Мутантът ББР

През ранната пролет на 1997 г. държавата бе управлявана от служебното правителство на Стефан Софиянски. С едно от своите решения то одобри споразумение с Германия за отпускането на безвъзмездна помощ от 10 милиона марки, които трябваше да послужат за създаването на банка, специализирана в кредитирането на малкия и средния бизнес. С тези пари две години по-късно се появи Насърчителна банка. В нея държавата имаше 99,99%, а Банка ДСК доскоро - 0,001%. Около последните скандали обаче ДСК се освободи от минималното си участие. В началото банката се контролираше от Министерството на финансите, но сега принципал е Министерството на икономиката. Междувременно тя бе прекръстена на Българска банка за развитие по времето на премиера Сергей Станишев.
През последните години ББР претърпя своеобразна мутация. Тя се превърна от малка в средно голяма банка за българските стандарти, като активите й гонят 3 милиарда лева. Увеличеното кредитиране и откриването на нови бизнеси, като дъщерните дружества за лизинг и факторинг, бяха само част от причината за видимия ръст на ББР. Другата е привличането на нови проекти и партньори. ББР става основен разпределител във все повече международни проекти. Два от тях заслужават специално внимание. Освен по програми по плана "Юнкер", ББР по споразумение с Европейската комисия е прилагащ партньор и по една от най-големите програми за безвъзмездна помощ на ЕК - Механизмът за свързване на Европа. Само одобрените дотук проекти са за над 500 милиона евро. Тези пари отиват директно в държавни бенефициенти от транспортния сектор, каквото е държавното предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), но и в частни фирми като пристанището в Бургас, където концесионер е фирма на Кирил Домусчиев. Финансирането е безвъзмездно за всички одобрени проекти.

Проекти

През 2018 г. ББР подписа и споразумение с Китайската банка за развитие за 1,5 милиарда евро, 300 милиона от които са отпуснати по инициативата "16+1". Тя предвижда китайската страна да отпусне 2 милиарда евро на страни от региона, от които основният пакет, според правителството, идва за българската страна. Парите ще отиват за съвместни проекти, синдикирани заеми, както и за фондове за дялово участие - т.е. в частния сектор. Само от тези два проекта (международните партньорства на ББР са официално над 10) активите на банката ще нарастват сериозно в следващите години.
Не е трудно да се предвиди, че скоро държавната банка, която само допреди три години бе извън списъка на десетте най-големи в страната, ще е измежду основните на пазара. И ще разпределя все повече пари.
По устав банката трябва да подпомага стартиращи, иновативни и експортно ориентирани предприятия, да инвестира в публично-частни проекти и в изостанали региони. Според последните публикувани отчети 99% от клиентите на банката са малки и средни предприятия.
Какво обаче е реалното състояние с клиентите на ББР? Най-големият клиент се оказва строителна компания, регистрирана в момчилградското село Груево месеци преди финансирането й през 2019 г. от ББР с близо 150 милиона лева заем. Целта на заема бе купуване на друга строителна фирма, като и при двете има видими фирмени връзки с виден бизнесмен извън кръга на малкия и средния бизнес - Румен Гайтански. Той е известен, освен с концесията за чистотата в София, и със съдружието си с Ахмед Доган. И с прякора си - Вълка. По закон ББР няма право да кредитира няколко определени групи юридически лица като спортни и неправителствени организации, включително политически. Само преди три години години обаче това предизвика скандал, защото фирми, свързани с Георги Гергов, получиха общо 31,8 милиона евро заеми от ББР.

Промяна

Проверка на прокуратурата не намери нарушение в този заем, но за всеки случай уставът на ББР бе променен. Клаузата за забрана на финансирането на политически партии и свързани с тях лица вече не важи за фирмите на политици.
По закон ББР няма право да кредитира и фирми с неизвестен краен офшорен собственик. Това ограничение също се оказва заобиколимо - от 2014 г. банката работи с "Булгартабак холдинг", приватизиран от австрийска фирма с неизвестен лихтенщайнски собственик, свързван с Делян Пеевски и майка му.
През 2017 г. "Булгартабак" купува търговската верига за техника "Техномаркет". По-късно има формално разделение на "Техномаркет" от "Булгартабак". Според публикации в пресата целта е била да се получи пореден кредит от ББР. "Булгартабак" вече се е обзавел със заеми за 150 милиона лева през 2014 г. - от тях 126,5 милиона са за "Благоевград БТ" и още 22 милиона за  "София БТ". Пречка за ново финансиране се явява ограничението на едно лице или икономическа група да се отпускат повече от 1/4 от собствения капитал на банката - по това време капиталът на ББР е 800 милиона лева, т.е. лимитът за кредитиране на свързани лица е 200 милиона. Така през септември 2019 г. 100% от "Техномаркет" са прехвърлени на "Маркет инвестмънт". В един и същи ден "Маркет инвестмънт" придобива магазините "Техномаркет" и подписва договор с ББР за 51,13 милиона евро заем. На практика държавната банка финансира сделката. Лихвата е изключително добра - около 2%.
Предпоследният скандал около ББР бе свързан с отпускането на многомилионен заем на скоростно регистрирана колекторска фирма. Това взе главата на шефа Стоян Мавродиев. В крайна сметка се оказва, че една трета от заемите на банката са били към политически свързани лица, които нямат нищо общо с определението за малък и среден бизнес. Както се разбра, с парите от ББР някои са покривали други свои заеми.  

