за проучванията му в Странджа. Всъщност музеят - това са 4 къщи, в които са подредени 6 постоянни експозиции.     
Струва си да се кажат няколко думи за самите къщи, направо красавици. Навремето са били полусъборени, после са възстановени от държавата и регистрирани като паметници на културата, реставрациите са продължавали допреди три години. Три от тях са възрожденски, с много характерна архитектура, принадлежали са на един от богаташките родове в Малко Търново - рода Дякови. Строени са около 1900 г.    
Агности Дяков е бил търговец, изкупувал е продукцията на всички колибарски селища наоколо в едно голямо тържище в Малко Търново, откъдето стоките са тръгвали за Цариград и дори за Александрия, обяснява Ивелина. И разказва невероятна история - през 2009 г. през града на път от Истанбул за Поморие по случайност минава българката Лиляна Шмит, която живее много отдавна в Германия, но е родена тук. Купува си книжка за родния си град и с изненада открива, че в нея пише за Дяковци. Самата Лиляна Шмит е лауреат на Хердерова награда, вече пенсионерка, говори прекрасен български, няма и намек за акцент, твърди Ивелина Иванова. Върнала се отново в Малко Търново след два месеца и оттогава издирва наследници на рода си и в България, и в чужбина. Вече е събрала огромен архив със снимки и документи за над 200 потомци на фамилията, направила е родословно дърво. Твърди, че това е станало смисъл на живота й. Всичко предоставя на музея, разбира се, и е щастлива, че къщите на дедите й днес са лицето на града.
Четвъртата къща в центъра на Малко Търново и етнографската експозиция в нея с автентични облекла и предмети от източно-рупския регион са изцяло създадени от Ивелина. Къщата е най-ранна, строена е около 1840 г. Това е домът на кап. Стамат Икономов - един от идеолозите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. А всъщност и експозициите за новата история и Преображенското въстание и за нематериалното културно наследство на този край са нови и са дело на Ивелина Иванова. Тя самата разказва:
"Учила съм антична история и новата история ми беше мътна и кървава. Но където си най-слаб, там трябва да наблегнеш. Когато дойдох, експозицията беше ужасна, не ми проговаряше по никакъв начин. Зарових се в книгите, изчетох купища литература и с тримата сътрудници в музея започнахме да пишем текстове за стендовете край експонатите - дума по дума, три месеца. Защото не е работа само да наредиш витрини и да пишеш отдолу "еди-кой си, член на смъртна дружина". Нали трябва да се обясни какво е това смъртна дружина, какво е значението на въстанието, кои са хората, които са се били и умирали за този край".
И наистина, залите са пропити с атмосферата на въстанието, а са и истински образователен център - дават богато, макар и сбито, познание за въстанието. Чудно място и за ученици, и за родителите им. Но като че ли най-интересна е експозицията за нематериалното културно наследство на Странджа - нестинарите като вяра и традиции (които нямат нищо общо с развлекателните огнеходци по хотелите край морето), Белият кукер, странджанските параклиси и светци. Личи, че тази експозиция е правена с душа. И отново - кратките надписи дават богата информация за всичко, което човек вижда.
Ивелина Иванова:
"Белият кукер на Сирни заговезни се прави. Тук традицията бе доста погубена. Странджанският Бял кукер се осмисля като архаичен образ, да не кажем направо като Дионис. Той няма маска на лицето, то е начернено със сажди, облечен е в специален костюм, направен от 7 овчи кожи, и няма нищо общо с шарените маскарадни костюми, които сме виждали. Когато дойдох, тук канеха едни ямболски цигани да подрънкат на площада и им плащаха хонорари. Като видях това, си казах, че никак не е трудно да се възстанови традицията. За кукерската дружина си има момчета от Малко Търново, поръчахме кожите, аз уших костюма, написахме сценарий - всичко по книгата на Валерия Фол, както е описан обичаят през 70-те години. За мен беше голяма радост, че хората се изненадаха, надойдоха, защото мнозина помнят традициите. Тази година за втори път го направихме, помогнах и в с. Граматиково да си ушият костюм за техния Бял кукер. Идват хората от селата, искат да съхранят общността си. И без това в общината са останали под 5000 души".
През тази година част от студентите - участници в момента в Летния университет, са били  тук на двуседмична практика. Обиколили са 4 от 12-те села на общината и са им направили "досиета" с разкази на местни жители, възрастни и млади - за традициите, за историята, за бита, за легендите, спомени за най-известните нестинари и какво ли не. За организацията са помогнали всички кметски наместници, а събраният материал е безценна помощ за музея. Ако сами го правехме, щяхме да обикаляме с месеци, казва Ивелина. А сега, ако след 20 години някой иска да узнае нещо за с. Заберново например, отваря досието и чете. Иначе това живо наследство се загубва заедно с хората, с възрастните странджанци, пък и студентите научават на практика каква е работата в един музей, обяснява тя. По време на Летния университет през септември в музея вече бе подредена изложба със снимки и материали, събрани от студентите през лятото при обхождането на селата.  
Отделна експозиция представя иконната живопис с образци от странджански майстори - сред тях има няколко направо уникални икони. Истинска атракция, наред с познавателната си страна, е природната сбирка, представяща специфичната флора и фауна на Странджа - тук в телефонна кабина човек може да "поговори" с птиците на техния "език", да влезе в "тъмната стая", за да усети странджанската гора нощем, да "общува" с насекомите, да види тукашните минерали и природни изкопаеми и т.н. Децата остават най-дълго в тази експозиция.  
А най-голямата болка за всички в музея и за кмета е археологическата експозиция. Виж, за нея, за да стане модерна, трябват пари - за специални витрини и пр. А на територията на общината има поне 20 археологически паметника от национална ценност - не само прочутият некропол на Мишкова нива или некрополът в местността Пропада, но и множество тракийски светилища, долмени, крепости дори. По-голямата част от археологическите обекти са разкрити по времето на програма "Странджа-Скар" с ръководител проф. Александър фол. И сега експозицията е интересна с намерените артефакти (музеят има над 10 000 експонати) и с епиграфските паметници, подредени в лапидариум в двора на музея. Но за Ивелина това не е достатъчно. Тя мечтае за нова археологическа експозиция, която да е "супер". Но музеят не получава и стотинка държавно финансиране, издържа се само от общината, и въпреки приходите от около 17 000 лв. годишно парите не стигат за кой знае какво. Ивелина участва и в европроекти, а освен това мечтае за проучване на нови паметници в района. Последният открит е този край с. Сливарово, досами границата край р. Резовска - огромна крепост на 15 дка площ, съществувала от античността до ХI в. Ивелина Иванова е заместник-ръководител на разкопките, които са под ръководството на доц. Людмил Вагалински, директор на НАИМ-БАН. Неизменно посещават този обект и студентите от Летния университет, който се провежда съвместно с турската община Къркларели (Лозенград), тя е само на 45 км от Малко Търново, от другата страна на границата.     
Впечатляващо е човек да види и чуе всичко това - огромна вселена, събрана със сърце и душа в един музей на края на света. Ивелина ме поглежда спокойно и някак замислено казва: "А може би в началото на света... Зависи от гледната точка".