Още пари

Доказват го и последните разкрития на служебния икономически министър Кирил Петков - че само на осем компании ББР е отпуснала кредити на стойност 1 милиард лева. Министърът скорострелно смени двама души от Надзорния съвет на банката и е на път да въведе таван от 5 милиона лева на отпусканите кредити. Мерките са закъснели, но... по-добре късно, отколкото никога.
Кризата с коронавируса дава още повече ресурс на ББР. Еврокомисията одобри схема от 500 милиона лева за увеличаване на капитала на ББР, които ще се ползват за гарантиране на кредити за пострадалия от кризата бизнес. Други 200 милиона са предвидени за гаранция за безлихвените заеми от 1500 лева, които правителството обеща на засегнатите физически лица.
През юни 2020-а държавната ББР наля 140 милиона лева в капитала на частната Първа инвестиционна банка. Скандална бе не само високата цена на изкупените акции, но и фактът, че държавата не пожела да има дори свой представител в управлението на частната банка. В случая голямата вина и отговорност е на правителството на Бойко Борисов, не толкова на ББР, която изпълни указанията на управляващите. Бившият финансов министър Владислав Горанов се кълнеше, че дъpжaвaтa щe мoжe дa yчacтвa пълнoцeннo в yпpaвлeниeтo нa ПИБ кaтo гapaнт за качество и прозрачност. А Борисов, в опит да убеди обществеността колко важна е за влизането ни в еврозоната тази сделка, дори увери, че Пъpвa инвecтициoннa банка e пoeлa aнгaжимeнт дa изкyпи oбpaтнo пpидoбититe oт ББP aкции нa цeни c лиxви и нямa дa имa зaгyби зa ББP и дъpжaвaтa. Нищо от тези обещания не се е случило и надали е възможно да се случи. Така ББР придоби 28,265 милиона новоемитирани акции (малко над 18%) в ПИБ на цена 5 лева на акция, въпреки че пазарната й цена бе 2,60 лева. В момента цената на акция е паднала до 1,50 лева и финансистите изчисляват загуба за държавата дотук от близо 100 милиона лева.

Спорно финансиране

Отговор трябва да получи и въпросът какво финансиране е осигурила до момента ББР на друга, също толкова спорна, държавна структура - Държавната консолидационна компания, превърнала се в касичка, в която правителството на Борисов изсипа стотици милиони, без да е ясно какво се случва с тях. ДКК трябваше да събере на едно място остатъчните държавни дялове на всички предприятия след злополучно завършилата приватизация. Появи се информация, че отпуснатите от ББР заеми за ДКК са в размер на 107 милиона лева. Един от тях - за 15 милиона, бе договорен през 2017 г., когато ДКК се опита чрез сложна схема да придобие оръжейното дружество "Дунарит", но не успя.
За да няма прозрачност, по-голяма отчетност и по-силен контрол върху държавната ББР, вина има и 44-тото Народно събрание. С гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" банката и дъщерните й дружества бяха извадени от контрола на Закона за публичните предприятия. Приемането му през 2019 г. бе част от ангажиментите, които България пое в хода на присъединяването към еврозоната, за прозрачно управление на държавните компании според най-добрите международни практики. Тогава мотивите на депутатите бяха, че няма причина новият закон за публичните предприятия да въвежда допълнителни изисквания за ББР, която и без друго била твърде регулирана от БНБ.


                                      Кои са осемте фирми?

С кредити за над 140 милиона лева:
      "Слънчев ден" АД
      "Благоевград БТ" АД
      "Роудуей кънстракшън" АД

С кредити за над 115 милиона лева:
      "Маркет инвестмънт" АД ("Техномаркет")
      "Интернешънъл инвестмънтс" ЕАД

С кредити за над 60 милиона лева:
      "Параходство БМФ" АД
      "Транспект" АД
      "Инса Ойл" ЕООД